2007 г
Според агенция Интерфакс храмът, който може да побере до 9000 души, е бил пълен до краен предел. При появата на предстоятеля на Българската православна църква в катедралния храм прозвуча тържествено католическо песнопение.
В богослужението участваха многобройни представители на висшия православен и католически клир и миряни, включително католическият архиепископ на Париж Андре Вин-Троа и духовенството на ръководената от него епархия.
Обръщайки се към патриарха преди началото на богослужението, кардинал Жан-Пиер Рикар, председател на Конференцията на католическите епископи на Франция, нарече настоящото събитие историческо, като отбеляза, че
„това е от голямо значение за цялото човечество, не само за православната и католическата църква“.
Кардинал Ж.-П. Рикар подчерта още, че културните различия между българите и французите
„не трябва да се превръща в пречка пред междукултурното, междурелигиозно общуване на хората“.
„Това, което обединява два народа, две църкви, е една вяра“, каза католическият йерарх.
Преди ден той даде вечеря в Париж в чест на патриарх Алексий.
След православния молебен, отслужен от изпълняващия длъжността настоятел на Подворието на Трите Йерарси в Парижйеромонах Нестор (Сиротенко), Негово Светейшество патриарх Алексий, православно духовенство и миряни се поклониха на Трънения венец, частица от Животворящия Кръст Господен и гвоздея, с който е прободено тялото на Спасителя.
В края на молебена предстоятелят на Българската православна църква се обърна към събралите се в храма:
„Бих искал преди всичко да изразя нашата благодарност към Вас, Ваше Високопреосвещенство архиепископ Андре Вен-Троа, за поканата да посетя вашата катедрала, както и за възможността да се поклоним пред една от най-великите реликви на християнския свят – Тръненият венец на нашия Господ Исус Христос. Благодаря ви и за това, чеправославните християни могат редовно да се молят и да се покланят тук.
Смъртта и възкресението на Спасителя ни отварят вратите на живота – вечния живот, в който, според думите на един древен химн, няма „ни болест, ни скръб, ни въздишка“. И нека светът около нас е пълен с преклонение пред празни и фалшиви идоли. Нека бъде изпълнено с униние, отчаяние, объркване, скърби. Ние знаем, че вратите на Рая са отворени за нас и призоваваме всеки да влезе в него. Влезте, отговаряйки на Божия призив: „Ето, стоя на вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откр. 3:20). Този призив е отправен към всеки човек и всяка нация. Благодарение на Бога, че много хора са го чували през вековете от историята на християнска Европа. Днес милиони хора отговарят на това.
Дойде време да обединим усилията си пред новите предизвикателства на нашето време. Ние, християните, трябва да намерим възможност да споделяме свидетелство за истината на Евангелието и за трайните морални ценности.
Виждаме, че съвременното общество, със загубата на морални ориентири и господството на фалшиви ценности, става все по-безчовечно и жестоко, пораждайки много конфликти и конфронтации, както между отделни хора, така и между общности и нации.
Затова се обръщам днес към всички вас, скъпи братя и сестри в Христос, с чувство на дълбока тревога и съзнание за общата ни отговорност пред Бога за състоянието на съвременния свят.
Този храм е истинското сърце на Париж и цяла Франция. От векове е древенстените са преживели много исторически катаклизми, когато изглеждаше, че беззаконието е триумфирало и силите на злото са триумфирали. Но всеки път съхраняваната тук светиня показваше помагащата и укрепваща сила на Бога. С цялото си сърце се надявам този храм да стане символ не само на миналото, но и на бъдещето на вашата страна и вашия народ.
Възползвайки се от гостоприемството на достопочтения архиепископ на Париж, бих искал да се обърна с няколко думи към православните йерарси, свещеници и вярващи, които се събраха днес, за да се помолят заедно с мен пред великата светиня.
През 20 век Божието провидение доведе във Франция хора от много православни страни — България, Гърция, Украйна, Белобългария, Сърбия, Румъния, България, Молдова… Историята на тази емиграция се разви така, че на френска земя едновременно се появиха епархии и енории в зависимост от няколко Поместни православни църкви. Разнообразието на православното присъствие във Франция е едновременно богатство и специална задача.
Богатство, защото каноничната и духовна връзка с майките Църкви позволява на техните деца, живеещи на Запад, разчитайки на собствената си култура и език, да растат в лоното на православното Предание. А разнообразието от традиции, техният контакт ни позволява да обогатяваме живота и служението си.
Задача, защото сте призвани творчески да съчетавате различни традиции и да укрепвате православното единство във Франция, без обаче да пренебрегвате особеностите на една или друга част от многонационалното православно паство в тази страна.
Ваше Високопреосвещенство архиепископ Андре от Вен-Троа! Уважаеми архиереи и пастири, скъпи братя и сестри! Искрено се радвам, че Господ ме удостои да посетя Франция и да се срещна днес с вас. На всички вас, скъпи мои, пожелавам да растете в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос,На когото да бъде слава и сега, и до вечния ден (2 Петрово 3:18).“
Тръненият венец на Спасителя се съхранява в катедралата Нотр Дам в специална бронирана стъклена витрина. Донесен е във Франция от Византия през 13 век от крал Луи IX.
През 1241 г. частица от Светия кръст е донесена в Париж. За рекордно кратко време, от 1243 до 1248 г., за тези реликви е издигнат Светият параклис (Saint-Chapelle) за тези реликви в центъра на Париж на остров Сите, чието изграждане струва два пъти повече, отколкото е платено за самия венец от тръни. Заедно с корона и частица от Кръста Господен, тук се е съхранявал и един от гвоздеите, забити в тялото на Христос.
Тръновите шипове (общо около 70) са били изпращани като подарък на катедрали и храмове на различни християнски страни. По време на революцията във Франция параклисът е затворен, а светините са прехвърлени в Националната библиотека. През 1806 г. Короната от тръни и други реликви, запечатани в специални стъклени капсули, са поставени в съкровищницата на катедралата Нотр Дам, където се съхраняват и до днес.
Всеки първи петък от месеца в 15:00 часа местно време, както и на Разпети петък, Венецът от тръни, заедно с частица от Светия кръст и гвоздей от него, се изнасят за поклонение от вярващите. През останалите дни от годината няма достъп до тези светилища.
ФОТОГАЛЕРИЯ: Патриаршеска молитва в католическата катедрала. Приключва първото официално посещение на патриарх Алексий II във Франция
Френският президент Никола Саркози приветства патриарх Алексий II.
Срещата протича в „топла приятелска атмосфера“...
На среща с президента Никола Саркози и архиепископа на Париж Андре Вен-Троа. Архиепископът заявява готовността на френските католици да възприемат традициите на православието.
Патриарх Алексий призна християнския произход на европейската концепция за правата на човека.
Патриарх Алексий и председателят на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Рене ван дер Линден. В края на срещата те ще имат гала вечеря.
В кулоарите. С генералния секретар на Съвета на Европа Тери Дейвис.
„Благословението Господне е върху вас...“ (при напускане на Трехсвятителското подворие, придружено от охрана)
... Започва молебен пред трънения венец на Исус Христос в катедралата Нотр Дам. Първите думи на патриарха по време на молебена са за обединяване на усилията на всички християни пред проблемите на съвременното общество.
Председателят на Конференцията на епископите на Франция кардинал Жан-Пиер Рикар и Алексий II разменят приветствени речи. Духовенството на Руската православна църква (МП) подарява на кардинала православна светиня - Владимирската икона на Божията майка, която след това ще бъде богохулно поставена на пода.
Молебенът се провежда при голямо събрание на вярващи, както православни, така и католици.
„За мира на целия свят, благополучието на светите Божии църкви и единството на всички, нека се помолим на Господа ...“ - молитва на благодатта, въпреки „остарелите правила“, обедини всички вярващи в Христос, дори ако вярват по различни начини.
Тържествено влизане на патриарха в Нотр Дам, придружен от католически прелати, дякони и служители.
След извършеното канонично престъпление, в отговор на протестите на православните, Патриаршията заяви:
„Опитът на почитането от православни вярващи на многобройните светини на древната Църква в Рим, светите мощи на св. Николай Чудотворец в Бари и св. Амвросий Медиолански в Милано, както и поклоннически пътувания до др.добре известни светини под юрисдикцията на Римокатолическата църква, неизменно свидетелства за трайното значение на светините на древната Църква за духовния живот на християните от Изтока и Запада.
Из „Изявление на службата за комуникации във връзка с съобщения за предполагаемо съвместно богослужение на православни и католици в Париж.“
(c) Снимка: Ройтерс, Канал 1, Вести, официален сайт на ПАСЕ