2013 Съдържание
1. История на опитомяването и съвременното развъждане…………………4
4. Мътене и отглеждане на пилета………………………………………. 14
4.2. Отглеждане на пилета бройлери…………………………………. 16
5. Характеристики на хранене на пилета от месни и яйчни породи……………………19
6. Поддържане на клетки за кокошки носачки……………………………………. 22
6.1 Поставяне на кокошките в клетки…………………………………………………………………………………………22
6.2 Вентилационни и температурни условия………………………………..23
6.4 Грижа за носачки в клетка……………………………………..26
8. Пухът и перата са ценни птичи продукти……………………. 29
Птицевъдството, един от основните отрасли на животновъдството у нас, се развива чрез концентрация, специализация и интензификация на базата на междустопанско коопериране на птицеферми, механизирани колективни и държавни птицеферми. Увеличаването на производството на яйца и птиче месо се основава на значително увеличаване на производителността на домашните птици с едновременно увеличаване на добитъка с високо заплащане за фураж по продукти и повишаване на производителността на труда.
Развитието на производството на индустриална основа дава възможност за получаване на много висококачествени продукти за кратко време с ефективно плащане за фураж с продукти.
В големите промишлени ферми от всяко пиле се отглеждат 70 или повече глави млади животни годишно, което дава възможност за получаване на над 100 кг месо; една добра кокошка носачка дава 280 - 300 яйца годишно или 15 - 18 kg или повече продукти с висока хранителна стойност.
В предреволюционна България птицевъдството е един от изостаналите отрасли на селското стопанство, отглеждането на домашни птици се извършва главно от малки селски стопанства, в чиято икономика то не е от голямо значение.
В птицефермите, колхозите и държавните стопанства са формирани колективи, които имат голям принос за увеличаване на производството на храни захора и донесоха известност на техните предприятия у нас и далеч извън нейните граници. Много организатори на земеделски стопанства и производствени ръководители, които чрез творчество допринасят за научно-техническия прогрес, са удостоени с високи награди от Родината.
1. История на опитомяването и съвременното развъждане
Домашните кокошки произлизат от дивата банкова кокошка (Gallus gallus), която живее в горите и храстите на Индия и Индокитай. Възможно е други видове от род Gallus, които са широко разпространени в Южна и Югоизточна Азия, също да са участвали във формирането на първите породи кокошки.
Опитомяването на пилетата е настъпило в Индия не по-късно от 3-то хилядолетие пр.н.е. След хиляда и половина години те започват да се размножават в Египет, а през VI-VII век пр. н. е. - в Гърция и други европейски страни. В онези дни кокошките снасяха само десет до двадесет яйца годишно и бяха отглеждани или за месо, или като декоративни и храмови птици. Във Великобритания те са били смятани за свещени до 3-ти век след Христа.
В азиатските страни са създадени много месодайни, бойни и декоративни породи, но въпреки това в Римската империя се извършва истинска революция в птицевъдството. През 2-3 век пр.н.е. тук са разработени методи за угояване набройлери(пилета, угоявани за месо), а през 1-2 век пр.н.е., технологията за масово отглеждане в големи ферми.
Породите, отглеждани в Древен Рим, са изгубени през Средновековието, но в средиземноморските страни са запазени местни групи пилета с повишено производство на яйца, от които идват повечето съвременни породи яйца. Месните породи, които сега се отглеждат, произлизат главно от азиатски породи, донесени в Европа през 19 век. По същото време в САЩ, а по-късно и в Европа започва развъждането на смесени, месодайни и яйчни породи.
Отглеждане на кокошки на територията на Българияпредславянското население на европейската част (балтите, фино-угорските народи) и древните жители на Кавказ също са били ангажирани. В Алтай и Черноморския регион са известни археологически находки, датиращи от 1-во хилядолетие пр.н.е. Арабският пътешественик Ибн Фадлан наблюдава през 992 г. как русите принасят в жертва петли и пилета по време на погребалния ритуал. Генетичните изследвания показват, че старите домашни породи са предимно от азиатски произход, въпреки че в древността в Южна България е имало кокошки от средиземноморски тип. Много породи са създадени чрез народна селекция преди сто-двеста години. В онези дни селекцията се извършва не за производителност на месо или яйца, а за бойни и вокални качества на петлите. През 20 век в България се отглеждат около 20 породи и много индустриални линии и кръстоски. Но през същото време от около 80 домашни породи и популации, съществували преди революцията, повече от 50 са изгубени.
В началото на 20 век България е на първо място в света по износ на продукти от птиче месо. Културата на птицевъдството обаче остава основно ниска, а цялата индустрия остава една от най-изостаналите.
Основните птичи продукти са месото и яйцата. Месото само в България се произвежда около 4 - 5 милиона тона годишно. Най-добрите кокошки носачки от съвременните породи яйца снасят над триста яйца годишно (рекордът е 365). Използват се и вътрешности, пух и пера и други субпродукти. Пилетата се отглеждат и като лабораторни животни и причинители на много заболявания, особено вирусни, могат да се отглеждат върху пилешки ембриони за изследвания или ваксини.
В промишленото птицевъдство сега се използват главно не чистокръвни пилета, а така нареченитекръстоски.Кръстосите се получават чрез кръстосване на две до четири породни линии. Тъй като кръстът наброява милиониптици, обикновено идва от ограничен брой производители, с течение на времето губи ценни качества и се изражда. Следователно на всеки няколко десетилетия индустриалните кръстове се заменят с нови.
Когато се описват породи пилета, се използват редица термини за домашни птици. Ето няколко от тях:
Гребенът елистовиден(сплескан странично и с назъбен ръб),розовиден(под формата на туберкулозен валяк, заострен към задната част на главата),шушуловиден(направен от три слети пластини),ореховиден(подобен по форма на половин орех),пеперудообразен( от два симетрични лоба),роговидни(под формата на два стоящи рога).
Цветът е бял,колумбийски(бял или кафяв със зеленикаво-черна грива, крила и опашка),яребикова(с тъмнозлатист врат на надлъжни черни ивици, при петлите със зеленикаво лъскаво оперение на тялото и опашката и червено-кафяви крила, а при кокошките със сиво-кафяв гръб, черно-кафяви опашка и крила и червено-кафяво чело st), райета (в тесни напречни черни и светлосини ивици), кафяво, черно,калико(с бели върхове на пера), синьо (сиво-сиво с тъмни ръбове на пера),сьомга(червено-кафяво със светло златиста глава, гръб и шия).