22. Конституцията на Република Беларус е форма на правно консолидиране на основните положения на белобългарската национално-държавна идеология
Правната основа на i.bel.state е Конституцията на Република Беларус. Думата "конституция" означава установяване, структура.
Конституцията е основният закон на държавата, който определя организацията на държавната власт и определя нейните отношения с обществото като цяло и отделните граждани.
1) провъзгласяването и гарантирането на правата и свободите на човека и гражданина;
2) организацията на държавната власт и често определя основите на конституционния ред, формата на държавата (форма на управление, държавно устройство и др.).
Правните свойства на конституцията включват:
1. Върховенството по отношение на други нормативни актове-предполага, че конституционните норми имат най-висока правна сила и са в основата на цялото национално право.
2. Стабилност, устойчивост. Това се улеснява от предвидената в него сложна процедура по приемането му. Беларус има петата конституция (1919, 1927, 1937, 1978, 1994).
Полу-свойство на конституцията е, че тя фиксира:
- предмет на съгласието на различни социални сили;
− състоянието на връзките с обществеността;
- програма за развитие на държавата и обществото, която е ръководство за по-нататъшни действия на държавните институции.
I.свойствата на конституцията се изразяват в това, че тя съдържа:
- определен тип мироглед;
- социално-пол.доктрина, характерна за обществото и държавата в този период.
Съвременната конституция на Република Беларус е освободена от очевидни идеологически тежести. В чл. 4 от Конституцията фиксира многообразието от институции, идеологии, мнения, свързани с пола, като основа на демокрацията в Република Беларус. В същото време в част 2 на посочения член полът на партии, религиозни или други обществени сдружения, социални групи не може да бъде установен като задължителен за гражданите. „На всеки е гарантирана свободата на мнение,убеждения и тяхното свободно изразяване. Никой не може да бъде принуждаван да изразява своите убеждения или да се отказва от тях” (чл. 33). Прилагането на разпоредбите, въплъщаващи идеологическите свойства на Конституцията на Република Беларус, е основата за установяване на демокрация в страната.
23. Република - форма на организация на държавната власт (форма на управление) в Беларус
Републиката е такава форма на държавно устройство, в която източник на власт е народът; най-висшите институции на властта се избират от гражданите или се формират от общонационална представителна институция.
Формата на териториално-държавното устройство се определя като унитарна - единна, централизирана държава, чиито административни единици нямат полусамостоятелност.
В чл. 1 от Конституцията на Република Беларус е провъзгласена за демократична държава. Такава държава се счита за демократична, в която е осигурена демокрация, полов плурализъм (разнообразие на възгледи, мнения, половината от партиите), въведен е принципът на разделение на властите, има местно самоуправление, създадени са равни условия за развитие на всички форми на собственост, права и свободи са предоставени на гражданите.
Демокрацията - властта на народа - не означава диктат на мнозинството, тя предполага задължително зачитане на мнението на малцинството. Осигуряването на баланс на интересите на отделен гражданин, група граждани, обществото като цяло е важна и трудна задача за всяка демократична държава.
Светска държава. ЗаСветскосе смята такова състояние, в което нито една религия не е установена като задължителна и където е осигурена свобода на религията.Съгласно чл. 31 от Конституцията на Република Беларус, „всеки има право самостоятелно или съвместно с други да определя отношението си към религията, да изповядва или да не изповядва религия, да изразява иразпространяват вярвания, свързани с отношението към религията, участват в извършването на религиозни култове, ритуали, церемонии, незабранени със закон.
Конституцията на Република Беларус вече не използва израза за отделянето на църквата от държавата, нито изрично подчертава, че нашата държава е светска.
Свободата на съвестта в Беларус е залегнала в редица членове на Конституцията (членове 4, 5, 12, 16, 31).
Един от основните принципи на функциониране на съвременната беларуска държава е принципътна държавния суверенитет, което означава правото на Република Беларус да има върховенството и пълнотата на властта на своята територия, независимо да упражнява вътрешни и външни клаузи (член 2). Суверенитетът на държавата е онова най-важно, основно свойство на държавата, по силата на което упражняваната от нея власт е единна, върховна и независима.
Единството на властта означава, че в страната не трябва да има никаква друга държавна власт, освен тази, която е установена от народа по предвидения от закона начин, тоест не трябва да има двоевластие.
Върховенството на държавната власт предполага независимостта на тази власт в страната, способността да решава най-важните въпроси на обществото и да осигурява единен правен ред.
Независимостта на държавната власт означава, че други държави не могат да се намесват в нейните вътрешни работи.
Принципът на държавния суверенитет е пряко свързанс принципа на народния суверенитет,което означава, че народът е този, който упражнява своята власт самостоятелно, народът е единственият източник на държавна власт. Той го прави:
1) въз основа на всеобщи, свободни, равни, преки тайни избори
гласуване чрез избиране на представителни органи на републиката
и местно ниво, както и избор на ръководителщат-ва;
2) чрез провеждане на референдуми;
3) чрез обсъждане на законопроекти и въпроси от републиканско и местно значение
4) като избират свои представители в Общобългарското народно събрание и
Освен че участва в управлението на държавната власт, народът упражнява контрол върху нейната дейност. За това се използват такива форми като преизбиране на длъжностни лица, отзоваване на депутати и др.
Народният суверенитет по отношение на държавния суверенитет е първичен, но първият може да бъде реализиран само ако съществува държавният суверенитет.
Суверенитетът на нацията предполага способността на нацията да се самоопределя в държавното, социалното, икономическото. и културни сфери