28. Честотно отклонение.
Средната стойност на честотата се намира за период на промени, равен на един ден. Отклонението на честотата f е разликата между действителната и номиналната стойност на честотата: δf=fу–fnom,fу – устойчиво. В нормален режим толерансът на честотата е ±0,2 Hz. Максимално допустимо ±0,4 Hz. Ако честотата е извън установените граници, особено надолу). Това означава, че в електроенергийната система е нарушен балансът между мощността на генераторите и консуматорите, което е довело до намаляване на честотата.
Дългосрочната работа при намалена честота може да доведе до неблагоприятни ефекти като:
Намалена производителност на технологичните инсталации поради намаляване на скоростта на въртене на задвижващите двигатели.
Появата на грешка в работата на индукционни електромери.
Намаляване на производителността на спомагателните механизми в електроцентралите, което води до намаляване на мощността на генераторите. Този процес е неприятен, тъй като в системата вече има недостиг на генераторна мощност и налагането върху нея на процес на намаляване на мощността за собствени нужди може да доведе до тежка системна авария, изразяваща се в рязко намаляване на честотата и прекратяване на нормалната работа на електроенергийната система.
За да се предотврати процесът на намаляване на честотата в електроенергийната система, трябва да има резерв от генераторна мощност. Този факт трябва да се вземе предвид при избора на резервно захранване. Че турбогенераторите на ТЕЦ и АЕЦ не могат бързо да се стартират от режим на готовност. Поради това е препоръчително да има хидрогенератори или газотурбинни агрегати като резервни мощности.
29. Отклонение на напрежението.
През деня се следи текущата стойност на напрежението на междуфазните напрежения в трифазни мрежи ифазови напрежения в еднофазни мрежи. Въз основа на резултатите от измерванията на напрежението се определя средната стойност на напреженията Uу, след което се изчислява стойността на стационарното отклонение на напрежението δU=(Uу-Uн)/Uн·100%.
Нормално допустимото отклонение на напрежението не трябва да надвишава ±5%. Максимално допустимото ± 10% Увеличаването на отклонението на напрежението спрямо нормализираните стойности възниква главно поради увеличаване на натоварването в разглежданата захранваща система. При значително намаляване на напрежението възникват следните неблагоприятни ефекти:
въртящият момент на електродвигателите намалява, в резултат на което производителността на технологичните инсталации намалява.
Светлинният поток на изкуствените източници на светлина се намалява, като по този начин се създават неблагоприятни условия за работа на персонала.
За поддържане на нормална стойност на напрежението трябва да се използват различни средства за регулиране на напрежението: регулиране на коефициента на трансформация на силови трансформатори (OLTC, PBV), използване на кондензаторни банки и др.
30. Колебания на напрежението.
Колебанията на напрежението се характеризират със следните показатели: диапазонът на промяна на напрежението; доза трептене.
Диапазонът на колебание на напрежениетосе определя в резултат на измерване на средните стойности на напрежението с период на измерване от 10 ms. След това въз основа на резултатите от измерването се определят следните параметри: големината на диапазона на промяна на напрежението, както и продължителността на промяната на напрежението и честотата на промяна на напрежението fcol=m/T.m е броят на колебанията на напрежението за периода на измерване T, равен на 10 min.
Въз основа на определянето на параметрите на колебанията на напрежението се прави заключението дали този показател за качество на електроенергията съответства или не съответства -диапазонът на колебанията на напрежението до стойностите, установени от GOST.
За това кривите са дадени в GOST: Крива 1 се прилага, ако в ЕР на разглежданата мрежа няма лампи с нажежаема жичка. Крива 2 се използва с лампи с нажежаема жичка. δUi1, Δt1; δUi2, Δt2; δUi3, Δt3 Точки 1 и 2 съответстват на допустимата стойност на диапазона на колебание на напрежението, тъй като тяхното положение върху разглежданата равнина е под криви 1 и 2. т.е. в границите на допустимите стойности. Точка 3 съответства на режима, при който се нарушават изискванията на GOST за качеството на електроенергията, т.е. невалиден (разположен над криви 1 и 2.)
Трептенее субективно човешко възприятие за промени в светлинния поток, генериран от изкуствени източници на светлина, които възникват, когато напрежението варира в електрическите мрежи, към които са свързани въпросните източници на светлина. Дозата на трептене е разделена на 2 компонента: краткотраен PS и дългосрочен PL. Краткосрочната доза Flicker се определя за времеви интервал от 10 минути, дълготрайната - за времеви интервал от 2 ч. PS≤ 1,38; 1.0.PL≤1.0; 0,74.
Допуска се по-голяма стойност на дозата на трептене, ако в ED няма лампи с нажежаема жичка, по-малка стойност, ако има лампи с нажежаема жичка. За да се определи дозата на трептене, могат да се направят директни измервания на краткосрочната и дългосрочната доза на трептене. Измервателни уреди: фликерметри.
Възможно е също така да се измерват отделните компоненти на дозата на трептене с подходящи измервателни уреди и след това да се изчислят тези дози, като се използват формулите, дадени в GOST за качество на електроенергията.
Най-често се създават колебания в напрежениеторязко променливи товари, като заваръчни трансформатори, валцовани мелници и др. Основният начин за справяне с колебанията в напрежението е увеличаването на мощността на захранващата мрежа. Но този метод може да се прилага само до определени граници. Увеличаването на капацитета на мрежата трябва да бъде придружено от увеличаване на капиталовите разходи, което оскъпява системите за захранване.
Една от най-ефективните мерки за борба с колебанията в напрежението, която не изисква допълнителни капиталови разходи, е отделното захранване.