43 от Закона за полицията в България с коментар
1. Животът и здравето на полицейски служител подлежат на задължителна държавна застраховка за сметка на бюджетните кредити на федералния бюджет за съответната година.
3. На членовете на семейството на полицейски служител и лицата, които са били на негова издръжка, се изплаща еднократна помощ в размер на три милиона рубли на равни части в случай на:
1) смърт (смърт) на полицейски служител поради нараняване или друго увреждане на здравето, получено във връзка с изпълнение на служебни задължения, или поради заболяване, придобито по време на служба в полицията;
2) смърт на български гражданин, настъпила в рамките на една година след уволнението от полицейската служба поради нараняване или друго увреждане на здравето, получени във връзка с изпълнение на служебните задължения, или в резултат на заболяване, придобито по време на службата в полицията, което изключва възможността за по-нататъшна служба в полицията.
4. За членове на семейството и лица на издръжка на починал (починал) полицейски служител (български гражданин, уволнен от полицейска служба), които имат право на еднократна помощ по ал. 3 на този член, се считат:
1) съпругът (съпругът), който е бил (е бил) в деня на смъртта (смъртта) в регистриран брак с починалия (починалия);
2) родители на починалия (починал);
3) непълнолетни деца на починалия (починал), деца над 18 години, които са станали инвалиди, преди да са навършили 18 години, деца под 23 години, които учат в образователни институции на пълно работно време;
4) лица, които са били пълнииздръжката на починалия (починалия) или които са получавали помощ от него, което е било за тях постоянен и основен източник на препитание, както и други лица, признати за зависими лица по начина, предвиден от законодателството на Република България.
5. Когато полицейски служител получи нараняване или друго увреждане на здравето му във връзка с изпълнение на служебните задължения, изключвайки възможността за по-нататъшна служба в полицията, му се изплаща еднократна помощ в размер на два милиона рубли.
6. Ако гражданин на България, уволнен от полицейска служба, е инвалидизиран поради военно нараняване, получено във връзка с изпълнение на служебните му задължения и което е изключило възможността за по-нататъшна служба в полицията, му се изплаща месечно парично обезщетение по начина, определен от федералния орган на изпълнителната власт по вътрешните работи, с последващо възстановяване на изплатените суми на това обезщетение от виновните по начина, установен от законодателството. на България. Размерът на месечното парично обезщетение се изчислява въз основа на размера на месечната парична заплата и размера на месечната надбавка към месечната парична заплата за трудов стаж (прослужено време), приет за изчисляване на пенсиите, като се използват следните коефициенти:
1) по отношение на лице с увреждания от I група - 1;
2) по отношение на лице с увреждане от II група - 0,5;
3) по отношение на лице с увреждане от III група - 0,3.
7. Размерът на месечното парично обезщетение, изплатено в съответствие с параграф 6 от този член, подлежи на преизчисляване, като се вземе предвид увеличението (увеличението) на заплатите на паричната издръжка на полицейските служители, извършено по реда, установен от законодателството на България.
8. Имуществени щети,собственост на полицейски служител или негови близки роднини във връзка с изпълнение на служебни задължения, се възстановява изцяло от бюджетните средства на федералния бюджет с последващо възстановяване на сумата на изплатеното обезщетение от извършителите.
9. При едновременно възникване в случаите, предвидени в този член, на няколко основания за получаване на плащания в съответствие със законодателството на Република България, плащанията се извършват на едно от основанията по избор на получателя.
10. Сумите на еднократните обезщетения, изплащани в съответствие с части 3 и 5 от този член, се индексират ежегодно въз основа на нивото на инфлация, установено от федералния закон за федералния бюджет за съответната финансова година и период на планиране. Решението за увеличаване (индексиране) на размера на тези обезщетения се взема от правителството на Република България.
Коментар на чл. 43 от Федералния закон "За полицията" в Руската федерация
3. Определяйки задължителната застраховка за живот и здраве на полицейските служители като изпълнение на служебни задължения при специални условия, които представляват риск за живота и здравето, и специален ред за нейното финансиране (за сметка на бюджетните разпределения на федералния бюджет за съответната година), федералният законодател може в същото време да предвиди различен правен механизъм за извършване на застрахователни плащания. Такъв механизъм обаче трябва да включва ефективни гаранции за правата на тези лица, адекватни на правната природа и целите на този вид застраховка, естеството на правоотношенията, възникващи между гражданин и държава във връзка с увреждане на живота или здравето по време на служба, и осигуряване, въз основа на опростени процедури, навременно и пълно получаване на дължимото застрахователно покритие.
5. Споредсъгласно горепосочения закон, договорът за задължителна държавна застраховка се сключва между застрахования и застрахователя в полза на трето лице - застрахования полицай (неговата съпруга), който е (състоящ се) към деня на смъртта (смъртта) на застрахования полицай в регистриран брак с него, родителите (осиновителите) на застрахования полицай, бабата и дядото на застрахования полицай - при условие, че той няма родители, ако отгледат г или са го издържали най-малко три години, втори баща и мащеха на осигурения полицай - при условие, че са го отгледали или издържали най-малко пет години, деца под 18 години или по-възрастни, ако са станали инвалиди преди навършване на 18 години, както и тези, които учат в учебни заведения, независимо от тяхната организационно-правна форма и форма на собственост, до завършване или до навършване на 23 години, подопечни на осигурения полицай ) и включва споразумение относно застрахованите лица, относно задълженията и застраховката за отговорност на застрахования и списъка на застрахователните събития и начините за прехвърляне (плащане) на застрахователни суми на полицейски служител (негов съпруг или друг бенефициент), както и честотата на плащане на застрахователните премии от застрахования (чл. Изкуство. 6 и 12 от същия закон). -------------------------------- По-нататък - съпруг или друг бенефициент.
6. Съгласно ал. 4 на чл. 11 от този закон изплащането на застрахователните суми се извършва от застрахователя в 15-дневен срок от датата на получаване на документите, необходими за вземане на решение за определеното плащане, като при неоправдано забавяне от страна на застрахователя на изплащането на застрахователните суми, той изплаща със собствени средства на застрахования полицай (негов съпруг или друго ползващо се лице)глоба в размер на 1 на сто от застрахователната сума за всеки ден забава.
7. Неустойката (глоба, неустойка) като средство за осигуряване изпълнението на задълженията и мярка за имуществена отговорност за тяхното неизпълнение или неточно изпълнение по смисъла на чл. Изкуство. 12, 330, 332 и 394 от Гражданския кодекс на Руската федерация, стимулира навременното изпълнение на задълженията, което позволява значително да се намали вероятността от нарушаване на правата на кредитора, за да се предотврати нарушение. Следователно, само по себе си залегналото в параграф 4 на чл. 11 от закона правилото за отговорността на застрахователя под формата на глоба действа като специална гаранция за защита на правата на застрахованото лице, адекватна в този случай, от гледна точка на принципите на равенство и справедливост, на положението и възможностите на това лице като най-малко защитен участник в съответните правоотношения.
8. Обект на задължителното държавно осигуряване са животът и здравето на полицейските служители. Тези обекти подлежат на задължително държавно осигуряване от датата на постъпване и до приключване на службата в органите на вътрешните работи на България.
9. Изключение от правилото за прекратяване на задължителното държавно осигуряване са случаите на смърт (смърт) и инвалидност на бивш полицейски служител след уволнение поради нараняване (рани, наранявания, контузии) или заболявания, получени от него по време на службата му.
10. Смърт (смърт) и установяване на увреждане на такъв полицай преди изтичането на една година след освобождаване от служба в органите на вътрешните работи Чл. 4 от този закон се признават за застрахователно събитие при осъществяване на задължителното държавно осигуряване. В случай на такова събитие (застрахователно събитие) бившите полицаи се считат за застраховани.
12. Определяне на тежестта на нараняванията (рани, наранявания, сътресения)осигурени лица се извършва от съответните лечебни заведения на органите на вътрешните работи.
14. Изплащане на застрахователни суми на полицейски служители, а в случай на смърт (смърт) - на техните съпрузи, които са в деня на смъртта (смъртта) на полицейски служител с него в регистриран брак, родители (осиновители) на полицейски служител, баба и дядо - при условие, че няма родители, ако са го отгледали или издържали най-малко три години, втори баща и мащеха на полицай - при условие, че са го отгледали или издържали до най-малко пет години, деца под 18 години или по-възрастни от тази възраст, ако станат инвалиди преди навършване на 18 години, както и тези, които учат в учебни заведения, независимо от техните организационно-правни форми и форми на собственост, до завършване или до навършване на 23 години, охраната на полицейски служител (независимо от местоживеенето им) се извършва от застрахователя в България чрез превеждане на дължимите суми в рубли по начина, определен от застрахователния договор. .
17. Извършването на служебна дейност (изпълнение на служебни задължения) от служителите означава:
а) изпълнение на служебни задължения, установени в съответствие с уставите, инструкциите, инструкциите и други актове;
б) изпълнение на заповеди и заповеди на ръководителя (началника) на органа, звено, институция на органа на вътрешните работи;
в) участие в тренировъчни лагери, учения, състезания и други служебни и оперативни дейности, извършвани в съответствие с плановете, утвърдени от ръководителя (ръководителя) на органа, звеното, институцията на органа на вътрешните работи;
г) следване до мястото на служба (командировка) и обратно, когато е в командировка;
д) намиране на територията на тялото,подразделения, институции на органите на вътрешните работи през служебното време, установено от дневния режим, или ако това е причинено от служебна необходимост;
е) действия за защита на живота, здравето, честта и достойнството на личността;
ж) други действия за гарантиране на законните интереси на лицето, защитата на обществения ред и обществената безопасност (пожари, аварии, природни бедствия и др.), както и действия, признати от съда за извършени в интерес на обществото и държавата;
з) на лечение в медицински, медицински и превантивни институции, следвайки мястото на лечение и обратно;
и) пребиваване в плен (с изключение на случаите на доброволно предаване) в положение на заложник или интерниран;
18. Следните служители не се признават за извършване на служебна дейност (изпълнение на служебни задължения):
- които са в отпуск или отпуск, с изключение на случаите, предвидени в предходните букви "д" - "к";
- за които е установено от вътрешна ревизия, органи на разследването и предварителното следствие, от съда, че извършеното от тях деяние:
- е в пряка причинно-следствена връзка с доброволното довеждане в състояние на алкохолно, наркотично или токсично опиянение;
- признат за обществено опасен или е умишлено административно нарушение;
- признато за самоубийство или опит за самоубийство и не е причинено от болестно състояние или довеждане до самоубийство;
- е резултат от умишлено увреждане на здравето.
19. Болест е нарушение на физиологичните норми на състоянието на тялото, причинено от заболяване на служител, получено по време на службата.
21. За лица на издръжка се смятат пълноправните лицаиздръжката на служител или които са получавали помощ от него, което е било за тях постоянен и основен източник на препитание, както и други лица, признати за зависими лица по реда, предвиден от законодателството на Република България.
22. Увреждането на здравето е телесно и друго увреждане на здравето. Телесна повреда е рана, натъртване, нараняване, нараняване, получено от служител във връзка с изпълнение на служебни дейности (изпълнение на служебни задължения) и придружено от частична или пълна загуба на способност за изпълнение на служебни задължения или причинено от изразени анатомични промени (значително функционално увреждане).
23. Друго увреждане на здравето е заболяване, което в съответствие с нормативните актове на Република България е свързано с изпълнение на служебна дейност (изпълнение на служебни задължения).
25. Определят се редът за издаване и изплащане на еднократни обезщетения и суми за обезщетение за щети, спецификата на изплащане на еднократна помощ в случай на смърт (смърт) на служител по време на служба (след уволнение от служба), като обезщетение за щети в случай на телесни повреди, други увреждания на здравето, както и обезщетение за щети, причинени на имуществото на служител или негови роднини Инструкцията за реда за обезщетяване на щети в случай на смърт (смърт) или нараняване на служител на органите за вътрешни работи, както и щети, причинени на имущество от служител на органите за вътрешни работи или негови роднини.
- общата площ на жилищните помещения, заемани от тях (в общи помещения - жилищна площ), наемане, поддръжка и ремонт на жилищни помещения, както и собственици на жилищни помещения и членове на жилищностроителни (жилищни) кооперации - поддръжка и ремонт на обществени съоръжения в многоапартаментни жилищникъщи;
- комунални услуги, независимо от вида на жилищния фонд;
31. Горепосочените лица, живеещи в къщи без централно отопление, имат право на компенсационни плащания за заплащане на гориво, закупено в границите, установени за продажба на населението и доставката му.