462 Поведение на куче
Барбара еРотвайлер на три години. Има прекрасен характер, доверчива е, общителна и дружелюбна. Тя е спокойна като скала, нищо не може да я извади от равновесие, никой не е чувал дори ръмжене от нея. Или по-скоро така е било, според нейната господарка, преди инцидента, който напълно промени характера на кучето.
В неделния следобед двамата се разходиха из пешеходния център на града, където по това време се извършваха дребни пътни дейности. Изведнъж мощна електрическа бормашина започна да работи точно до тях. Барбара се втурна в паника и се опита да избяга, като при това я удари силно. Бързо я отведоха оттам и се опитаха да я успокоят, което отчасти се увенча с успех. На следващия ден обаче тя отказа да отиде в тази част на града и започна да се страхува от шума дори вкъщи. След няколко седмици тя отказа дори да се разхожда в парка, защото шумът от движението се чуваше доста далеч, зад оградата на парка. Тогава тя изобщо отказа да се разхожда в парка. Състоянието й непрекъснато се влошаваше. В крайна сметка тя спря да излиза извън оградата на градината си: избяга от къщата, бързо си свърши работата в двора и се върна отново в къщата. Но дори и в къщата тя вече не се чувстваше в безопасност: не искаше да влиза в някои стаи и явно се страхуваше от някои мебели.
Собствениците на кучето се обърнаха за помощ към консултант по поведението на животните, опасявайки се, че ако това продължи, Барбара скоро ще се настани в килера, тъй като вече се страхува от всичко и се е превърнала в сянка на предишното си аз.
Когато Барбара и стопанката й пристигнаха на уговорения час при лекаря, и двете изглеждаха така, сякаш са минали през ада. Но ако домакинята беше помогнала да дойде на себе си с чаша чай, след което се задушаваше и отделяше слюнка, Барбара не се успокои до края на посещението.
Лечениекучета от доста често срещано заболяване, звукова фобия, е доста трудна задача, изискваща дълго време, но когато първоначалната фобия (звукофобия) стане обща, с постоянна нервна реакция, тази задача е изключително сложна.
Възстановяване на доверието в водачите на глутницата. Специалист по поведението на животните посъветва собствениците на болно куче да въведат следния ред в къщата за следващите две или три седмици: Барбара трябва да „спечели“ всички хубави неща, които би искала да получи – храна, галене, разходка – да се приближава до собствениците при повикване и да сяда по команда. Той помоли Сали и Дейвид да не предлагат контакт, а да настояват тя да дойде при тях. Въпреки че кучето може да бъде объркано от това в началото, то ще му даде да разбере, че те имат право на контрол и лидерство, дори ако е в тревожно настроение. Той също така посъветва собствениците да ограничат нежните си контакти с кучето до кратки, но чести епизоди, така че Барбара постоянно да ги наблюдава с надеждата да привлече вниманието им и да получи обич.
Безопасна домашна бърлога. На нервните или страхливи кучета често може да се помогне, като им се осигури безопасно убежище в дома под формата на закрит развъдник или специално легло. Барбара вече имаше свое собствено кътче в кухнята, което споделяше с второто си куче, но дори присъствието на верен другар не й помогна да се утвърди в живота.
Десенсибилизация. След като се установи този нов ред в къщата, собствениците могат да започнат постепенно да настояват кучето да възвърне самочувствието си, а именно, те не трябва да реагират на тревогата му за обикновени ежедневни обстоятелства, като шума на пералнята или гледката на някои мебели, от които кучето се страхува. Разделяйки ежедневната си диета на няколкочасти, трябва често да я храните в близост до предмети, които са ужасни за нея, без същевременно словесно насърчаване.
Когато стане по-спокойна в къщата, можете да започнете да я примирявате с външния свят. Тук е необходимо да мамите малко. На разходка един от собствениците върви отпред, а на известно разстояние от него друг с куче на каишка. Въоръжен с лакомство, първият я примамва все по-далеч от дома. Това е като номера с моркова, вързан пред носа на магарето. Ако кучето изпадне в паника, собствениците ще спрат и ще изчакат то да се успокои, без да го успокояват активно.
Резултатите от подобно лечение обикновено не се появяват веднага - кучетата с фобии изискват известно време за възстановяване и никога не може да се каже предварително колко бързо и колко ефективно ще протече лечението. Някои се възстановяват бързо и напълно, други отнемат месеци, за да се излекуват, а понякога това продължава завинаги.
Резултати от лечението. След няколко седмици от тази терапия състоянието на Барбара се подобри значително. Нервният ротвайлер започна да се чувства много по-спокоен в къщата и дори започна да излиза в градината на къщата по собствена инициатива. Барбара все още се чувстваше несигурна на разходки, но вече започваше да се поддава на приема на „моркова“, ако всичко беше тихо около нея. Лекарят посъветва домакините на Барбара да не използват лекарства против тревожност едновременно с тази програма за обучение за десенсибилизация, защото те биха могли да забавят процеса на учене.
Година по-късно Сали пише на лекаря, че Барбара бавно, но сигурно се възстановява. Вече я пускат от каишката и тя отива на повикването на стопанина, дори и да не се приберат след това. Тя имаше много силна връзка със собственика и въпреки това стана по-малко зависима от господаркататяхната взаимна любов не претърпя никакви щети в процеса. Междувременно в къщата се появи друго куче, смес от ротвайлер и немска овчарка, което Барбара не разпозна в първия момент. Той силно укрепи самочувствието й, тя дори стана капризна и игрива, тоест започна да се държи като нормално куче.
Така упоритата работа даде добри резултати, но изискваше много време, търпение и грижи.