Резюме Фирмата като икономически агент - Банка от резюмета, есета, доклади, курсови работи и дипломни работи
Фирмата като икономически агент
1. Концепцията за предприятието, неговата роля в икономиката
Всеки човек, гражданин, дори човек без гражданство, може да се занимава със стопанска дейност, да управлява. В края на краищата всеки от нас води лично домакинство, без да иска разрешение от властите и без да формализира законно статута си на собственик. Но, говорейки за такова управление, обикновено имаме предвид най-простите методи на дейност. Те са свързани със собствения си поминък, с личната и семейната икономика.
В случаите, когато икономическата дейност придобива масов характер, извършва се не само за себе си и семейството, но и за други хора, за обществени цели, определени форми на организация и управленски структури, установени със закон и норми на икономическото право, трябва да отговарят на това. Това са организационни и правни форми на управление. Те дават възможност на човек, гражданин, колектив да придобие официален статут на стопански субект, да стане предприемач.
Всяко физическо лице има право да упражнява трудова дейност, ако конкретният й вид не е забранен със закон. Когато трудовата дейност е систематична, предполага получаване на печалба, тя се нарича предприемаческа и може да се извършва от момента на държавна регистрация като индивидуален предприемач и издаване на лиценз, който посочва видовете дейности, които собственикът на този документ има право да извършва, като обслужва широк кръг потребители.
По-солидна, стабилна, дългосрочна форма на организация на икономическата дейност е предприятието. Именно тя представлява най-често срещаната и типична форма на икономическа организация.дейности.
Самостоятелно образувание се нарича предприятие, ако е създадено по начина, предписан от действащото законодателство, и извършва производство на продукти, извършване на работа, предоставяне на услуги с цел задоволяване на обществените нужди и реализиране на печалба. Най-често предприятието е юридическо лице, има име и печат, банкова сметка.
Юридическо лице - обичайно е да се нарича организация, представляваща в едно лице нейните отделни субекти, които имат отделно имущество на свое разположение, носейки самостоятелна имуществена отговорност, действайки като независим субект на правото и ролята както на ищец, така и на ответник.
Най-близкият аналог на понятието "предприятие" може да се счита за термина "фирма", който най-често се разбира като икономическа организация, компания или индивидуален предприемач, ползващ се с правата на юридическо лице, преследващ целите за получаване на печалба. Това много универсално определение отговаря на малки и големи предприятия, организации от най-широк профил.
Понятията „предприятие“ и „фирма“ обаче не са идентични. Смисълът на разграничението е следният. Предприятие (завод, фабрика) е обособена единица за производство на стоки и услуги. Фирмата е организация на стопанска, предприемаческа дейност.
Фирмата може да включва едно производствено предприятие (тогава тези концепции ще бъдат идентични). Големите фирми, като правило, са асоциации на предприятия.
Близки по смисъл до понятието "предприятие" са по-специалните, специфични термини "фирма" и "корпорация".
Фирмите са предприятия с различен профил, основани на дяловото участие на инвеститорите. Най-често компаниите се занимават с предприемачество,търговски, индустриални дейности, работят на асоциативни принципи.
Корпорациите са официално регистрирани, действащи като юридически лица, сдружения на предприятия, организации, физически лица, в които правата на собственост са разделени между тях, като между акционери. Корпорациите като организационна и правна форма на управление доминират в американската икономика.
2. Цели на фирмите в пазарната икономика
Приемането на определени решения от фирмата предполага наличието на данни за търсенето на нейните продукти и производствените разходи. Но намирането на оптималното решение също изисква познаване на целите, които фирмата си поставя. Има няколко подхода за определяне на приоритетните цели и въз основа на тях задачите на компанията.
Традиционната теория на фирмата се основава на принципа за максимизиране на печалбата, тоест на принципа за максимизиране на разликата между приходите и разходите на фирмата. Не всички предприемачи обаче преследват една и съща цел. Освен това в действителност фирмите си поставят няколко цели, които се стремят да постигнат, като ги подреждат в определена последователност. Често целите на компанията могат да се формират въз основа на личните мотиви на мениджъра, особено ако той е и неин собственик. В големите компании, където управленската функция е отделена от собствеността, обикновените акционери не могат да вземат решения, тъй като практическите насоки са съсредоточени в ръцете на наетите мениджъри. В този случай интересите на мениджърите не винаги ще съвпадат с интересите на акционерите. Желаейки да запазят работата си, мениджърите няма да вземат рисковани решения, за да увеличат максимално печалбите. В интерес на собствената си материална печалба те могат да поемат неоправдани рискове, да правят съмнителнисделки с ценни книжа и друго имущество на дружеството. Теории, разработени въз основа на предположението за преобладаването на големите корпорации в производствения сектор, в които собствеността и контролът са разделени между акционери и мениджъри, се наричат теории за управление на фирмата.
В тези теории за фирмата функцията на полезност на мениджърите обикновено се използва за оформяне на нейните цели. Например теориите за растеж на фирмата приемат, че мениджърите се стремят да максимизират функция на полезност, чиито аргументи са растеж и съотношението на пазарната цена на акциите на компанията към нейната номинална стойност.
Фирмите могат да имат и други цели. Според някои изследователи целта на компанията не е да максимизира печалбите, а продажбите. Възгледите на тези икономисти представляват така наречените поведенчески теории на фирмата. Американският икономист Г. Саймън изложи теорията за "удовлетворението", според която компанията се стреми да постигне определено ниво на печалба и след това не полага усилия да я максимизира. В този случай броят на продуктите, които произвежда, не съответства на максималното ниво на печалба. Саймън стига до извода, че целта на фирмата не е да максимизира, а да постигне определено ниво на печалба, да поддържа определен пазарен дял и определено ниво на продажби. Фирмите ще търсят по-скоро удовлетворение, отколкото максимизиране.
Съществува и еволюционна теория, според която фирмите могат само да се стремят, но никога да не достигнат нивото на максимална печалба, тъй като работят в свят на непълна, понякога изкривена информация, в постоянно променящи се условия, на които им е трудно да реагират адекватно. Според привържениците на тази теория на практика фирмите основно насочват усилията си към постиганеопределен пазарен дял и да го запази, а не да навлиза на нов или да напуска завоювания пазар.
Има и други съображения относно целите на фирмата. Въпреки това, няма прост метод за недвусмислено разрешаване на този проблем.
3. Критерии за класифициране на фирмите
Фирмите могат да бъдат класифицирани по следните критерии:
По форма на собственост:
държавни (създадени за сметка на държавния бюджет);
частни (въз основа на собствеността на гражданите);
По размер. Фирмите се класифицират по следните критерии: размер на основния капитал, обем на търговския оборот, кръг на собствениците, брой на заетите и др. Има следните видове фирми:
Малко (например в България за малко предприятие се счита: в промишлеността, строителството, транспорта - до 100 души, в научно-техническата област - до 60 души, в търговията на дребно и битовите услуги - до 30 души, в други отрасли - до 50 души);
III. По отрасъл (промишлен, селскостопански, търговски) или по сфера на дейност (материално производство, нематериално производство, посредническа дейност и др.).
IV. По броя на видовете произведени продукти (специализирани, диверсифицирани).
V. Според формата на организация. Всеки вид предприемачество (индивидуално, партньорство, кооперация) съответства на определена организационна и правна форма:
Държавни и общински унитарни предприятия;
4. Организационни и правни форми на предприемачеството
икономическа юридическа фирма за предприемачество
Организационно-правната форма на предприятието се разбира като набор от правни, правни, икономически норми, които определят естеството, условията, методите на формиранеотношенията между собствениците на предприятието, както и между предприятието и други външни за него икономически субекти и публични органи.
Организационно-правната форма на всяко дружество се определя от редица фактори, най-важните от които са:
Начин на предприемаческа дейност (индивидуална или колективна);
Статут на предприемач (физическо или юридическо лице);
Естеството на дейността на организацията (търговска или нетърговска);
Форма на стопанисване (за търговски организации): икономическо партньорство, икономическо дружество, производствена кооперация.
Източници на собственост, които съставляват материалната основа на икономическата дейност на субекта.
Гражданският кодекс на България допуска съществуването на следните организационно-правни форми на предприятия:
1). Бизнес партньорствата са форма на предприемачество, осъществявана от съвместните усилия на две или повече лица (физически или юридически лица), всяко от които има права и носи отговорност в зависимост от дела, инвестиран в уставния капитал, както и мястото, което заема в управленската структура. Бизнес партньорството притежава уставния капитал, разделен на дялове (вноски). Има два вида партньорства.
Пълно партньорство. Създава се от неограничено отговорни съдружници, които носят пълна отговорност с имуществото си за всички задължения на дружеството. В случай на имуществена отговорност, надвишаваща размера на уставния капитал, кредиторът има право да предяви иск първо към главния длъжник, а ако имуществото му е недостатъчно или е невъзможно да се удовлетворят изцяло вземанията, кредиторът има право да предяви искове и към други партньори. Събирателно дружествосъздадени въз основа на договор. То не е юридическо лице, тоест всички негови членове запазват пълна независимост, но подлежат на субсидиарна отговорност.
Командитно дружество също е обединение на няколко физически и юридически лица за съвместна стопанска дейност въз основа на споразумение. Уставният капитал се формира от дяловете и вноските на участниците. Участниците, внесли дялове от уставния капитал, са пълноправни съдружници и носят пълна имуществена отговорност. Членовете на партньорството, които са направили вноски, не участват в предприемачески дейности и носят отговорност в рамките на размера на вноската си. В чуждестранната практика командитните дружества са аналог на командитните дружества.
2). Търговските дружества са търговски организации, създадени от едно или повече юридически или физически лица с участието на дялове (или пълния размер) от уставния капитал. Българското законодателство предвижда четири основни форми на търговски дружества.
Дружество с ограничена отговорност (LLC), основано от едно или повече физически или юридически лица, което носи отговорност за задълженията и риска от загуба само до размера на направените вноски. Фирмата има право на юридическо лице. Учредителният договор определя наименованието, местонахождението, предмета, задачите и целите на дейността, размера на уставния капитал и дяловете в него на всички членове на дружеството.
Дружество с допълнителна отговорност, създадено, подобно на LLC, от едно или повече лица и имащо уставен капитал, разделен на дялове, определени в учредителните документи. Характеристика на дружество с допълнителна отговорност е разширяването на отговорността за задълженията на дружеството не само към депозити, но и къмостаналото имущество на членовете. Ако има двама или повече учредители, влиза в сила солидарна отговорност под формата на субсидиарна отговорност на всички членове на дружеството. Отговорността на член на дружеството в несъстоятелност се разпределя между останалите участници пропорционално на вноските.
Акционерно дружество. Уставният капитал на акционерно дружество е разделен на определен брой акции. Членовете на акционерно дружество (акционери) не носят отговорност за неговите задължения и отговарят за дейността на дружеството в рамките на стойността на своите акции. Съвкупността от акции, притежавани от един акционер, се нарича пакет. Има два вида акционерни дружества.
Открито акционерно дружество има право да провежда открита подписка за издадени акции и да ги продава при условията, предвидени в закона. Акционерите имат право да ги продават без съгласието на останалите акционери.
Затворено акционерно дружество. При този тип АД акциите се разпределят само между учредителите и дружеството няма право да провежда открита подписка за своите акции. Акционерите имат преимуществено право да придобият акции, които други акционери на дружеството желаят да продадат. Акционерните дружества издават и пласират ценни книжа, които удостоверяват собствеността върху съответната част от капитала на дружеството и правото на получаване на доходи. Средствата от емисията и пласирането на акции формират собствения капитал на АД, като този капитал може да бъде увеличен чрез допълнителни емисии (емисии) акции. АД може, за да привлече допълнителни ресурси, да издава облигации, приходите от пласирането на които представляват заемния капитал на АД.
3). Кооперациите са доброволни сдружения на граждани за съвместна производствена и стопанска дейностчрез създаване на търговска организация с право на юридическо лице. Кооперациите могат да бъдат производствени и потребителски. Членството в производствена кооперация се основава на лично трудово или друго участие, както и на обединяване на имуществени дялове. Броят на членовете не може да бъде по-малък от пет. Членовете на кооперацията носят субсидиарна отговорност за нейните задължения.