5 (295)
Кореспонденти на Itogi посетиха Узбекистан, където станаха свидетели на уникална операция за изправяне на древно минаре
Наскоро древното 15-метрово минаре на джамията Боло-Хауз беше безопасно изправено в Бухара по стария метод "Шухов". Кореспонденти на "Итоги" станаха свидетели на тази уникална операция, извършена с участието на български специалисти.
Уви, изправянето на минарето изобщо не означава, че то ще стои право векове наред. Показателен в това отношение е Регистан - комплекс от религиозни сгради в самото сърце на Самарканд. Там минаретата "крачат" с все сила! И това въпреки факта, че в различни години те са били подложени на процедура за изправяне. Например през 1922 г., според проекта на Шухов, под североизточното минаре са изведени десет хидравлични крика, които се отклоняват настрани с 1,8 метра. Минарето с прилежащите към него пилони с тегло около хиляда тона е издигнато над основата и поставено за един ден. Днес високата 33 метра конструкция сякаш за подигравка с хората се е отклонила почти на същото разстояние, но в другата посока.
Кореспондентите на "Итоги" не можеха да пропуснат възможността да посетят това минаре. Издигаме се до платформата, разположена приблизително на ниво шест метра, и преодоляваме останалата част от разстоянието по стръмна вита стълба, изработена от изгорени тухли. На тясно стълбище (двама от вас не могат да се разделят) в здрача все още можете да различите пукнатини в зидарията, както и стоманени кабели, поддържащи конструкцията отвътре. Бавно изкачване - трябва да опипвате всяка стъпка - отнема около 10 минути. Веднъж на самия връх, откъдето се открива спираща дъха красива панорама на Самарканд, неволно ще се замислите за силата на гласовете на мюезините, викащи от такивависочината на вярващите за молитва пет пъти на ден. Парадоксално е, но ако погледнете отгоре, тогава останалите минарета на Регистан вече не изглежда да падат, а напротив, те се отличават с хармония и яснота на линиите.
Слизаме на земята и разговаряме с историка Ашур Ешполатов. "Изправянето на минаретата - казва той - не е напразно за тях. Североизточното, на което се изкачихте, потъна седем метра след реконструкцията. Югоизточното, което беше изправено с кабели през 1965 г., след като беше отклонено с 1,56 метра, също загуби няколко метра от първоначалната си височина." Но, според нашия събеседник, също няма как да не пречи. Първото сериозно изместване на земната кора - и само спомени могат да останат от минарето, като например югозападното минаре на Регистан, което престана да съществува след земетресението от 1780 г.
Колоси на пясъчни крака
Стабилността на минаретата се влияе от няколко фактора наведнъж. Най-важното е, разбира се, характеристиките на почвата. По правило такива конструкции се изграждат върху пясък. Комплексът Регистан в Самарканд е наречен така, защото "reg" се превежда като "пясък". Подвижността на пясъка е много трудна за изчисляване, поради което всички проекти за реконструкция на минарета често имат само краткосрочен ефект. Узбекските архитекти, с които кореспондентите на Itogi трябваше да разговарят, цитират като пример историята за възстановяването на минарето на Голямата джамия в Ирак. Това минаре се намира на 350 километра северно от Багдад. Кулата, която е била наклонена на изток в продължение на осем века, скоро може да падне поради разместване на земята. Сградата, чиято партерна част е 56 метра, първоначално е проектирана с отклонение на изток. Неизвестен архитект е изчислил всичко по такъв хитър начин, че кулататрябваше да възпира ветровете, които по тези места духат само от югоизток. От 1979 до 1981 г. са извършени скъпи реставрационни работи, но само приземната част на минарето е ремонтирана: пукнатини и пукнатини са измазани, стените са боядисани, монтирани са опори. Подземната част, достигаща до седем метра дълбочина, просто е залята с 40 тона бетон. Последните проучвания показват, че заплахата от падане нараства всеки ден. Бетонирането не помогна много. Подвижността на почвата е такава, че дори един милион тона бетон може да бъде вар - всичко ще бъде напразно.
Вторият важен фактор за опазването на историческите обекти са парите. Ако са били необходими около 10 хиляди долара, за да се изправи сравнително малкото минаре Bolo-Khauz, тогава, например, цената на реконструкцията на минаретата на комплекса Registan може да възлезе на няколко милиона долара. За Узбекистан, където средната заплата е около 20 долара, това са много пари. И затова те сериозно разчитат на помощ по този въпрос, преди всичко от ЮНЕСКО, както и от България в рамките на междудържавно споразумение за сътрудничество, което е валидно до 2007 г.
Третият фактор е религиозен. В архитектурната среда на международно ниво напоследък широко се обсъжда ново направление, чиято същност накратко се свежда до търсенето на форми на изразяване на религията в архитектурата на съвременните градове. И, разбира се, основното внимание ще бъде обърнато на първо място на възстановяването и запазването на външния вид на такива градове-паметници на открито като Бухара и Самарканд.