5. Тайна на завещанието
Член 1123 от Гражданския кодекс установява принципа на тайната на изготвянето на завещанието и определя кръг от лица, които нямат право да разкриват информация относно съдържанието на завещанието, неговото изпълнение, изменение или отмяна преди откриването на наследството.
Такива лица включват:
- друго заверяващо лице;
- изпълнител на завещанието (изпълнител);
- гражданин, подписващ завещание вместо завещател (заявител).
Тайната на завещанието е известният на нотариалната практика принцип на завещанието.
Да, чл. 5 Основи на българското нотариално законодателство съдържа общия принцип за тайната на нотариалните действия, който се прилага и при удостоверяването на завещанията. В съответствие с изискванията на този член на нотариус при изпълнение на служебни задължения, както и на лица, работещи в нотариална кантора, е забранено да разкриват информация за извършените нотариални действия. Удостоверения за извършени нотариални действия, включително нотариално заверени завещания, се издават само по искане на съда, прокуратурата, следствените органи във връзка с водени от тях наказателни и граждански дела.
В същото време съществуващият по-рано принцип на тайната на изготвяне на завещание се разпростира само върху нотариус и служители на нотариални кантори.
Понастоящем кръгът от субекти, задължени да пазят тайната на завещанието, е значително разширен. Освен това законът установява правни гаранции за гарантиране на тайната на завещанието: в случай на нарушаване на тайната на завещанието, завещателят има право да поиска обезщетение за морални вреди, както и да използва други методи за защита на гражданските права, предвидени от действащото законодателство.
Процедурата за издаване на дубликат от нотариус е пряко свързана с принципа на тайната на завещанието.заверено завещание. Дубликат на завещание може да се издаде само на самия завещател, а след неговата смърт - на посочените в завещанието наследници след представяне на акт за смърт на завещателя. В случай на смърт на неговите наследници, посочени в завещанието, дубликат на завещанието може да бъде прехвърлен на техните наследници при представяне от тях на смъртен акт на завещателя и починалия наследник, след което те наследяват, и, ако е необходимо, документи, потвърждаващи семейната връзка на наследниците с завещателя (ако документите не са били представени по-рано).
6. Тълкуване на завещание
В съответствие с чл. 1132 от Гражданския кодекс, ако буквалният смисъл на някоя разпоредба от завещанието е неясен, той се установява чрез сравняване на тази разпоредба с други разпоредби и смисъла на завещанието като цяло. В същото време трябва да се осигури най-пълното изпълнение на предвидената воля на завещателя.
Следните лица имат право да тълкуват завещанията:
- изпълнител на завещанието (изпълнител);
При тълкуването на завещанието се взема предвид не само буквалното значение на съдържащите се в него думи и изрази, но и се анализира същността на съдържащите се в него заповеди.
Например, завещател е направил завещание, според което ще завещае апартамента си на дъщеря си и сина си по равни части на всеки. Въпреки това, при регистриране на наследствени права след смъртта му, беше установено, че апартаментът принадлежи на наследодателя и съпругата му въз основа на обща споделена собственост. При тълкуването на такова завещание би било неправилно да се ръководи само от буквалното значение на думите, изложени в него относно имуществения обект на завещанието, тъй като завещателят не може да се разпорежда с целия апартамент. В същото време, основанията за отказ за издаване на удостоверение залипсва и право на наследяване по завещание. Нотариусът, ръководен от принципа на тълкуване на завещанието, трябва да издаде посоченото удостоверение за дял от правото на обща собственост върху завещания апартамент, принадлежащ на наследодателя.
Законът не предвижда издаване на специален процесуален документ за тълкуване на завещание. Проведената процедура по тълкуване на завещание се отразява в по-нататъшните действия на лицето, което има право да тълкува завещанието. По този начин се предполага, че нотариусът е използвал принципа на тълкуване на завещанието, ако въз основа на посоченото завещание издаде удостоверение за право на наследство или, напротив, издаде решение за отказ да издаде удостоверение за право на наследство на основание, че завещанието не отговаря на изискванията на закона.
Тълкуването на завещанието от съда в случай на спор относно валидността на завещанието трябва да бъде отразено в съдебното решение.