8.2. Професионаленформиране на личността на специалист. Етапи на професионално развитие
Преподавайки, ние самите учим.
В "Тълковния речник на българския език" С.И. Ожегова и Н.Ю. На Шведова са дадени следните понятия:професионалист- човек, който прави нещо професионално (за разлика от аматьор), истински професионалист - човек, който работи високо професионално,професионализъм- добро познаване на професията си, професионалист - правене на нещо като професия, а също и да бъде професия. Професионалистът напълно отговаря на изискванията на това производство, тази сфера на дейност, професията е основната професия, трудова дейност.
Подструктурата на професионалиста е професионалната компетентност. В тълковните речници компетентността се определя като информираност, ерудиция.Професионалната компетентностсе разбира като набор от професионални знания, умения, както и начини за извършване на професионални дейности. Основните компоненти на професионалната компетентност са:
специална компетентност - подготвеност за самостоятелно изпълнение на конкретни дейности, способност за решаване на типични професионални задачи и оценка на резултатите от труда, способност за самостоятелно придобиване на нови знания и умения по специалността;
лична компетентност - способност за непрекъснат професионален растеж и повишаване на квалификацията, както и за самореализация в професионалната работа;
E.F.Zeer идентифицира друг вид компетентност - изключителна професионална компетентност, т.е. способност за действие при внезапно усложнени условия, при аварии, нарушения на технологичните процеси.
Т.В. Кудрявцев разграничава следните етапи от професионалното развитие на личността: възникване и формиране на професионалнинамерения професионално образование; активно развитие на професията и намиране в производствения екип; пълноценна реализация на личността в професионалната работа. Психолозите предлагат различна периодизация на професионалното развитие, като подчертават следните етапи:
1) опции (12 - 17 години), т.е. подготовка за съзнателен избор на професионален път;
2) професионално обучение (16 - 23 години);
3) развитие на професионализма (от 23 години до пенсионна възраст), т.е. влизане в системата на междуличностните отношения в професионалните общности и по-нататъшно развитие на предмета на дейност (E.A. Klimov).
В късната периодизация на жизнения път на професионалиста Е.А. Климов предлага по-подробно групиране на фазите:
1)опция- периодът на избор на професия в образователна и професионална институция;
2)адаптация- навлизане в професията и свикване с нея;
3)интервална фаза– придобиване на професионален опит;
4)умение- квалифицирано извършване на трудова дейност;
6)наставничество- предаване от професионалист на неговия опит.
А.К. Маркова идентифицира пет нива, които включват девет етапа на професионално развитие.
1.Предпрофесионализмътвключва етапа на първоначално запознаване с професията.
2.Професионализмътсе състои от три етапа: адаптиране към професията, самоактуализация в нея и свободно владеене на професията под формата на майсторство.
3.Суперпрофесионализмътсъщо се състои от три етапа: свободно притежаване на професия под формата на творчество, овладяване на редица сродни професии, творческо самопроектиране на себе си като личност.
4.Непрофесионализъм- изпълнение на труда по професионално изкривени стандарти на фона на деформация на личността.
5.Постпрофесионализъм- завършване на професионалната дейност.
В психологията на труда компетентността често се идентифицира с професионализъм. Но професионализмът като най-високо ниво на изпълнение се осигурява, в допълнение към компетентността, от професионална ориентация и професионално важни способности. Изследването на функционалното развитие на професионалната компетентност показа, че в началните етапи на професионалното развитие на специалист има относителна автономност на този процес, а на етапа на самостоятелно извършване на професионална дейност компетентността все повече се комбинира с професионално важни качества.
Основните нива на професионална компетентностна предмета на дейност саобучение, професионална готовност, професионален опит и професионализъмАнализът на професионалната дейност ни позволява да говорим за наличието на три нива на компетентност -обща културна компетентност(ниво на образование, достатъчно за самореализация на индивида, ориентация в културното пространство, основано на комуникацията като специална форма на дейност, която осигурява практическо и духовно единство на хората и позволява оценка на специфични културни феномени);методологическа компетентност(ниво на образование, достатъчно за самостоятелно творческо решаване на мирогледни и изследователски проблеми от теоретичен или приложен характер в различни сфери на живота);предпрофесионална компетентност(ниво на образование, достатъчно за получаване след завършване на общо образование, на професионално образование в избраната област). Може да се приеме, че имапрофесионална компетентност.
Моделконкурентоспособната личност взема предвид ключови квалификации, които са доста убедително обосновани в работата на E.F. Zeer „Психология на личностно ориентираното професионално образование“.
Най-важната характеристика на професионалиста е способността да използва и прилага своите знания, умения и способности, както и обобщени начини за извършване на действия. Тези психологически и дидактически конструкции се наричат компетентности. Концепцията за „основни компетенции“ беше въведена в началото на 90-те години. Международната организация на труда в изискванията за квалификация на специалистите в системата за следдипломно образование, повишаване на квалификацията и преквалификация на управленски персонал. В средата на 1990г. тази концепция вече започва да определя изискванията за подготовка на специалисти в професионалното училище.
Компетентносттасе разглежда като обща способност на специалист да мобилизира своите знания, умения, както и обобщени начини за извършване на действия в професионалните дейности.
Ето пет ключови компетентности, на които се придава особено значение в професионалното образование в страните от Европейската общност:
комуникативна компетентност,определяща владеенето на технологии за устна и писмена комуникация на различни езици, включително компютърно програмиране, включително комуникация през Интернет;
когнитивна компетентност -готовност за непрекъснато подобряване на образователното ниво, необходимост от актуализиране и реализиране на личния потенциал, способност за самостоятелно придобиване на нови знания и умения, способност за саморазвитие;
специална компетентност -готовност за самостоятелно извършване на професионални действия, оценка на резултатите от собствената работа (E.F. Zeer).