868 MC

българия

аматьорски диапазон. Технологиите, използвани в онези дни, се основават на използването на единичен честотен канал (честотна буква) от обхвата 433 MHz, програмиран

във фабриката. Очевидно нормалното функциониране на такава едноканална радиосистема може лесно да бъде нарушено: от домакинско устройство (радиоуправляема играчка, ключодържател за автомобилна аларма) или близначка система.

Използвайки терминологията на германския сертифициращ орган VdS, добре известен сред специалистите, използването на радиосистеми от първо поколение беше ограничено до частния сектор (клас A: нисък риск от технически обучен саботаж). В съоръжения от клас B (обществени обекти: магазини, учебни заведения) и C (обекти от национално значение: музеи, исторически паметници), където вероятността от технически обучен саботаж е много висока, използването на такива системи беше забранено.

— твърдо ограничаване на мощността на излъчване;

- ограничаване на времето в ефир (коефициент на свобода на работа);

- специализация на поддиапазони (включително за системи за сигурност).

В допълнение към тези предимства, наличието на нова нелицензирана честотна лента от 868 MHz предоставя възможност за създаване на наистина "непотопяеми" системи за безжична сигнализация. Системите на бъдещето ще могат да работят не само в многоканален, но и в многолентов режим, осигурявайки най-висока защита срещу случайни и умишлени смущения!

868 MHz в Европа

Когато се обсъжда динамиката на развитие на нова гама в страните от Европейския съюз, неволно се сещаме за една стара българска поговорка: „Един казва – червено, а двама – шарено“. Наистина, въпреки всичкоусилията, положени от ръководството на ЕС, ситуацията с хармонизацията - приемането на общи стандарти за всички страни от съюза - далеч не е идеална. Но всичко е наред. Както многократно беше споменато, обхватите 433 и 868 MHz са нелицензирани, т.е. не е необходимо крайният клиент да закупува честота, за да използва една или друга безжична алармена система в своя обект. Самата система обаче, както в Европа, така и в България, трябва да бъде сертифицирана.

Отговорността за разпределянето на честотите в Европа се носи от Конференцията на европейските пощенски и телеграфни услуги (CEPT), която обединява повече от 50 европейски държави. В тясно сътрудничество с Европейския институт за телекомуникационни стандарти (ETSI), CEPT работи за разработване на нови стандарти, хармонизиране на разработените и провеждане на изследвания, за да разбере динамиката на дадена лента в бъдеще.

Диапазонът, който досега просто наричахме "868 MHz", всъщност е част от диапазона 862-870 MHz. От края на 90-те години този диапазон се използва активно от устройства с малък обхват по начина, предписан от документа Препоръка 70-03 на ERC. В момента работата се регулира в два поддиапазона: 863-865 MHz и 868-870 MHz. Поддиапазонът 863-865 MHz се използва за безжични микрофони, аудио системи и любителски радиостанции. Поддиапазонът 868-870 MHz някога е бил разработен за различни видове устройства с ограничения върху работния цикъл и мощността на излъчване, така че техният максимален брой да може да работи без да се намесват един с друг.

След като анализира данните, представени в решенията на Европейския комитет по радиокомуникации ERC DEC (01)04, (01)09, (01)18 и (97)06,Нека разгледаме текущото разпределение на честотите и разрешените мощности на излъчване в поддиапазона 868-870 MHz (виж фиг. 1).

Областите, маркирани в синьо на фигурата, първоначално са предназначени да се използват само за системи за сигурност на радиоканалите.

Бих искал да обърна внимание на читателя колко внимателно европейските законодатели подходиха към въпроса за определяне на максимално допустимия работен цикъл, като се отдалечиха от порочната практика, когато едно устройство може да заема радиоефира за произволно дълго време, пречейки на нормалното функциониране на други.

Не всичко обаче е толкова гладко, колкото изглежда на пръв поглед. Вече споменатата пъстрота прави своите корекции. В страни като Дания, Финландия, Естония (и пет други членки на ЕС), поддиапазонът 868-870 MHz може да се използва от мобилните оператори; в Италия и Великобритания - от военните; Има специални ограничения за работа в Германия. Без да навлизаме в подробности, нека представим картина на хармонизирането на стандартите на картата на Европа, регламентиращи най-обещаващите поддиапазони за охранителни и противопожарни системи.

Така, въпреки значителната работа, извършена от Конференцията на европейските пощенски и телеграфни услуги (CEPT) за разработване на стандарт за честотната лента 868 MHz, въпреки заключенията на множество работни групи от индустрията за перспективите на споменатата лента, все още няма единни европейски правила за работа в нея.

868 MHz в България. Разлики от Европа

Така в България, освен "старата" нелицензирана лента 433 MHz, се появи нова лента 868 MHz. Може да има мнение, че ние сме следвали пътя, избран от нашите съседи навремето. За съжаление или за щастие това не е така. Внимателният анализ на разпоредбите на европейските и българските стандарти показва редица фундаменталниразлики:

1. В България все още се запазва лицензирането за разработване и серийно производство на радиоелектронна техника. С други думи, гамата е условно нелицензирана: за крайния потребител, да; за производителя, бр.

2. в българската наредба няма ограничение на работния цикъл на работа на радиоелектронно оборудване.

3. Българският диапазон е много по-тесен от европейския и изместен към по-ниски честоти.

1. Използването на 868 MHz радиоканални системи, произведени за европейския пазар, е невъзможно в България, тъй като нито един (!) от разрешените в Европа поддиапазони не отговаря на българските изисквания.

2. Отговорността за нарушаване на правилата за експлоатация на радиоелектронни средства (в съответствие с разпоредбите на глава № 13 от Кодекса за административните нарушения на Руската федерация) води до предупреждение или налагане на административна глоба:

- за граждани в размер от 3 до 5 минимални работни заплати с конфискация на радиоелектронни средства;

- за длъжностни лица - от 5 до 10 минимални работни заплати с конфискация на радиоелектронни средства;

- за юридически лица - от 50 до 100 минимални работни заплати с конфискация на радиоелектронни средства.

Михаил ЛЕВЧУК, ръководител на отдел "Маркетинг и продажби", Argus-Spectrum

Статията е подготвена съвместно с редакцията на списание "Защита"