9. Мнения за реформите на П. А. Столипин.
П. А. Столипин влиза в историята на България като един от най-видните
политически фигури от началото на ХХ век, наред с Витте, Родзянко, Милюков.
Дейността му като министър на вътрешните работи, която получи в устата и
съвременници и историци твърде двусмислени оценки, беше насочена към
запазване на съществуващата държавна система и стабилизиране на положението в
страната, особено в провинцията, чрез умерени реформи.
Пристигането на П. А. Столипин като председател на Министерския съвет първоначално предизвика одобрението на С. Ю. Витте и надеждите за успех на преговорите за влизане на либералната опозиция в кабинета. Според дейността на П. А. Столипин, С. Ю. Вите имаше добро мнение за него.
Ръководителите на Съвета на обединеното дворянство видяха в П. А. Столипин човек, способен да спаси системата на земевлаждане от унищожение. Октябристите и другите умерени привърженици на конституцията, уплашени от революционни крайности, се хванаха за П. А. Столипин като удавник за сламка. Те приветстваха неговата програма, виждайки в нея желание за укрепване на връзките на правителството с представители на умерено-либералните и умерено-консервативните кръгове, което от своя страна би допринесло за укрепването на конституционната монархия и окончателното ликвидиране на революционното движение.
Идеите на Валуев, Барятински, Бунге и други (това е още 19 век) са заложени в реформата на аграрната реформа. В началото на 20 век С. Ю. Вите смята, че напускането на общността може да бъде само доброволно, така че резултатът няма да бъде видим много, много скоро. Още през пролетта на 1905 г. А. В. Кривошеин (министър на земеделието в правителството на П. А. Столипин) предупреждава, че така необходимият преход към ферми и сечи е „задача за няколко поколения“.
Германският аграрен експерт професор Ауфхаген по-късно пише: „Със своята поземлена реформа П. А. Столипин запали пламъците на гражданската война в провинцията“.
Оценките на В. И. Ленин за реформата се усъвършенстваха с нейното развитие и нейните перспективи станаха по-видими. През 1907 г. В. И. Ленин подчертава, че тази държавна мярка не бива да се подценява, че „това съвсем не е мираж. Това е реалността на икономическия прогрес на базата на запазване на помешчическата власт и помешчическите интереси. Този път е невероятно бавен и невероятно мъчителен за най-широките маси на селяните и за пролетариата, но този път е единственият възможен път за капиталистическа България, ако селянинът аграрната революция не печели." Внимателно наблюдавайки ситуацията в България, В. И. Ленин още през 1911 г. подчертава, че столипинският план за буржоазен аграрен строй „не се танцува“. И в началото на 1912 г. В. И. Ленин стига до извода, че реформата на Столипин е безперспективна: „истинската гладна стачка още веднъж потвърждава неуспеха на правителствената аграрна политика и невъзможността да се осигури нормално буржоазно развитие на България в посока на нейната политика като цяло и на поземлената политика в частност от класата на феодалните земевладелци, управляваща под формата на десни партии, както в III Дума, така и в Държавния съвет. и в придворните сфери на Николай II." .
П. Зирянов смята, че земеделието често се извършва безцеремонно
натиск от властите, възпрепятствали развитието на селското земеделие, потиснати
пътища, родени от самия живот.
Според редица историци и съвременници, самият Столипин не е имал
твърди възгледи за бъдещето на страната, ставайки министър, ги заимства от
чакащи проектипредшественици. (В кръга на държавата
предприятия, нито една мярка не е лично на П. А., въпреки че той е знаел как
научете и ги персонализирайте. Той взе каквото дойде и
премахна пяната от произведенията на своите предшественици по много начини (- пише S.E.
Крижановски. Всъщност идеята за необходимостта от унищожаване на общността беше
не е ново, но не трябва да забравяме, че той формулира своята позиция
като губернатор на Гродно, т.е. ако е заел вече съществуващо
разработки и проекти, след това въз основа на силни и дългогодишни лични убеждения. На мен
според М. Камитаки богатите реколти от периода 1909-1913г. не може да се припише само
климатични условия. Той посочва нарастването на агрономическата помощ
селячество, върху формирането на кооперативното движение, които също бяха
последиците от аграрната реформа, върху повишеното внимание към селското стопанство.
Според М. Румянцев Столипин по време на реформата (не само успява
изведе селското стопанство от кризата, но и го превърне в доминанта
икономическото развитие на България(, и въпреки че (темпът на нарастване на производителността
трудът в селското стопанство беше относително бавен (, (в
преход към нов етап на аграрните реформи - към трансформация на сел
икономика в капиталоемък, технологично напреднал сектор на икономиката (.
П. А. Столипин, според някои свидетелства, загубил благоволението на царя и се обадил на своето
недоволство от дейността на императрица Александра. Тя се съобрази с нея
Дейностите на Столипин „замъгляват“ царя и освен това е двусмислено за него
Распутин отговори: "Въпреки че Бог почива върху него, нещо му липсва."