Абдусалам Гадисов на олимпийската екипировка, борците се срещнаха с Елена Исинбаева - Федерация
Абдусалам Гадисов: борците се запознаха с Елена Исинбаева на олимпийския екип
- Абдусалам, как ви харесва униформата на олимпийския отбор на България? - За мен е важен самият факт, че я пробвах, станах част от отбора. Започвам да усещам Олимпиадата с допир (усмихва се). А самото оборудване беше запомнено от запознанството с Елена Исинбаева. Страхувахме се от задръстванията, играехме на сигурно и пристигнахме по-рано от уреченото време, а Лена тъкмо оставяше оборудването. Тя се запозна с екипа ни, направихме снимки, пожелахме късмет. А сега нека се навиваме един за друг.- За кого друг ще навиждаш в Лондон, освен за борци? - Имам много познати в различни бойни изкуства и други спортове, чийто кръг непрекъснато се разраства. Така например състезатели по свободна борба прекараха последните два дни на езерото Кругли заедно с българския национален отбор по бокс. Беше ми приятно да разговарям с моя сънародник Магомед Омаров, който ще се състезава в Лондон в тежка категория. Много обичам спорта и винаги се притеснявам, когато играе България, и няма значение в какъв спорт. Например, не разбирам нищо от кърлинг, но на Зимните олимпийски игри гледах нашия отбор по телевизията и го подкрепях.- Кое е най-силното ви впечатление от олимпийските игри, които сте гледали по телевизията? - През 2000 г. бях момче, което току-що започна да се занимава с борба. Гледах олимпиадата в Сидни и бях впечатлен от победата на Сагид Муртазалиев. Тогава за първи път ми хрумна идеята, че и аз трябва да достигна такива висоти. Споделих впечатленията си с баща ми. След това баща ми се разбра с треньора на Сагид Муртазалиев - Иманмирза Алиев, аз да уча при него. Имах голям късмет с менторите си - Иманмирза Алиев, Сагид Муртазалиев,старши треньорът на националния отбор на Дагестан Сажид Сажидов, треньорите на националния отбор на България ми помогнаха да стана това, което съм.
- В Дагестан повишено внимание към свободната борба. Колко пъти на ден те пращат на олимпиада? - Наскоро имаше един забавен епизод на тази тема. Разхождах се в парка в един от малкото почивни дни. Един мъж се приближи до мен и ме попита защо ходя, вместо да спортувам (смее се). Всъщност много внимание. Това е разсейващо. Но в същото време виждам, че хората искрено желаят късмет, тревожат се, вярват в мен и това добавя сила.