Abstract Entrepreneurship - Банка от резюмета, есета, доклади, курсови работи и дипломни работи
Управлението на АД се осъществява чрез общото събрание на акционерите, което има изключителна компетентност, и изпълнителни органи, които могат да бъдат както непосредствено управителният орган, упражняващ текущо управление, така и съвет на директорите или надзорен съвет, ако броят на акционерите е повече от петдесет. В същото време компетентността на изпълнителните органи на акционерното дружество и процедурата за вземане на решения се регулират не само от устава на дружеството, но и от законодателството за акционерните дружества.
Ликвидацията на АД може да се извърши доброволно по решение на общото събрание или по реда, установен от закона. АД може да се преобразува в дружество с ограничена отговорност.
3.Предприемаческият потенциал на България.
Естеството на предприемаческия потенциал на България се дължи на преходното състояние на българската икономика. От една страна, България демонстрира способност за бързо формиране на предприемаческа инфраструктура и класа на предприемачите, още повече, че самите тези понятия бяха възприемани изключително негативно през много предишни десетилетия. От края на 80-те години. в страната се формираха хиляди пазарни институции, възникнаха милиони собственици.
От друга страна, много пазарни структури едва правят първите си стъпки, като например пазарът на ценни книжа (фондовият пазар). Делът на държавата остава много значителен, както в националното богатство, така и в собствеността на корпоративните и частично приватизирани предприятия. Има всички основания да се смята, че поради много исторически и културни традиции България ще запази значителен публичен сектор и в бъдеще. Много голяма ще бъде и ролята на държавното регулиране в икономиката. В същото време една от характернитеХарактеристики на преходната икономика на България са тясното преплитане на частния и държавния капитал, изявената роля на държавния апарат, а оттам и на държавното предприемачество. В същото време остава силна зависимост на частните предприемачи (както тези, които са запазили позициите си като бивши директори на приватизирани държавни предприятия, така и новите мениджъри, оглавили новосъздадените търговски структури) от органите на държавната администрация и техните многобройни служители, които имат огромни възможности да контролират дейността на частния бизнес, неговото разрешение или забрана, често не по егоистични причини.
Няма как да не се отбележи спецификата на състава на нововъзникващата българска бизнес класа. Според проучвания 61% от българския бизнес елит произлиза от бившата съветска номенклатура (партийна, комсомолска, стопанска) с всичките й присъщи традиции на кланова затвореност, специфичен морал и навик за функциониране в силно монополизирана държавна икономика. Някои от тези служители успяха да се адаптират към изискванията на пазара, успешно овладявайки нови знания и поведение, докато други продължават да управляват предприятия и фирми в много отношения по стария начин, разчитайки главно на лични връзки и патронажа на държавни служители.
„Неноменклатурният“ сегмент на българското предприемачество също е доста пъстър: тук има обикновени граждани, предимно млади хора, които активно работят в бизнеса (главно в дребна и совалкова търговия, която не изисква значителен първоначален капитал, в посреднически услуги), и висококвалифицирани специалисти, които откриват консултантски фирми, например в областта на управлението, софтуерасигурност. Малкият бизнес в областта на ремонта, строителството и поддръжката се разширява. За съжаление, голяма част от новия бизнес излезе от бившия "сенчест" бизнес и е под прекия контрол на криминални структури. Престъпните структури привличат в своята орбита напълно „чист“ бизнес, налагайки му всякакви такси. Рекетът стана почти неразделна част от българското предприемачество през 90-те години.
Така изходните точки за формирането на руската предприемаческа класа далеч не са най-благоприятните. Ще са необходими много години и усилия, за да се култивират не само квалифицирани и опитни, но и „цивилизовани“ предприемачи. Може би един от ключовите фактори, наред с продължаването на либералните икономически реформи, е образователната система, която е в състояние да даде на настоящите и бъдещите български предприемачи не само съвременни управленски знания, но и да възпита определена система от морални ценности, да развие нова предприемаческа етика, широко разпространена в развитите страни. При много високото образователно и квалификационно ниво на българската работна сила, развитата образователна система има възможности за това.
Друга важна задача е прехвърлянето на голяма част от старите български предприятия (фирми) на релсите на пазарната икономика, като се отчита влиянието на пазара не само върху външните икономически условия, но и върху вътрешните, т.е. възстановяване на отношенията във фирмите, въвеждане на модерна система за управление и разширяване на икономическата демокрация. Изключително важно е и формирането на нова култура на отношенията между служителите в приватизираните и корпоратизираните предприятия, много от които са станали и собственици, иуправители, информираност на акционерите за техните права и задължения.
В тази връзка изключително важна е ролята и усилията на държавата, както и на други обществени институции (образование, медии и др.), насочени към формирането на цивилизована класа от предприемачи у нас, законодателното и организационно обезпечаване на този процес.
Ефективните мерки за държавно регулиране на икономиката не само не са враждебни на интересите на предприемачеството, но и го стимулират.
Излишъците на нецивилизования, "див" пазар предизвикват апатия и чувство на безнадеждност сред много от тези, които се интересуват от намирането на най-добрия начин за развитие на родния бизнес. Това до голяма степен се дължи на факта, че извън обхвата на правителствените лостове (предимно икономически и законодателни) бяха:
- трансфер на инвестиции и печалби от България в чужбина;
- непарични форми на плащане;
Традиционните мерки за държавно въздействие и българското законодателство се оказаха неефективни в това отношение.
Първо, данъчното законодателство, насочено към борба с манипулирането на цените и изкривяването на показателите за печалба, не осигурява контрол върху движението на вътрешния капитал, тъй като данъчната служба е в начален стадий.
На второ място, текущата парична политика не е в състояние да предотврати масово изтичане на капитали към други страни и не съдържа елементи на ефективно стимулиране на производството. По-нататък.
Естествено, когато се даде приоритет на пазарните механизми, обемът на държавното регулиране намалява. Но при всички условия държавата си запазва следните важни функции:
-съгласуване на интересите на частния бизнес и националнияикономиката като цяло (липсва, получаването по един или друг начин на достъп до бюджетни средства в момента остава най-печелившият бизнес, който насочва частната инициатива в деструктивна за националните интереси посока);
- антимонополни мерки, контрол върху съответствието на дейността на външноикономическите структури с държавните интереси, експортен контрол;
-митнически тарифи, данъци, кредитна политика;
-стимулиране на научно-техническия прогрес.
Много икономически закони в България включват регулиране на развита пазарна инфраструктура, но реално нямат механизъм за нейното прилагане поради оставащите държавни монополи и липсата на конкуренция. Анализът на състоянието на вътрешното законодателство показва, че много закони регулират пазарните отношения, които все още не съществуват в българската действителност. Вероятно понякога това е резултат от необмислено копиране на западни модели на правни актове.
Необходимо е тясно взаимодействие между държавните агенции и търговските структури, за да се стимулират новите технологии. Както показва опитът на индустриализираните страни, експерименталните и иновативни разработки са невъзможни, ако държавата не създаде благоприятен климат за търговските структури, включително по-специално данъчни стимули. Формално българското държавно данъчно законодателство предвижда такива облекчения, но те явно не са достатъчни. Необходимо е да се стимулират перспективни инвестиционни дейности с помощта на добре обмислена фискална и парична политика на държавата.
Списък с референции:
1.Икономика: Учебник / Ред. Доцент A.S. Булатова.
2-ро изд., преработено. И допълнително - М .: Издателство BEK, 1999-816s.
2.Курсикономика: Учебник 2-ро издание, доп. / Изд. Б.А. Reisberg.-M .: Infra-M, 1999.-716p.
4.Курс по икономическа теория: Учебник / Изд. проф. М. Н. Чепурина и проф. Е.А. Киселева