Abstract Terrorism - Сайтът за есета, курсови работи, есета, доклади и дипломни работи
Глава I. Тероризмът като глобален проблем на нашето време.
§1. Понятие, същност и видове тероризъм.
§2. произхода на международната борба срещу тероризма.
§3. Актуално състояние на борбата с тероризма и международни политически и правни аспекти на нейното регулиране.
Глава II. Тероризмът в национални и международни конфликти.
§1. Тероризмът като средство за разрешаване на международни спорове и конфликти (Югославия, Афганистан).
§2. Проявлението на тероризма в съвременна България.
§3. Проблемът за предотвратяване и разрешаване на конфликти от гледна точка на националната и регионалната сигурност.
Списък на използваната литература.
Тероризмът във всичките му форми и проявления, в неговия мащаб и интензивност, в неговата безчовечност и жестокост днес се превърна в един от най-острите и актуални проблеми с глобално значение.
Мащабът и жестокостта на проявите на съвременния тероризъм, необходимостта от непрекъсната борба с него, предимно със законни методи, потвърждават актуалността на избраната тема.
Но тероризмът, като глобален проблем, изисква постоянно внимание и изучаване, поради което представлява широко поле за изследвания с последващото им практическо приложение.
Целта на тази работа е да проучи и анализира същността на тероризма, неговите негативни последици в развитието на световната общност, изследване на явлението тероризъм в международни и национални конфликти; както и текущото състояние на борбата с тероризма на международната арена.
Работата се състои от въведение, 2 глави, заключение и списък с литература.
В първата глава беше направен опит да се разкрие концепцията за тероризма като глобален проблем на нашето време. В същото време се обръща специално внимание на същността на тероризма,произхода на борбата с това явление и основните международноправни механизми за борба с тероризма на съвременния етап.
Втората глава е насочена главно към изучаване на проблемите на тероризма в международни и национални конфликти, използвайки примера на Афганистан и Югославия на територията на ОНД. Имаше и опит да се разгледат въпроси за предотвратяване на конфликти в Киргизстан.
§1. Тероризмът като средство за разрешаване на международни спорове и конфликти (Югославия, Афганистан)
Тероризмът особено се изостри в националните конфликти. Тероризмът също се превърна в средство за разрешаване на международни спорове. Нека разгледаме тези явления на примерите на Югославия и Афганистан.
Югославският път е един от вариантите за развитие на събитията след разпадането на многонационални държави или социалистически империи, както и на СССР, Югославия и Чехословакия. Но чехите и словаците, които не искаха да живеят повече заедно, се разпръснаха, без да пролеят нито капка кръв. СССР също се разпадна повече или по-малко мирно, въпреки че някои от неговите републики все още бяха потопени във вътрешни граждански и междуетнически войни. И само Югославия преживява всички ужаси на междуетническата война.
Как се случи така, че един славянски народ, който по същество са сърби и хървати, говорещи един език, имащи всъщност едни и същи обичаи и традиции, беше потопен в състояние на война[1] .
Започва масово насилие, убийства на цивилно население, отвличания на служители, експлозии в различни обществени институции, Люли не може да се разхожда свободно по улицата.
През цялото това време югославското ръководство подчертаваше готовността си да предостави на Косово възможно най-широка автономия, като се вземе предвид еднаквото третиране на всички национални общности.региона - на албанци и сърби, черногорци и мюсюлмани, турци и горани, роми и египтяни.
Когато през 1990 г. вече е ясно, че речите на "косоварите" довеждат страната до опасната точка на сблъсъци в националния въпрос и криза на цялата федерация с възможно отделяне на републиките, сръбското ръководство решава да ограничи Автономната област Косово с новата конституция. Иначе щеше да се раздели. Косовските албанци приеха това като акт на обида. Формата на техния протест беше неучастие в целия политически и икономически живот на Република Сърбия.
Преговорният процес, предложен от Запада в Рамбуйе, беше естествено продължение на дейността на Контактната група, която стигна до извода, че е необходимо да постави представители на югославското правителство и косовските албанци на масата за преговори и да им предложи предварително подготвен текст на договора, който да разшири правото на Косово на автономия. Документът, изготвен от Контактната група в Лондон, включваше десет точки и не беше много приемлив и за двете страни. Но когато делегациите пристигат в Рамбуйе, се оказва, че в текста вече са направени редица нови допълнения, които не устройват Югославия. По-специално те обсъдиха необходимостта от определяне на тригодишен преходен период за Косово. По време на него в региона могат да бъдат насрочени избори и референдум за предоставяне на права на автономия и др. Въпреки това и двете страни започнаха преговори.
Всъщност няколко часа преди края на срещата на Югославия беше даден ултиматум: или споразумение, предвиждащо окупация на региона от НАТО без санкциите на Съвета за сигурност на ООН и перспектива за отделяне на Косово в края на тригодишния преходен период, или започване на бомбардировки на цялата територия на страната в случай на отказ да подпише документа. В резултат и двете страни отказаха да подпишатдоговор.
Войната в Афганистан продължава почти 20 години, една от последиците от която е значителното унищожаване на цялата инфраструктура на държавата.
Ситуацията в Афганистан придобива сложен и напрегнат характер.
На първо място, тази сложност и напрежение бяха причинени от засилването на необявената агресия, отприщена срещу Демократична република Афганистан от силите на вътрешната контрареволюция, международната империалистическа реакция и нейните съюзници.
Контрареволюционерите унищожиха посеви, хамбари, убиха добитък, изгориха селскостопански сгради и къщи, складове за храна, унищожиха напоителните системи, създадени с труда на поколенията.
Контрареволюционните отряди изгориха няколко лицея и взривиха мостове. Те нападнаха от засада транспортни колони, доставящи храна, дрехи, лекарства на цивилното население.
Направени са опити за отвличане на самолетите на афганистанската авиокомпания. Поставете и взривете бомби в помещенията на Кабулския университет (няколко преподаватели и студенти станаха жертви на тези престъпни действия). Извършени са нападения на промишлени предприятия, мини и рудници, сондажни платформи, дизелови електроцентрали, изведени са от строя радиостанции.
Атакувайки зад ъгъла, по-често през нощта, контрареволюционните терористични и саботажни отряди убиваха активисти на PDPA от прогресивни обществени организации, водещи партийни и държавни работници, учители, студенти, ученици, които отказаха да сътрудничат с обикновените хора, опитвайки се с всички сили да създадат атмосфера на страх и несигурност в страната, да попречат на прилагането на прогресивни реформи, да попречат на стабилизирането на ситуацията в Афганистан.
Няколко известни обществени личности станаха жертва на тези терористични атаки.дейци, организатори и лидери на Националния патриотичен фронт - най-широката и масова обществена организация, представляваща всички класи и слоеве на афганистанското общество, всички големи и малки - народите на Афганистан.
И въпреки че, както посочи PDPA, въоръжените сили на DRA, с активното съдействие и съдействие на цивилното население, извършиха редица успешни операции за премахване на саботажни и терористични отряди (по време на които много от тях бяха победени и хиляди чужди оръжия и тонове боеприпаси попаднаха в ръцете на революционните власти).
След поражението на Съветския съюз и изтеглянето му от войските на Афганистан се формира Ислямска държава Афганистан. След това афганистанците са изправени пред друга агресия, друго явление – талибаните[4] . От военна гледна точка талибаните държат под свой контрол определена част от Афганистан. В момента срещу тях са започнали бунтове по инициатива на самите хора, недоволни от намесата на талибаните във вътрешните работи на Афганистан.
§2 Проявление на тероризма в съвременна България.
В момента в България има основно два вида тероризъм: криминален и националистически. Първият е свързан с жестокостта на първоначалното натрупване на капитала, подялбата на собствеността и ограбването на националната собственост, вторият - главно с междуетническите борби в Северен Кавказ.
Много от тези фактори действително се случват в живота на българското общество през 90-те години на миналия век, те несъмнено пораждат обществено опасни явления, въпреки че съществуването на някои от изброените по никакъв начин не е доказано. Грубо преувеличение е да се каже, че моралът е обезценен и изгубен. Но въпросът не е дали всички тези обстоятелства или някои от тях наистина са налице и имат престъпен ефект, аче могат да доведат не само до тероризъм, но и до много други незаконни последици, например убийства, кражби, грабежи, злоупотреби и др. С други думи, те не изглеждат специално терористични в смисъл, че пораждат тероризъм на първо място. Това става особено очевидно, ако се имат предвид не изолирани и редки терористични прояви, а тероризмът като система в действията на лица, групи или в политиката на държавата.
Икономическите условия на живот на хората също могат да провокират терористични актове по такъв начин, че някой - един човек или група - да иска да забогатее веднага. За целта може да бъде заловена група заложници, за чието освобождаване ще е необходим значителен откуп. Характерно е, че в България подобни престъпления се извършват по-често, отколкото в западните страни. Това не е изненадващо, като се имат предвид не само материалните затруднения, но и недостатъчно ефективната работа на правоприлагащите органи, във връзка с която престъпниците обикновено се надяват да „безопасно“ доведат въпроса до края[8] . Тероризмът се генерира от следните причини:
2. Войни и военни конфликти, при които терористичните актове стават част от военните действия, като нападения на български градове от чеченски бойци извън Чечня по време на войната през 1995-1996 г. партизански движения.