Трудови ресурси и трудов потенциал
Трудовият процес се свързва с определението за "работна сила", "трудови ресурси", "човешки ресурси", "човешки капитал".
Работната сила се разглежда като способността за работа, която притежава всеки човек, индивид.
Трудовите ресурси са трудоспособното население на една страна, регион, трудоспособната възраст се определя във всяка държава със закон.
Човешкият ресурс и човешкият капитал се използват в чуждите литературни източници наред с трудовите ресурси.
Човешките ресурси се идентифицират с концепцията за персонала на фирмата, компанията, а концепцията за човешкия капитал е предложена от Т. Шулц и Г. Бекер. Концепцията за човешки капитал се основава на следните постулати:
• съвкупността от знания и умения, които човек притежава, се превръща в капитал в момента на продажбата и покупката на работна сила, т.е. при наемане на работа;
• растежът на човешкия капитал трябва да допринася за растежа на производителността на труда;
• правилното използване на човешкия капитал трябва да доведе до увеличаване на доходите на служителите;
• Ръстът на доходите насърчава служителите да инвестират в здравеопазване и образование.
Работната сила на България в момента е над 80 милиона души, около 60% от цялото население.
Качеството на трудовите ресурси се характеризира с такива показатели като обща и професионална работоспособност и трудов потенциал на служителите.
Общото представяне предполага, че служителят има физически, умствени, възрастови и други качества, които определят неговата способност за работа, която не изисква специално обучение.
Една от основните качествени характеристики на трудовите ресурси е трудовият потенциал. Трудовият потенциал включва:
• физически и психологическивъзможности за служители;
• обемът и нивото на общи и специални знания, трудови умения и способности, които определят способността за работа с определена квалификация;
• ниво на съзнание и отговорност, интереси и потребности на служителите.
Разграничете трудовия потенциал на обществото, предприятието и служителя. Управлението на персонала е свързано с трудовия потенциал и на трите нива.
Пазарът на труда и неговите видове.
Пазарът на труда е сложна система от отношения, свързани с обмяната на индивидуалните способности за труд за жизнения фонд, необходим за възпроизводството на работната сила, и поставянето на работниците в системата на общественото разделение на труда според законите на стоковото производство и обръщение.
Пазарът на труда в тесен смисъл се разглежда като един от механизмите за координиране на търсенето и предлагането на работна сила.
Пазарът на труда стимулира подобряването на професионализма, създава мощна мотивация за служителя за увеличаване на заплатите и подобряване на условията на труд, като в същото време конкуренцията на пазара на труда допринася за растежа на квалификацията на работниците.
Работодателите са заинтересовани от привличането на висококвалифицирани работници, пазарът на труда стимулира тяхната конкурентоспособност.
За функционирането на модерен пълноценен и конкурентен пазар на труда трябва да бъдат изпълнени следните условия:
• наличието на множество независими субекти, представляващи търсенето и предлагането на пазара на труда;
• свобода на избор на субектите на пазара на труда;
• висока степен на мобилност на субектите на пазара на труда;
• конкурентна среда в икономиката.
Пазарът на труда е сложно многостепенно понятие. В териториален план има:
• федерален пазар на труда;
Федералният пазар на труда характеризира състоянието на заетостта в България презобщо взето.
Регионалният пазар на труда се определя от границите на субекта на федерацията, например пазара на труда на Москва и Московска област.
Проблемът с тези пазари е свързан с концепцията за миграция. Миграцията е процес на преместване на хора през границите на определени територии, с промяна на постоянното място на пребиваване или с редовно връщане към него.
За нашата страна миграцията се оказа доста сложен процес в икономиката, т.к През последните години най-интензивна е външната миграция към САЩ, Израел, Германия, която е съпроводена с изтичане на висококвалифицирани кадри. Регионалните пазари на труда губят висококвалифицирани специалисти поради вътрешна миграция, движение на трудови ресурси от един регион в друг. Пазарът на труда се формира като комбинация от пазара на труда и пазара на труда. Липсата на работни места в едни региони, наличието им в други стимулира регионалната миграция на трудови ресурси.
При характеризиране на вътрешната структура на териториалния пазар на труда се разграничават неговите подвидове:
Субект на първичния пазар са лицата, които за първи път влизат в трудовия живот и имат подходящо (специално) обучение.
Вторичният пазар се формира от хора, които трудно намират работа по първоначално избраната от тях професия.
В нашата страна голяма част от хората, които са получили образование и обучение по първоначално избраната специалност, повишават квалификацията си, като получават второ и трето образование, след което променят професията си въз основа на това образование.
Отрасловият пазар на труда се характеризира със съотношението на търсенето и предлагането на труд за съвкупността от професии в този отрасъл.
Професионалният пазар на труда е ситуацията, която се развива в определена професия.
Корпоративен (корпоративен)пазарът на труда прилага връзката търсене-предлагане в екипа, обикновено свързана с ротацията на работниците и планирането на кариерата.
Западните икономисти, въз основа на гъвкавата стратегия за заетост, използвана от фирмите, разграничават два компонента в корпоративния пазар на труда: първичен и вторичен пазар.
Първичният пазар на труда включва работни места, които осигуряват на служителя високо заплащане, добри условия на труд, стабилна заетост, предназначени за така нареченото „ядро“ от работната сила на компанията.
Вторичният пазар генерира работни места с ниски заплати, по-високо текучество, по-малък шанс за повишение.
Движението на работна ръка между първичния и вторичния пазар на компанията се извършва, като се вземат предвид резултатите от работата на кандидатите, тяхното отношение към работата и компанията, задължително чрез повишаване на квалификацията или професионално образование.
Този тип пазар се използва от местни банки, принуждавайки обещаващи служители с техническо образование да получат образование по специалността „Финанси и кредит“ и да ги придвижат нагоре по кариерната стълбица.
В допълнение към представената класификация могат да се разграничат следните пазари на труда:
• открита, формирана от официална информация за търсенето на работна ръка;
• скрит, без предоставяне на официална информация, но с търсене на определени професии;
• частично, характеризиращо се с търсене на тесен списък от професии и специалности;
• регулирани от организации и институции;
• организирани от държавни органи или институции;
• сянка, създадена в сивата икономика; например в Москва и Московска област има сенчести пазари на труда за китайци, виетнамци и хора от Закавказието;
• външен софтуервръзка със страната или региона;
• вътрешен пазар на труда на страната, региона, фирмата.
Формирането на пазара на труда и използването на трудовите ресурси е свързано с:
• със степента на заетост на трудоспособното население в обществено полезен труд;
• със създаването на работни места в различни отрасли и сфери на националната икономика и на територията на страната;
• Подобряване на ефективността на използването на труда директно в производството.
Заетост и безработица.
Заетостта е състояние, при което се осигурява необходимостта от работа.
Работното място е предназначено за осъществяване на материалната трансформация на предметите на труда и служи като материална основа на протичащия трудов процес.
Съгласно Закона за заетостта в България „Заетостта е дейност на гражданите, свързана със задоволяване на лични и обществени потребности, която не противоречи на закона и по правило им носи доходи (трудови доходи)” *
Ситуацията в икономиката, когато част от свободните и желаещи да работят наемно хора не могат да намерят работа по специалността си или изобщо да си намерят работа, се нарича безработица.
Пълната заетост се разбира не като всеобща по отношение на цялото трудоспособно население, а само по отношение на желаещите да имат платена работа.
Съгласно Закона за заетостта в България за заети се считат следните групи трудоспособни граждани:
• служители;
• които имат платена работа, но временно отсъстват поради болест или отпуск;
• самостоятелно заети лица (предприемачи, фермери и др.);
• студенти от редовни отделения на образователни институции.
В допълнение къмзаетите лица включват лицата, извършващи работа по договори, избрани, назначени или одобрени на платена длъжност.
Безработен е трудоспособно лице, което иска да работи, но не получава възможност да получи работа в съответствие с търсенето си за нея.
Безработните са лицата на 16 и повече години, които през отчетния период:
• не са имали работа (доходоносна професия);
• търсели работа;
• бяха готови да започнат работа.
Безработните са лицата, обучаващи се по направление на службата по заетостта.