Абстрактно съзнание като философски проблем - Банка от резюмета, есета, доклади, курсови работи и
В. Хумболт (началото на 19 век) разбира езика като непрекъснато духовно творчество, което по отношение на субекта има самостоятелност. Във философията беше утвърдено мнението: езикът действа като средство за разкриване на значението (стойността) на обектите за субекта. Език, предполагам. Е. Касирер е автономна културна форма, тя функционира като посредник на мисълта и по този начин е в състояние да отвори целия свят към съзнанието. Формите на култура (наука, изкуство, мит, религия и т.н.) живеят и са възможни благодарение на езика. Неопозитивистите вярваха, че точността в словото е недостижим идеал, но към него трябва да се стремим. Несъвършенството на естествения език се преодолява с помощта на логика и други формализирани средства.
В историческото развитие на философията на езика се виждат:
1) философията на името (античност, средновековие), където се сравняват нещото, същността (идеята) и името (думата);
2) философията на твърденията, където се появяват понятия и преценки;
3) философията на ценностните нагласи, които имат както личен, така и социален характер.
Има три основни функции в езика (K. Buhler):
1) изрази (открития);
2) въздействие с помощта на призив, съобщение и др.;
3) отношение към нещо (именуване, ориентация, изображение). Това, което се обозначава с думата, се оказва многозначно. Наред с фиксирането и оценката на всяко състояние на нещата в езика трябва да се посочи пътят за действие.
Според някои изследователи силата на езика е доста голяма: използвайки определени думи, хората създават или изключват определени обекти от живота. С овладяването на езика на масовите комуникации човек неволно става пленник на текущи мнения, предразсъдъци, асимилира готови варианти за оценка на определениявления. В реалния живот съществуват противоречиви тенденции:
а) човек е повече или по-малко подвластен на "тиранията" на езика;
б) човек се стреми да запази собствената си индивидуалност, способен е да устои на "идолите на площада" (според Ф. Бейкън).
Установяването на съответствие между логически (понятие, преценка, заключение), словесен и фактически материал е интерпретация. Според концепцията на Д. Денет „съзнанието е. особен вид дейност на психиката, свързана с интерпретацията на информацията, постъпваща в мозъка от външния свят и от самия организъм. Всяка такава интерпретация е хипотетична и може моментално да бъде заменена с друга, по-подходяща за реалната ситуация. Във философията „имаме работа с два основни обекта на интерпретация – „неща“ (реални събития, обекти на природата и човешката дейност) и текстове. Интерпретативното философско знание за "нещата" - "първичната" интерпретация - е сродно на емпиричното научно познание.
Вторичното тълкуване на текстове – тълкуването на тълкуването – се занимава с „понятия за понятията“, е водещо за философите, разчитащи на огромен масив от исторически и философски текстове.
Дистанцията във времето позволява да се прояви истинският смисъл на събитието, което придобива относителна пълнота, цялост. Разкриването на смисъла на текста е безкраен процес във времето и културата.
1) "изобретяване на езика" и създаване с негова помощ на информационната и познавателна база на човешката дейност;
2) създаване на технология като колективна целенасочена дейност.
1) участници, надарени със съзнание и език;
2) ситуациите, които се стремят да разберат;
3) текстове, изразяващи значението на ситуацията в езика;
4) мотиви и цели, които насърчават субектите да кандидатстватедин на друг;
5) процесът на материално предаване на текстове.
Списък на използваните източници
1. Алексеев П.В. Философия / Алексеев П.В., Панин А.В. 3-то издание, преработено. и допълнителни - М.: TK Velby, Prospekt, 2005. - 608 с.
2. Каверин B.I., Демидов I.V. Философия: Учебник. / Под. изд. Доктор на филологическите науки, проф. Б.И. Каверина - М.: Право, 2001. - 272 с.
3. Калмиков В.Н. Философия: Учебник / V.N. Калмиков - Минск: Виш. училище, 2008. - 431 с.
4. Кохановски В.П. Основи на философската наука / Кохановски В.П. - Ростов n / D., 2006