Адвокатска реч - през очите на съдиите - Адвокат Беспалова Наталия Борисовна - Статии
Адвокатът прави реч, за да убеди съда да вземе решение, следователно, за да говори професионално, е необходимо да разбере какви са очакванията на съдиите.
Какво и защо не се долавя от съдиите по време на съдебния дебат? Какви са причините за неефективността на речта на един адвокат? Какво представяне очакват съдиите?
За да се отговори на тези въпроси, беше проведено проучване сред съдиите от общите съдилища. Ето резултатите от тази анкета.
Уайз, който слушал блестящите български оратори, бил приятел с много от тях и оценил дарбата им, А.П. Чехов правилно твърди, че „всички най-добри държавници в ерата на просперитета на държавите, най-добрите философи, поети, реформатори са били същевременно и най-добрите оратори.
„Цветята“ на красноречието бяха осеяни по пътя към всяка кариера, а изкуството да се говори се смяташе за незаменимо.
Това твърдение е още по-вярно по отношение на професията на адвоката. Анализирайки изказванията на F.N. Плевако, Г.М. Резник много образно написа: „Остроумие, находчивост, способност незабавно да реагирате на забележката на опонента, да зашеметите публиката с каскада от неочаквани образи и сравнения, сарказъм, проявен до точката ... Разбира се, тези качества допринесоха за растежа на славата на адвоката - в Русия, червената дума и остротата винаги са били оценени. Да, ценеше се тогава и се цени сега. -------------------------------- Чехов А.П. Добри новини. М., 1958. С. 88.
S.L. Ариа, в мемоарите си, често назовавайки своите колеги адвокати, пише: „Радвам се да ги помня и как звучат имената им. Всички те - всеки по свой начин - бяха ярки личности, общуването с които украсяваше живота.
Никога няма много ярки хора, но историята на застъпничествотопоказва, че в нейните редици е имало и има изненадващо ярки личности. Така ли се формират там или особено талантливи хора отиват в тази професия, не знам, но ги има. Наистина общуването с такива хора не само обогатява, но и значително украсява професионалния ни живот. И оставяйки речите си написани, те все още обогатяват живота на мнозина и то не на едно поколение. Неслучайно нашето разбиране за клетвената адвокатура се формира преди всичко от прочита на едно прекрасно наследство – съдебни речи на известни български юристи. -------------------------------- Ария С.Л. Мозайка. М., 2000. С. 145.
Интересното е, че 75% от съдиите съобщават, че интересът към изказване е най-вероятно да възникне рано, ако адвокатът демонстрира професионализъм и чисти умения в процеса. И директно в дебата професионалните съдии започват да слушат речта по няколко причини - ако се интересуват и ако имат доверие на оратора или ако информацията, представена от оратора, е важна за тях, за да вземат решение или е нова. Освен това съдиите отбелязаха, че им е трудно да назоват процента на речите на адвокатите, когато има нещо ново в предоставената информация, тъй като това се случва изключително рядко, но ако не назоват името на адвоката, тогава те назовават името на клиента. Помни се.
Какво пречи на съдиите да слушат речи? Ето причините, посочени от тях в низходящ ред, като първата е силно доминираща:
Съдържание: 1) знаят 100% какво ще кажат; 2) реч „за нищо”: 2.1) необоснована реч; 2.2) безсмислена реч; 2.3) работа за обществеността; 3) позицията на защитата е представена превратно, доказателствата на обвинението не са оценени и опровергани.
По форма: 1) речта е изтеглена; 2) само моделите се произнасят; 3) е прекалено емоционален.
Понастоящем в психологическата наука се отбелязва, че "концепцията за доверие, като доста сложна и многостранна, все още не е въведена в контекста на общата система от психологически знания" . Това явление се изучава активно от психолози. Доверието между хората като компонент на "психологическата дистанция" се изучава активно от А.Б. Купрейченко. Тя е разработила доста уникален метод за измерване на доверието на човек в другите хора. В основата на предложената от нея методология са водещите компоненти на феномена на доверието – това е предвидимост, надеждност, единство. -------------------------------- Зинченко В.П. Психология на доверието // Въпроси на философията. 1998. N 7. С. 83.
Както показва изследването, професионалният съд изслушва предимно само съществени въпроси по въпроси, които решава в съвещателната зала. За него позицията е ясна: съдът проверява дали защитата има неоспоримо опровержение на позицията на обвинението или независими доказателства. Съдиите също така отбелязаха, че доверието възниква в „задължителен“, „компетентен“ и „опитен“ адвокат, а в речта - „професионален“, „индивидуален“, „красив“, „лаконичен“.
Към факторите, възпрепятстващи или разрушаващи доверието, тя отнася всъщност противоположни, полярни качества: 1. Нечестният човек няма да вдъхва доверие. 2. Който е незадължителен, непостоянен, не умее да държи на думата си. 3. Несигурност и предразсъдъци в отношенията с другите. 4. Нелоялност, нелюбезност. 5. Затвореност, невъзможност за представяне и споделяне на цели, цели, взети решения и информация с другите.
Притежавайки едно от тези качества и демонстрирайки го, адвокатът безуспешно ще влезе в професионална комуникация, което несъмнено ще попречи на решаването на възложената му професионална задача. Въпреки товадоверието, подобно на възприятието, в бизнес отношенията има последователни фази на своето развитие.
От момента на бизнес запознанството една връзка преминава през три основни етапа. 1. Фаза на изчисление. На този етап слушателят проверява своите предположения, очаквания с реалността. Той има практически проблем, който трябва да бъде разрешен. Претегля всички плюсове и минуси. Ако този етап е завършен успешно, започва вторият етап. 2. Информационна фаза. Тук на първо място е важен опитът в общуването, стойността и яснотата на информацията, нейната практическа насоченост. 3. Фаза на идентичност. На този етап целите за постигане на желания резултат вече са общи. Адвокат и клиент се разбират. Директорът е уверен в съветите и конкретните стъпки на своя адвокат. Адвокатът е уверен в искреността на своя клиент.
„Въпреки факта, че фазите на развитие на доверието са последователно свързани една с друга, това не означава техния автоматичен преход. Най-често доверието е нарушено в самото начало. Темата за прехода от една фаза към друга също може да бъде различна. Зависи от голям брой обективни и субективни фактори. -------------------------------- Shihirev P.N. Етични принципи за правене на бизнес в България. М.: Финанси и статистика, 1999. С. 115.
Значението на думата "доверие" има много очевидни синоними, като вяра, искреност, откритост, зависимост и т.н. Много внимание е отделено на изследването на доверителната комуникация в контекста на междуличностните отношения. Изследователят на този проблем Л.А. Журавлева споделя гледната точка на И. Алтман и О. Тейлър, че важен елемент на доверителните междуличностни отношения е взаимното получаване на онези очаквания, които са значими за всеки от партньорите. Чувствата на доверие и недоверие са основни, те определят бъдещеторазвитието на всички други видове отношения на индивида към света, към себе си и към другите хора. -------------------------------- Журавлева Л.А. Връзката между социалността на индивида и доверието в хората: дис. ... д-р. М., 2004. С. 27. Пак там. С. 33.
Много теоретици са размишлявали върху въпроса: какво прави професионалната комуникация особено успешна? А отговорът беше едновременно сложен и прост - професионализъм и личен чар.
Съдиите почти единодушно смятат, че в изказванията на съвременните юристи липсват такива качества като такт, сдържаност, ясно разбиране на тяхната роля и краткост. Но на първо място поставят липсата на индивидуалност. G.M. Резник в предговора към речите на Плевако възкликна: „Техните съдебни речи се възприемаха като чудо“. „Откъде се взеха толкова много талантливи, знаещи и честни хора?“ Историците продължават да мислят по този въпрос, но все още няма отговор. Но плеяда от блестящи представители на адвокатурата не спря, щафетата не само беше приета, но и достойно понесена от съветските, а сега и от българските юристи. -------------------------------- Резник Г.М. Предговор "Рицар на справедливостта" / Избрани речи на Ф.Н. Плевако. М., 2007. С. 2. Джанишев Г.А. Ерата на големите реформи. СПб., 1907. С. 426.
Володина С.И. Адвокатска практика, 2009 г. Източник