Адвокатура и правен бизнес - Статии - ИНТЕЛЕКТ-С

Компромисни предложения към адвокатурата от името на редица неадвокатски кантори бяха обявени от Евгений Шестаков на кръгла маса на 14 май 2015 г.

адвокатура

Кръгла маса „Адвокатура и правен бизнес: началото на диалога“. Информация за събитието на уебсайта >>>

Като въведение

Ние, група ръководители на редица водещи неадвокатски кантори в Москва, Санкт Петербург, Екатеринбург, Псков, Тюмен, Нижни Новгород, Перм, Новосибирск, Иваново, Владимир, Ярославъл, Волгоград, в нашата консолидирана позиция относно регулирането на адвокатската професия в България изхождаме от следното:

  • обединяването на професионалните участници на пазара на правни услуги е необратим процес, стартиран от държавата (приемането на държавната програма „Правосъдие“, задълженията на държавата, възникнали в резултат на влизането на България в СТО);
  • публичните власти ясно считат, че обединението на пазара трябва да се извърши на базата на съществуващата Българска адвокатска колегия;
  • сливането ще се осъществи чрез въвеждане на законодателно ограничение - забрана на адвокати, които не са адвокати, да представляват интересите на граждани и организации в съда (ограничен монопол върху съдебното представителство).

Общи принципи на реформата

Имайте предвид, че дори ограниченият монопол засяга правата и интересите на голям брой професионални участници на пазара на правни услуги, сравними по численост с настоящия адвокатски корпус. Освен това, ограничаването на достъпа до съд на адвокати, които не са адвокати, пряко засяга интересите на доверителите, които са в качеството на действащи процесуални страни, чиито интереси се представляват от „свободни”адвокати. Може също така да се каже, че в резултат на подобни действия ще възникне реална заплаха от влошаване на конкурентната среда и ограничаване на достъпа до пазара на правни услуги, придружено от спад в качеството и повишаване на цените - това винаги се случва в подобни случаи в пазарната икономика.

За да запазим баланса на интересите, да намалим възможните негативни последици и да засилим очаквания положителен ефект, предлагаме при реформирането на адвокатурата да заложим на 4 принципа:

  1. Постепенност на реформиране, необходима за целите, посочени по-горе: за да не пострадат интересите на принципалите на юридическите консултанти, за да не бъдат лишавани принципалите от защита в съда, за да не се нарушава приемствеността на правосъдието, за да се спазват интересите на втория равноправен участник в диалога, общността на професионалните юристи, които нямат статут на адвокат.
  2. Простота на интегриране в юридическата общност на играчите на „белия правен бизнес“, а именно технологично напреднали, публично отворени адвокати, признати от клиенти и колеги - най-добрите представители на адвокатската професия, спазващи високи стандарти за предоставяне на правни услуги и правна помощ. Прилагането на този принцип може да бъде опростена процедура за полагане на квалификационен изпит за консултанти с висше юридическо образование, с опит в адвокатска кантора или като индивидуални предприемачи, предоставящи правни услуги.
  3. Разумност. Този принцип е, че при реформиране на професията е необходимо да се използват утвърдени и работещи механизми за предоставяне на правни услуги и правна помощ, които са приети във всички цивилизовани юрисдикции и се прилагат в България по естествен начин, вв резултат на законите на пазара и при липса на законодателна уредба. На първо място, говорим за признаването на правните услуги (правна помощ) като предприемаческа дейност и разширяването на гражданското и трудовото право, конкурентното право към адвокатската дейност (за повече подробности вижте по-долу).
  4. Равенство, взаимно разбиране и зачитане на интересите на другия. Тъй като страните в тази дискусия (адвокати и юрисконсулти) са равнопоставени по статистически показатели, а също и поради факта, че са представители на една и съща професия, за да участват в реформата на пазара на правни услуги, освен представители на адвокатската професия, е необходимо да се включат и представители на юридическия бизнес и „двойни” формации (адвокатски кантори, работещи едновременно като адвокатски формации и бизнес дружества). За тази цел предлагаме да се създаде съвместна комисия, която да представлява обединената юридическа общност пред държавните органи в процеса на обсъждане на оптималната схема за реформа.

Конкретни предложения

Освен че излагаме принципите, на базата на които според нас трябва да се развива диалогът, нашата група има конкретни предложения, базирани на тях. Също така имаме разбиране, до голяма степен базирано на дискусиите на идеята за адвокатски монопол в легалната бизнес среда, че сливането ще бъде подкрепено от останалите ръководители на най-големите неадвокатски кантори и двойни юридически лица, които не присъстват на тази кръгла маса, ако в резултат на реформата работата на адвоката бъде регламентирана по следния начин:

  1. Адвокатът ще има право да участва в дейността на търговски дружества, включително да упражнява права и да поема задължения в съответствие с правилатадействащото корпоративно законодателство, включително възможността да бъде избран от едноличния изпълнителен орган, ако правоспособността на дружеството е ограничена от търговски дейности в областта на правото (74.11 OKVED).
  2. Адвокатът ще има право да влиза в трудови правоотношения със стопански дружества, чиято изключителна правоспособност е ограничена до търговска дейност в областта на правото.
  3. Трудовата, административно-управленската дейност на адвокатите в търговски дружества, чиято правоспособност е ограничена от търговска дейност в областта на правото, ще бъде закрепена в закона като една от формите на адвокатурата.
  4. Търговско дружество, чиято дейност е ограничена до търговска дейност в областта на правото, ще получи възможност да сключва договори от свое име за предоставяне на правни услуги (правна помощ), ако има адвокати в държавата на дружеството.

Горните предложения са естествени, действително формирани в България, залегнали в Конституцията на Руската федерация, общоприети в целия цивилизован свят от юристите в осъществяването на правото на труд и предприемаческа дейност.

Освен това тези предложения са лесни за изпълнение. в българското законодателство виждаме много примери: банки, заложни къщи, застрахователни компании и т.н. - всички тези организации извършват дейността си под формата на стопански дружества, но тяхната правоспособност е ограничена и уточнена от съответните закони. Също така е възможно да се ограничи правоспособността на адвокатските дружества под формата на стопански дружества със закона за адвокатурата, като се установят характеристиките на управление (самоуправление) в адвокатските дружества.

Особености на договорите за предоставяне на правна помощ (правни услуги), сключени от името нав закона за адвокатурата може да бъде записано и адвокатско дружество под формата на търговско дружество. Например, в случай на уволнение по каквато и да е причина, правата и задълженията на страната по договора от адвокатска кантора следва да бъдат прехвърлени на адвокат, който действително предоставя правна помощ, освен ако принципалът не иска да прекрати договора за представителство.

Необходимо е също така законово да се регламентират данъчните последици от влизането на адвокат в трудови отношения с адвокатска кантора под формата на търговско дружество и прехвърлянето на задълженията на данъчен агент на адвокат към нея, което не е трудно в рамките на съществуващата правна рамка.

С всичко това адвокатът, встъпил в трудово правоотношение с адвокатска кантора, се задължава да изпълнява своя адвокатски дълг, като се ръководи преди всичко от Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката, а едва след това – от изискванията на работодателя.

Както може да се види, тези предложения са лесни за изпълнение и компромис, което позволява на адвокатската професия да се консолидира ефективно, модерно, доброволно и с подкрепата на значими играчи на правния пазар.

Резултатите от срещата и фоторепортаж от кръглата маса на сайта на Федералната адвокатска камара България >>>

Продължението на дискусията по темата „Монополът на Avocat“ е достъпно на линка.