Акордьор на пиано - Виктор Дмитриевич Колупаев - Страница 1 - четене онлайн
Името му беше просто акордьорът на пиано. Никой не знаеше на колко години е, но всички предполагаха, че е поне на сто; и децата бяха сигурни, че е цяла хиляда, толкова беше сух, сбръчкан и стар.
Той се появи в нечий апартамент в десет часа сутринта с малък куфар в ръка и дълго време не можеше да си поеме дъх, дори ако трябваше да се качи само на втория етаж. Той веднага беше поканен да влезе в стаята, предложи стол, внимателно попита дали да налее чай, защото тунерите струват теглото си в злато, защото сега има много инструменти, почти във всеки апартамент, но няма тунери.
И ето, той седи в чисто подредена стая, поема често плитки въздишки, покорно чака сърцето му да премине от галоп към бавно темпо и мълчи. Той не казва нито дума. И побелялата старица, която все още предпазливо обикаля около пианото, трябва да говори. Тя знае, че след като е дошъл акордьорът на пиано, това означава, че трябва да поговорим за инструмента. Тя с удоволствие би говорила за нещо друго, например за времето, за това, че миналата година имаше „просто бездна от гъби“ или за това, че напоследък има силна болка в краката, но позицията задължава да говори само за пианото.
- Купихме това пиано. Казват, нека дъщеря ми да се научи да свири. Тя беше на три години и те започнаха да пестят пари. Сега, казват те, можете да купувате на кредит. Е, не се знае какво ще донесе утрешният ден. Купен и добър. Слава Богу, Танюша вече завършва втори клас. И играе. Той ще дойде от училище и за нея, което означава за това пиано. Той вече разбира всичко. И разбира нотите.
Старицата млъкна в очакване акордьорът на пианото да заговори, но той не каза нито дума. И когато мълчанието стана твърде дълго, тя заговори отново:
- С майка, с дъщеря, тогава,моите, те седят вечер. Дрънкат, дрънкат. Работи добре. Особено тези. скици. И бащата също ще седне някъде в ъгъла и ще слуша. Мълчи и слуша. После целува и двамата и едва не се разплака. На нищо не са ги учили. Имаше такова време.
Настройчикът слушаше и понякога мълчаливо кимаше с глава, усмихвайки се на нещо.
— Това казвам — започна пак възрастната жена. - Инструментът, изисква ред, аз ще го гледам. Настройте там или нещо подобно. Сега съм. - и тя набързо влезе в спалнята, порови там за минута, върна се и остави маслената кутия от шевната машина на масата до пианото.
Настройчикът все още мълчеше, усмихвайки се загадъчно. Старицата се огледа притеснено. Може би имате нужда от чук? Попитайте какво?
- Значи Танюша ще дойде в един часа? — попита внезапно акордьорът със звънък момчешки глас, така че възрастната жена едва не ахна от изненада. В крайна сметка тя не му каза нищо за това.
- Е, аз ще вляза в един часа! — весело и високо каза акордьорът.
— Е — каза притеснено старицата. - Какво ще кажете да погледнете? Може би някакъв ремонт. И вече по-тихо. Никой не пречи.
— Но никой не ме безпокои! Как ще го наглася без Таня?! Нищо няма да излезе! Абсолютно нищо!
- Е, добре - каза възрастната жена, онемяла. Имаме чук, не се притеснявайте.
„Засега продължавам“, каза тунерът, взе куфара си и излезе от апартамента.
На площадката той постоя известно време и решително звънна на съседната врата.
Посрещна го пълна, висока жена в тежка роба, бродирана с пауни, велурени обувки с обърнати нагоре върхове и огромна бронзова брошка на гърдите.
- Кого искаш? — попита тя делово и високо.
„Аз съм тунер“ с тих уморен глас- представи се старецът.
- А! Накрая. Влез. Търпението вече от съседите не стана. Избършете краката си в килима. И без това няма да си събуеш обувките. Ела тук. Седни на този стол. Пианото ни е чешко. Хиляда рубли набъбнаха. И не свири.
Настройчикът остави куфара на пода и внимателно се отпусна в стола, сякаш не можеше да поддържа изсъхналото му тяло.
Собственичката на апартамента се качи до пианото, отвори капака и удари клавишите с петте си пръста:
- Чувам! Изобщо не свири.
Акордьорът се обърна към инструмента с едното си ухо, сякаш слушаше.
Жената отново почука с пръсти по клавишите и удари някакъв луд акорд от инструмента.
Настройчикът продължаваше мълчаливо да седи на стола си.
- Какво си ти? – изгърмя домакинята. - Хайде, върши си работата. Или имате нужда и от чаша водка? Не! Дойдоха тук да мият батериите, така че първо им трябва водка. И след тях трябваше да се прави ремонт на тридесет. Няма да ти дам водка, няма да ти дам и чай веднага. Направете го и тогава карайте чайовете. защо седиш
- Кой я играе с теб? — попита предпазливо тунерът.
- Аз играя. Но като цяло го купиха за Коленка. И какво те интересува това?
„Необходимо е“, твърдо отговори тунерът.
— Коленка — извика жената. - Ела тук. Уроци след това правете.
Десетгодишно момче излезе от стаята и, гледайки някъде встрани, го поздрави.
- Не искаш да играеш? — попита внезапно тунерът му.
- Не искам! Не искам и няма да! - отговори бързо момчето и погледна уплашено майка си.
Тя размаха юмрук към него и каза строго:
- Малко още: искам не искам. Каквото казвам, това ще направите.
„Коля, пусни ми нещо“, помоли тунерът. - Простосякаш за себе си. И ще послушам какво имаш с инструмента си.
Момчето се намръщи, но въпреки това седна на пианото и изсвири етюда на Черни.
„Чуваш колко тихо свири“, каза строго майката на Колин. На третия етаж не се чува нищо. За какво взимат пари?
„А в училище ми казаха, че нямам абсолютно никакъв слух“, обяви Коля.
„Не е твоя работа дали го имаш или не“, сопна се мама.
Акордьорът се приближи до пианото и Коля бързо му отстъпи. Старецът нежно прокара пръстите на двете си ръце по клавишите и внимателно погали полираната повърхност.
- Добър инструмент. Почти напълно без впечатление.
„Значи си играе тихо“, притесни се домакинята. Съседите свирят, чуваме всичко. Ние играем, те поне къна. Никога не са идвали, никога не са казвали, че им пречим. И аз почти всеки ден трябва да чукам на стената. Ти не гледаш телевизия. Накарайте го да свири силно. Да се чува на всички етажи.
- Разберете. Това е дребна работа“, каза тунерът.
- Колко взимаш? — попита подозрително майката на Колин.
„Вземам десет рубли“, твърдо отговори тунерът.
- За дребна работа?
- На кого е дребно, на кого не.
- Ох, да спориш с тия хакове! Все още изтръгвам.
„Аз съм акордьор на пиано“, твърдо каза старецът.
- Господи, остави ме да плача. Направете всичко, за да гърми като гръм.
- Хайде да го направим. Е, Коля, искаш ли да свириш на пиано?
„Не“, отвърна момчето, гледайки в ъгъла.
„Но момченцето наистина няма слух. Да, и майката също “, каза тунерът.
Той свали предните стени, горната и долната, от пианото, извади инструментите, всякакви чукове, клавиши, намотки струни от кутията и прекара цял час в суетене синструмент, не обръща внимание на никого и го слуша, като лекар на пациент. След това върна стените на мястото им, затвори куфара и каза:
- Готов. Можете да проверите.
Домакинята недоверчиво се приближи и удари с пълничка ръка по ключовете. Разнесе се страховит рев, издрънчаха стъкла в прозорците, а от телевизора падна порцеланова фигурка на къпещ се.
- Е, сега ще танцуват с мен! – каза строго жената. - Коленка ще се умори, ще седна сам. Е, сине, седни. Да видим колко ще издържат.
Момчето, почти плачещо, седна на пианото и апартаментът отново се изпълни с невероятен рев.
„Добре“, каза майката на Колин и даде десет на тунера.
Бавно прибра парите в очукан портфейл и взе куфара. Щом прекрачи прага на апартамента, гърмежите веднага спряха. За всеки случай Настройчикът прекрачи прага в обратна посока и се усмихна доволно. Пианото изръмжа и прозорците издрънчаха. Но само в апартамент. Веднага отвън се възцари дълбока и приятна тишина.