Актриса Алентова, 4 букви, сканворд
актриса Алентова
• Дълбока убеденост, увереност в някого или нещо
• Сестра на надеждността и любовта
• Женско име (слав.)
• Вярата в съществуването на Бог
• Характерът на романа на М. Лермонтов
• „Религиозно“ име на актрисата Глаголева
• "Сестра" на надеждата и любовта
• "триумфът на теологията над човешката слабост" за Волтер
• Алентова, Глаголева (име)
• безусловно приемане на факта, че хората, които не знаят, говорят за безпрецедентни неща (Амброуз Биърс)
• болница за наранени от обществото души
• Вероника в юношеска възраст
• героиня Гончарова "Клиф"
• героинята на Инна Чурикова във филма "Военен романс"
• героиня Куприн "Гранатова гривна"
• героинята на Лермонтов "Герой на нашето време"
• героинята на Людмила Гурченко във филма "Гара за двама"
• Глаголев или Алентов
• дълбока убеденост в нещо
• казват, че тя върши чудеса
• детска версия на името Вероника
• бебе име Вероника
• приятелска форма на името Вероника
• и. увереност, убеждение, твърдо съзнание, концепция за нещо, особено за по-висши, нематериални, духовни обекти; вяра; липсата на каквото и да е съмнение или колебание относно съществуването и същността на Бог; безусловно признаване на истините, разкрити от Бога; съвкупността от приетите от хората учения, религия, изповедание, закон (Божий, църковен, духовен), религия, църква, духовно братство. Увереност, твърда надежда, надежда, очакване; стар клетва, клетва. Сляпата вяра противоречи на разума. Вяра чрез убеждение, сливането на ума с волята. „Вярата е онази способност на ума, която възприема действителните (реалните) данни, предадени от него на анализа и съзнанието на ума” Хомяков. вярабезсмъртието на душата. Нашата вяра е твърда и права, християнската вяра. Твоята вяра в мен няма да те измами, надявай се, тоест аз няма да те излъжа. Да дадеш на някого или нещо вяра, да вярваш, да не се съмняваш в някого или нещо. Дайте на някого нещо на вяра, вземете го на вяра, на съвест, на дума; на заем, на заем. Той излезе от вярата с мен, аз загубих вяра, не му вярвам, знам, че той мами. Дайте на някого нещо на вяра, дайте го на съвестта, на клетва. Има такава вяра, те имат такава вяра, сиб. обичай, институция, правило. Сев. желание, желание, намерение, стремеж. Имам вяра да се оженя. Той няма вяра да отиде, той не иска, той не иска, той няма вяра, пилета. те не вярват. Вярата никъде я няма. Вярата спасява. Вярата ще премести планина от мястото й. Без дела вярата е мъртва (няма) пред Бога. Приложете вярата към делата и делата към вярата. Без вяра Господ няма да избави, без истината няма да спаси (не поправяйте) Не че вярата е по-права, която измъчва, а тази, която се измъчва. Какъв човек е вярата; каква жена, тогава харта, диалект. относно разделянето Куче, куче вяра, неверие. Вярата е мярка за всяко дело. Не всичко с вяра, но с мярка. Не навсякъде с вяра, индус с мярка. Не вярвай на първия глупак, не давай вяра на първия лъжец. Хората лъжат, но ни нямат вяра. тяхната вяра е силна, говорейки. за хората: моралът е добър. Да вярваш или вярваш в какво, на кого или какво; имай вяра, дай вяра, вярвай; приемете за истина, не се съмнявайте, бъдете сигурни; да има пълномощно на кого или на кого, да се довери, да даде на вяра, на съвест. Да вярваш е по-положително от това да вярваш и се използва. относно висшите предмети. Не вярвай на изхода, вярвай на пристигането. Не вярвайте в щастието, но не се страхувайте от неприятности. Който вярва лесно, лесно загива. Не вярвай на ушите си, вярвай на очите си. Не вярвайте на речи, вярвайте на очите си. Не вярвайте на никого, вярвайте само на резултата. Не вярвайте на всеки слух, не казвайте всяка истина. Не вярвайте нито на глас, нито на коса, за жена. Който се вярва и се мери. Никойвярва и измерва. Младите не вярват на старите (и обратното). вярвам в без желание. Символ на вярата. Да вярваш, да вярваш, е безлично. виждаш, но не можеш да повярваш, не можеш да повярваш; неволно вярвам, вярвам неохотно. Те не вярват в нищо. Без да вижда, момичето вярва, че щастието е омъжено. Тя вярва, че ще се омъжи за него, или вярва в него, олон. желание, желание. Вярвай стар. полагам клетва, полагам клетва. Вярване вж. действието на вярващия; вяра, в вярвания, духовно действие. Проверете часовника. Доверете какво на кого. Уверете някого в какво. Хората бяха убедени. Проверете акаунта, проверете го отново. Проверете го бързо, сверете го с бележката. Уверете някого в какво; разубеждавам. Верни, изповядващи правата вяра; изцяло отдаден на своята вяра, безусловно вярващ; изцяло отдаден на някого или нещо, неизменен, надежден, на когото можеш да разчиташ; не е фалшив, правдив, точен, верен, истински, надежден. Вярно наречие. автентичен, вярно, правдив, вярно, несъмнено, вярно. От верен мъж истинска новина. Слугата е верен и господарят му се радва. Служа вярно, не тъгувам за нищо. Сметката е правилна, ако пристигането е в ръцете. Истински като злато. Служете вярно: ще възнаградя приблизително. Преизмерени и ревизирани; истински и измерими. Вярно е, както шепнеха сто жени. Истински разговор. също, вместо вероятно, разбира се, човек трябва да бъде, знам, очевидно, мисля така. Вярно е, днес няма да го има, няма да дойде. Верник м. доверено лице, на което някой вярва, има доверие: упълномощен от кого, имащ законно пълномощно от кого; правилен списък от нещо, моментна снимка, лист за печене, телбод или подписан: вярно. Верняк м. вярно, несъмнено нещо. Те удрят със сигурност само с приклад, а и тогава пропускът продължава да живее. нарушаване на гаранцията. Ограби някого със сигурност, измамно, особено. в карти. Лоялност свойство на верните: пълна преданост, правдивост, твърдост в думите, твърдост в делата; надеждност,точност, изправност, надеждност, достоверност. вярно. Разкрийте тайна, разрушете лоялността. верител м. -ница ж. чиновник m. принципал, който поверява нещо на някого с определена власт; даване на някого пълномощно или писмо на вяра. Удостоверение, вярване, за писмо, хартия, свидетелстваща за възлагането на когото делото. Удостоверение. Писмо за вяра. Вярващ арх. лековерен, доверчив, лековерен, доверчив. Вярващ, -ница, който вярва в какво, в какво. Веружа? и. сеитба покаяние на духоборите, наказание; подвизи на духа и плътта. Веружник м. разцепен. аскет, преследвач. Лоялен поданик, гражданин, роден жител, по отношение на суверена; поданик, обвързан с лоялност, заклет вярност към суверена. Лоялен, характеристика на достоен поданик, гражданин, син на отечеството но вероятно, за случая, случай, използване. също вместо невероятно, вероятно, продаваемо. Вероятности, вероятности вж. действие и достоверност. собственост на надежден човек, доверие, лековерност, лековерност. Религия вж. изповедание, вяра, призната от всеки народ, религия; образ на поклонение според доктрината и според външните обреди. Вара християнин, мюсюлманин, езичник; религия православен, католик и пр. Религиозен, -ница, изповедник -ница, който изповядва каквато и да е вяра, като признава определена изповед. Предателски, за човек, който нарушава клетва, клетва, лоялност, обет, обещание, дума; същото нещо за дело или дело, също принадлежност, характеристика на измамен лъжесвидетел, перфиден. Предател, -ница, предател, предател, предател, лъжесвидетел, измамник, предател, неверен, измамен човек. Предателство собственост, качеството на перфид. Предателство вж. действие,акт на предателство; нарушаване на клетвата за вярност, дадена дума или обещание. Да предадат, да нарушат клетва, клетва, да нарушат вярност, дадена дума, обещание. Престъпление вж. нарушение на вярата, простъпки или престъпления срещу вярата, изповядвани от някого. Престъпник, престъпник, престъпник срещу законите на изповедание, религия или църква. Отстъпник, отстъпник, помитане на всяка вяра, отстъпник или отстъпник от вярата, в която; роден и отгледан; също свързани с това. или родоотстъпник. Вероотстъпничество вж. действие или състояние. Белег за вяра, -ница, белег за вяра -чица, отстъпник, -ница, отричащ, -ница, който отхвърля своята или която и да е вяра, който се отклонява от нея, отрича, оспорва я. Вероятност вж. подобие на вяра, изповед. Това не е vara, а един вид правдоподобие Достоверност, вероятност, сходство с истината. Всичко е лъжа, няма никаква достоверност. правдоподобен, правдоподобен, вероятен, правдоподобен. Проповедник м. учител на вярата, публично поучаващ, проповядващ основите, истините, началата на вярата; вестител на Божието слово: обръщане на неверниците към християнството, мисионерство; проповядване или проповядване вж. действие е; евангелски, евангелски, отнасящ се до тази тема. Толерантност свобода на невярващите да изповядват вярата си. Толерантна държава, която не ограничава нехристияните в извършването на ритуали. Вероятност вж. приемане на това, което е истина. Този слух не заслужава доверие. Вероятност, правдоподобност или по-правилно вероятност. вероятен, правдоподобен, правдоподобен, невероятен, вероятно, достоен за вероятности. Вероятно адв. правдоподобен, като истината; Може би; явно е така
• женско име: (българско) същото,като думата "вяра"
• знания, с които живеете
• името на актрисата Алентова
• името на актрисата Глаголева
• името на актрисата Холодная
• името на българската тенисистка Звонарева
• името на българската актриса Комисаржевская
• име на снаха на Воронин
• името на шахматиста Менчик
• как се казваше създателят на епохалната скулптура "работник и колхозница"