Алексей Илич Чириков

Голям информационен архив

Алексей Илич Чириков

А. И. Чириков, най-близкият помощник на Беринг при провеждането на Първата и Втората Камчатска експедиция, предприети по плана на Петър I, е един от забележителните български мореплаватели, учен и откривател на нови земи; името му е неразривно свързано с историята на усвояването на Далечния изток от българския народ. На него се пада честта да открие и изследва Северозападна Америка и така, заемайки по право място до Беринг, името на Чириков е едно от славните имена на български изследователи, направили велики географски открития на 18 век.

А. И. Чириков израства и се възпитава в Москва; през 1715 г. той е назначен в училището по математика и навигация. Година по-късно Чириков е преместен във Военноморската академия в Санкт Петербург, създадена с указ на Петър I за обучение на флотски офицери. След като завършва с отличие през 1721 г. Академията с чин подофицер, Чириков е назначен в Балтийския флот, но още през 1722 г. се завръща в Академията като преподавател. Адмиралтейският съвет, който не е щедър с похвали, отбелязва в рецензията си за него, че "по отношение на обучението на мичмани и морски офицери този Чириков беше най-умел от всички". Петър I високо оцени изключителните способности на Чириков, следователно, когато възникна въпросът за организирането на Първата експедиция на Камчатка, 22-годишният Чириков беше назначен за първи помощник на Витус Беринг, който ръководи експедицията; по същото време е повишен в лейтенант. Основната задача на Първата камчатска експедиция беше да разбере дали има пролив между Азия и Америка. Но тази задача не беше единствената. Експедицията преследва по-важни политически и икономически цели за България: укрепване на позициите на България в Далечния изток, за да се предотвратят всякакви опити на чужденципроникват в нашите далекоизточни земи и установяват икономически връзки със страните от Далечния изток.

Чириков, един от най-прогресивните и образовани хора на своето време и който освен това имаше високи лични морални качества, не само правилно реши големите научни проблеми, пред които са изправени експедициите, но също така значително допринесе за изпълнението на политически и икономически цели.

В края на 1725 г. персоналът на експедицията, наброяващ само 37 души, напуска Санкт Петербург, но поради транспортни затруднения и прекъсвания на доставките пристига в Охотск едва две години по-късно. През пролетта на 1728 г. експедицията пристига в Нижне-Камчатск, където за нея е построена ветроходна лодка, наречена „Св. Габриел“.

За да се осигури възможно най-голям успех на Втората камчатска експедиция, Адмиралтейският съвет изготви специални инструкции за нея. Чириков взе активно участие в разработването на тази инструкция и направи много промени в нея, одобрени от Адмиралтейския съвет. Така че Чириков точно посочи, че трябва да се търси Америка. не много далеч от източния ъгъл на Chukchi, който се намира на 64 градуса ”, докато по-ранните инструкции противоречиво показват, че експедицията трябва да отиде на югоизток до бреговете на Мексико и в същото време на североизток, отвъд 67-ия паралел. Вместо това Чириков предложи „. за да се определи 50 - 65 ° северна ширина като граница на изследване на американското крайбрежие, което беше прието.

На офицерския съвет, проведен на 4 май 1741 г., беше решено при напускане на залива Авача да се насочи на югоизток в посока на митичната земя на Хуан да Гама, посочена на картата на чуждестранния „консултант“ на експедицията, псевдоучен Джоузеф Делисл дьо ла Кройер; Чириков беше против това решение, тъй като беше напълно справедливосе съмняваше в съществуването на тази земя. На съвета беше решено, че при достигане на Америка корабите трябва „да вървят по крайбрежието на север до 65 ° с.ш. ш., а след това, обръщайки се на запад, вижте земята на Чукота, така че да се знае колко е разстоянието между Америка и земите на Чукотка и оттам се върнете в местното пристанище.

Въоръженият отряд под командването на „морския капитан“ Дементиев кацна тук, за да огледа брега, а вторият отряд, изпратен да го търси, не се върна на кораба. Съдбата им остава неясна.

През пролетта на 1742 г. Чириков се опита да направи ново пътуване до бреговете на Америка, но поради мъгла и ветрове Св. Павел“ трябваше да се върне в Петропавловск. С това дейността на експедицията приключи.

Едва през 1745 г. Чириков успява да предаде всички дела на експедицията и през 1746 г. да се върне в Санкт Петербург. През същата година Чириков получава чин капитан-командир и назначен в присъствието на Академичната експедиция.

Името на Чириков е увековечено на морски карти. Много имена в залива на Аляска - Чириковските острови, редица носове на брега на Анадирско море, на остров Ату (в Алеутския хребет), в архипелага Александър в Тихия океан - пазят спомена за забележителния български мореплавател от 18 век.

За библиография на трудовете на А. И. Чириков и за него вижте есето за В. Беринг в този том.