Алексей Исаев
Толочин.Планът на маршал Тимошенко, с всички трудности, описани по-горе при неговото изпълнение, не може да се отрече известна цялост. Опасността врагът да изтегли нови формирования през Березина беше очевидна. Затова бяха предприети редица мерки за предотвратяване на подобно развитие на събитията. Ситуацията се усложняваше от факта, че прелезите над Березина вече бяха загубени и за да се изолира района на предстоящата битка, беше необходимо да ги унищожи или дори да ги победи от врага.
Военният дневник на LVII танков корпус отбелязва: „Провеждането на битките се утежнява и от факта, че в резултат на дъжд всички пътища извън магистралата са се влошили толкова много, че движението по тях е невъзможно или е възможно с голяма трудност. Освен това врагът взриви или изгори всички прелези, дори през малки водни прегради. Последното беше несъмнена заслуга на интендант Маслов, няколко дни той контролираше минирането на прелези в района на Толочин.
Проектиран за контраатака на фронтовата линия, 115-ти танков полк в крайна сметка е използван като "пожарна бригада". Въпреки това, традиционното влизане в битка от марш за подобни ситуации не донесе желания резултат. Крейзер припомни: „Подходът на 115-ти танков полк и влизането му в битка на левия фланг на дивизията се извърши без въздушно прикритие. Противникът му нанася мощни бомбени удари и го контраатакува с големи танкови сили. Полкът понася тежки загуби и на четвъртия ден е изведен от боя.
Интересно е да се отбележи, че противниците имаха доста бегла представа кой е от другата страна на фронта. В докладите и докладите на съветското разузнаване германската 18-та танкова дивизия, настъпваща към Толочин, се нарича "4-та моторизирана". От друга страна, германците смятахаче им се противопоставя съветската „57-а танкова дивизия“, което е вярно само отчасти – „пролетарската“ е подсилена само с танков полк от тази дивизия.
По един или друг начин планът на маршал Тимошенко да превземе прехода Березина от Борисов и да предотврати напредването на германците по магистралата към Москва не беше изпълнен. Действията на 1-ва моторизирана дивизия, части на 44-ти корпус и отряда на Сусайков бяха сведени до задържане на настъплението на врага по магистралата. Те не можаха да попречат на германската 17-та танкова дивизия да пробие Борисов.
Жлобин.Както бе споменато по-горе, на плана на маршал Тимошенко не може да се отрече почтеност и последователност. Размахването на „меча“ на два механизирани корпуса пред „щита“ на отбраната на 22-ра и 20-та армии беше допълнено с редица мерки за изолиране на бойната зона на механизираните формирования. Вълна от контраатаки трябваше да премине практически по цялата отбранителна линия на Западния фронт. Силата и целта на ударите, разбира се, варират значително.
В същата обща директива № 16 на Военния съвет на Западния фронт се казва: „21-ва армия в същия състав ще защитава твърдо линията на реката. Днепър. През нощта на 5 юли 1941 г., чрез смели действия на отряди в посока Бобруйск, унищожете отделни групи вражески танкове и моторизирана пехота източно от Бобруйск, подкопайте всички мостове и подпалете горите в зоната на операциите на вражеските танкове "[267] .
„От частите, разположени в района на Жлобин, 61, 117, 167-а сд, подгответе 3-4 силни отряда, до полка всеки. Отрядите, които трябва да имате предвид, през нощта на 5.7, действащи срещу Бобруйск със задачата да изгарят мостове на комуникациите, да унищожават вражески танкове и моторизирана пехота "[268] .
Ако по време на преминаването на заповедта от щаба на фронта към щаба на корпуса времето на настъплението се промени, тогава самата задача беше „коригирана“ в дивизията. По-късно полковник Чернюгов пише в своядокладва: „Разбирайки получената задача, стигнах до заключението, че тя трябва да бъде изпълнена от цялата дивизия и тъй като стратегическите мостове през р. Днепър, което означава, че от сутринта на 6.7 армията преминава в настъпление с мобилни средства ... ”[269] . Трябва да отдадем почит на командира на дивизията - той извика както началника на щаба на армията Гордов, така и самия командир Герасименко. Последният потвърждава решението на Чернюгов да атакува с пет стрелкови батальона (от девет), подкрепени от два противотанкови батальона и три артилерийски дивизиона. Герасименко нареди на останалите части да защитават Днепър.
Но германската тактика скоро се промени. За разлика от пехотата на 117-та стрелкова дивизия, от страната на противника имаше мобилни формирования. Това бяха части от XXIV корпус на 2-ра танкова група. Атаката на съветския отряд направи доста силно впечатление на германците. Бойният дневник на 3-та танкова дивизия гласи:
„В 3.45 на десния фланг се чу шум от бой, главно от артилерийски огън. Корпусът информира, че предният отряд на 10-та моторизирана дивизия при Поболово е атакуван от превъзхождащи сили на противника, приближаващи се от юг. За да се намеси в битката от юг, 2-ри батальон на 6-ти танков полк беше приведен в готовност от дивизията, а след това 1-ви батальон и щабът на полка.
Германският танков полк е вдигнат по тревога. И така, за да се бият с отряд от четири стрелкови батальона, германците привлякоха основните сили на танковете на 3-та танкова дивизия, отиващи към Днепър. Ако тази атака на 21-ва армия не беше приета сериозно, тогава най-вероятно въпросът щеше да се ограничи до пасивно задържане на позиции. След няколко часа битка в покрайнините на Бобруйск, отряд от 117-та дивизия просто ще се претърколи обратно към Жлобин. Контраатаката обаче беше оценена от германското командванекато сериозна заплаха. Следователно частите на Червената армия, отиващи в Бобруйск, бяха очаквани от брутална репресия.
Съветският отряд, който напредна доста далеч от Жлобин, имаше отворени флангове. Германските части започнаха да текат около отряда отдясно и отляво, опитвайки се да обкръжат и отсекат от Днепър. Към 11.00 часа инициативата премина изцяло в ръцете на противника. Един отряд на 117-та дивизия беше обхванат от фланговете и полуобкръжен. За да се оттеглят назад имаше тесен коридор, който минаваше през торфени блата. Това доведе до големи загуби на техника, която заседна в блатото, а интензивният обстрел направи невъзможно изваждането й.
Не може обаче да се каже, че тази проста маневра на картата се оказа лесна за изпълнение. Описанието на покритието на отряда на 117-та дивизия от германска страна не изглежда никак розово. В историята на 3-та танкова дивизия е записано следното: „4-та рота на 6-ти танков полк (оберлейтенант фон Бродовски) по път, който не е отбелязан на картите, с максимална скорост се движи право към Жлобин. Ротата е пробила противотанковата бариера, тъй като не е възможно да се движи извън пътя. Така танк след танк се търкаляха в непрекъснато нарастващия вражески огън към Жлобин. българските оръдия бяха почти неоткриваеми, освен това отделните танкове бяха толкова добре замаскирани във високата ръж, че стреляха по 4-та рота от минимално разстояние. Тук първият немски танк засяда, вторият се натъква на мина, следващите три са ударени от български танкове. Пехотата изостава, настъплението й е затруднено от огъня на българската далекобойна артилерия. българите съсредоточават огъня си върху избухналите напред танкове на 4-та рота. Сутринта преди началото на офанзивата ротата се състоеше от 13 танка. Сега, един по един, те замръзнаха в огън и дим. […] Само три наши танка се върнаха от този смъртен поход на 4-та рота от 6-ти танков полк!“
Срещу танковете са използвани 152-мм гаубици на артилерийския полк на 117-а дивизия. Дивизионът на тези гаубици обяви унищожаването на 11 немски танка. Общо отрядът съобщава за 30 повредени танка. Колкото и да е странно, тази цифра се вписва доста добре в данните на врага. Германските загуби в танкове са значителни за техните стандарти. В историята на 3-та танкова дивизия се казва: „1-ви батальон на 6-ти танков полк загуби 22 танка, половината от силата си, до обяд в този „дъждовен“ ден! Тези загуби не са покрити от унищожаването или пленяването на 19 български танка, 21 оръдия, 2 зенитни и 13 противотанкови оръдия.
По един или друг начин, губейки оборудване, отряд от 117-та пехотна дивизия се оттегля към Жлобин. На запад от града е подготвена отбранителна линия, базирана на железопътен насип. Полковник Чернюгов се опита да стигне до него и да спре настъплението на врага тук. Германските танкове обаче се втурваха много по-бързо от пехотинците, които се оттегляха пеша към Жлобин. Това беше 2-ри батальон от 6-ти танков полк, който си пробива път към града източно от ж.п. Те застреляха бронирания влак № 16, предназначен за атаката на Бобруйск, и нахлуха в града. Отстъпващите части на 117-та пехотна дивизия бяха изпреварени да достигнат отбранителната линия покрай железопътния насип. Освен това те трябваше да пробият тази линия от околната среда. Освен това имаше реална заплаха от превземането на мостове през Днепър. В този момент командир Петровски, командващ 63-ти корпус, вече беше в Жлобин. По негово нареждане мостовете са взривени.
Командирът на 117-та дивизия по-късно пише за този епизод в доклада си: „Много части успяха да се изтеглят през моста, но много материали не преминаха през моста, мостът беше взривен рано, той все още можеше да бъде упорито защитен за един или два часа от силни оставени гарнизони, което би далоспособността за транспортиране на оборудване и персонал до източния бряг на реката. Днепър“ [271] . Самият Чернюгов прекосил Днепър с лодка.
От днешна гледна точка 117-та стрелкова дивизия взе активно участие в решаването на задача № 1 на Червената армия през лятото на 1941 г. - избиване на най-опасните и ценни вражески формирования, танкови и моторизирани дивизии. Всъщност XXIV корпус се движеше покрай Жлобин, целта му беше да пресече Днепър нагоре по течението. Съответно 117-та стрелкова дивизия беше законна плячка за пехотата, следваща танковата група. Въпреки това отрядът на Чернюгов успява да наложи битка на немската мотопехота и танкове и да им нанесе значителни загуби. Това само по себе си беше постижение.