Алергия и мед
Противоалергични свойства на меда.В литературата няма информация за противоалергичните свойства на меда. Изследователите, както и практиците, смятат меда за алергенен продукт, така че той е включен в списъка на забранените хранителни и лекарствени продукти за пациенти от тази група.
Експерименталните и клинични изследвания на действието на меда върху алергични пациенти дават резултати, които са диаметрално противоположни на съществуващите възгледи. Анализът на меда (химичен, биологичен, морфологичен и физичен) го класифицира като комплексен алерген. Много от неговите съставки (протеини, поленови зърна, минерали и др.) могат да бъдат класифицирани като пълни алергени или хаптени. Но на практика, в обикновения живот, свръхчувствителността към мед е рядка, само 0,08%. От изследваните около 10 000 болни и здрави хора, живеещи и временно отседнали в курорта в Кюстендил, само 8 души са имали алергични прояви при консумация на мед като храна или под друга форма. При нормална употреба на мед в дози до 150 г, приемани няколко пъти на ден, алергиите са почти невъзможни.
Над 9000 пациенти с възпалителни и алергични заболявания са лекувани с мед по различни методи в курорта Кюстендил. Лечението с мед се използва под формата на аерозол, локални приложения, електрофореза и през устата, 100-150 g на ден в продължение на 20, а понякога и 40 дни. Лечението на много пациенти се повтаря 2-3 пъти. В нито един случай не е наблюдавана свръхчувствителност към мед. Няма причина да се страхувате да давате нормални дози мед на алергични хора, с изключение на тези, които са чувствителни към него. Резултатите от въпросника и експерименталните изследвания показват, че макар и рядко, човек може да бъде алергичен към пчелния мед.Вярно, за това са нужни специални условия, като наследствена предразположеност, изтощен и уморен организъм, приемане веднъж дневно на големи дози мед, обикновено пресен, току-що центрофугиран, на гладно, с много течност в топло, задушно, слънчево време. Съдейки по експерименти върху животни, за да се получи свръхчувствителност, е необходимо да се приема наведнъж порция, равна на 10-12 g мед на килограм живо тегло.
Пример първи. Бащата бил пчелар. При приема на мед не усетих болки в стомаха или други неприятни състояния. Веднъж през лятото, като 12-годишно момче, в рамките на 1-2 часа изяде голямо количество пресен центрофугиран мед. Малко след това почувствал тежест и болки в стомаха и жажда, изпил много вода и започнал да повръща. По-късно забелязал, че при всеки прием на мед усеща болка, тежест в стомашната област, повръщане и сърбеж, появява се дребен обрив. Спря да използва мед. Няколко години по-късно алергия, причинена от мед, се разпространи в дихателните му органи и се прояви под формата на сенна хрема и бронхиална астма.
Друг пример. М.М., доктор. 50 години. Обичам меда от дете. Хапвах го често и с удоволствие. Местен лекар преди 15 години след една безсънна нощ и силна умора за 2-3 часа изяде много пресен мед и го изми с много вода. Времето беше топло и слънчево. Скоро след това усеща тежест в стомаха, болки, повръщане и диария. По-късно забелязал, че при всеки, макар и в малки дози, прием на мед получава стомашни болки, гадене, повръщане, сърбеж в носа и кихане. Предвид всичко това той спря да яде мед.
В тези два примера има придобита свръхчувствителност към пчелен мед след еднократна доза от голямколичество пресен продукт.
След дълги експериментални и клинични наблюдения върху лечебните свойства на пчелния мед е установено, че той има и противоалергични свойства. Разработени са методи, които успешно се прилагат в медицинската практика, предимно при алергични заболявания на дихателните органи.
Голям интерес предизвикват антиалергичните свойства на пчелния мед. На пръв поглед това изглежда парадоксално: от една страна, данните за сенсибилизиращите качества на меда, от друга страна, медът е десенсибилизиращ. Практиката е потвърдила двойното му действие. Изследвания върху опитни животни показват, че всичко зависи от дозировката и начина на приложение на меда. При даване на един и същ мед, но в различни дози, при една група опитни животни може да се получи сенсибилизация, а при други, сенсибилизирани с различни дози, десенсибилизация, която може да бъде специфична или неспецифична. Многократно са провеждани експерименти върху групи морски свинчета, сенсибилизирани с мед, а други с нормален конски серум в перитонеума, под кожата и през носа. След 12 дни сенсибилизираните женски животни бяха подложени на аерозолна специфична и неспецифична десенсибилизация с мед за един месец. Резултатите от тези експерименти показват, че 55% от морските свинчета, сенсибилизирани с нормален конски серум, са получили неспецифична десенсибилизация с мед; тези, които приемат решаващата доза, получават лека алергична реакция, докато всички контроли завършват с тежък анафилактичен шок, причиняващ смърт за няколко минути. От тези, сенсибилизирани с мед и след това десенсибилизирани с аерозолни инхалации на същия мед, 75% от опитните животни страдат от алергична реакция.лесно, при решаваща доза, и всички контролни животни завършват мъртви в резултат на тежък анафилактичен шок. Кожни диагностични тестове, имунологични тестове като дифузия на агар, хемоаглутинация на Бойден и тестове за утаяване показват същите доказателства за благоприятен ефект върху сенсибилизирани експериментални животни чрез специфична и неспецифична десенсибилизация с пчелен мед.
Разработеният от Младенов метод за лечение на някои алергични заболявания чрез специфична и неспецифична десенсибилизация с пчелен мед е широко въведен в клиничната практика на кюстендилския курорт. Получените добри терапевтични резултати наложиха въвеждането на този метод в други лечебни заведения.
Примери. Пациент S. X. I., 48 години, от p. Кадровици, област Кюстендил. Медицинска история Анамнеза. От детството си има малък обрив по кожата на тялото, който или изчезва, или се появява отново. Усетих неприятен сърбеж и тежест в стомаха. Понякога обривът става голям и прилича на мехури от изгаряне от коприва. Беше забелязано, че когато яде месо, тя се влоши - обривът и сърбежът се увеличиха. Лекувана е при специалист по уртикария, но не се е подобрила. Тя спря да яде месо, обривът се появи по-рядко. През 1990 г. боледува от пневмония, след което се разболява от бронхиална астма. Всеки ден имаше по няколко пристъпа на задушаване, без връзка със сезона и времето. Много пъти тя отиваше в болницата, но при излизане оттам пристъпите на задушаване се възобновяваха; с оглед на всичко това тя се пенсионира като инвалид. Тя дойде при нас с оплаквания от чести пристъпи на задушаване, отпадналост, тежест в гърдите и чести обриви по цялото тяло. Обективни данни: леко увеличение на диаметъра на гръдния кош, увеличение на междуребриетопространства. Хиперсонорен тон на гърдите. Ниска линия на долните белодробни граници. При слушане се забелязва отслабено везикуларно дишане с двустранни средни и силни сухи свистящи хрипове; продължително издишване. Лабораторни изследвания: еозинофили - 12%, левкоцити - 8600, Westergrain 16/35. Спирографически изследвания - данни за блокиращ тип вентилаторна недостатъчност.
Диагноза. Бронхиална астма, хроничен бронхит, уртикария. Лечение. Ежедневно в продължение на 28 дни, една аерозолна инхалация с 30% разтвор на цветен мед за 20 минути. Едновременно с това се приемат по 100 г мед дневно, разделени на 6 порции със закъснение в устата за бавно усвояване. През втората половина на лечението пристъпите се появяват по-рядко, дишането става по-свободно и по-дълбоко, кашлицата отслабва. До края на лечението пристъпите спират, дишането става свободно, тежестта в гърдите изчезва, пациентът започва да спи спокойно и не се чувства уморен при движение. Капацитетът на белите дробове се е увеличил. Пациентът е изписан с подобрение. От този момент до днес пациентът е под наше наблюдение, не се оплаква от нищо, стана трудоспособен и се върна на работа. Едновременно с астмата изчезна и уртикарията. Пациентът започна да яде месо и го понася добре.
Друг пример. Л.В., 36 години. Провежда амбулаторно лечение през 1995г. анамнеза. От 10 години страда от хронична уртикария, постоянен обрив по тялото. Тя беше лекувана дълго време, но не получи никакво подобрение. От две години има рана на шийката на матката и обилна левкорея. С оглед на оплакванията от последното, медът е третиран под формата на локални вагинални приложения в продължение на 14 дни, веднъж дневно. След това лечение както левкореята, така и уртикарията изчезнаха. Втора година пациентът е в отлично състояние, имаВсичко, без обрив или сърбеж. Същността на специфичната и неспецифична хипо- и десенсибилизация от меда все още не е достатъчно изяснена и изследванията продължават. В това отношение са важни неговите противовъзпалителни, антибактериални, протистоцидни, отхрачващи и десенсибилизиращи свойства.
Трудността на лечението с мед се състои в избора на подходящ мед, определяне на дозата и начина на въвеждане в организма. Всеки пациент се нуждае от индивидуален подход. На настоящия етап от изследването лечението с мед най-често се използва при пациенти с респираторни алергии.