Алкохолизмът е социална заплаха, Причини за алкохолизма и особености на проблема - Алкохолизмът като
Причини за алкохолизъм и особености на проблема
Често се прибягва до алкохола, надявайки се да се почувства приятно настроение, да се намали психическото напрежение, да се заглуши чувството на умора, морална неудовлетвореност, да се измъкне от реалността с нейните безкрайни тревоги и преживявания. За някои изглежда, че алкохолът помага да се преодолее психологическата бариера, да се установят емоционални контакти, за други, особено непълнолетни, изглежда като средство за самоутвърждаване, показател за "смелост", "зрялост".
В продължение на много векове се търсят най-ефективните средства и методи за защита на хората от вредното въздействие на алкохола, разработени са различни мерки за премахване на многобройните вредни последици от пиянството и алкохолизма и, на първо място, мерки за спасяване, връщане към нормален живот на непрекъснато нарастващия брой жертви на алкохолна зависимост - пациенти с алкохолизъм. Вековната история на борбата срещу алкохола остави много примери за използването на различни мерки за тези цели, до такива радикални като лишаване от свобода на пияници, тяхното физическо наказание, смърт, пълна забрана на производството и продажбата на алкохолни напитки и т.н. Въпреки това консумацията на алкохол продължава да расте стабилно, обхващайки всички нови групи и слоеве от населението.
Алкохолизмът е тежко хронично заболяване, в повечето случаи нелечимо. Развива се на базата на редовна и продължителна употреба на алкохол и се характеризира със специално патологично състояние на тялото: непреодолимо желание за алкохол, промяна в степента на неговата толерантност и деградация на личността. За алкохолика опиянението изглежда най-доброто психическо състояние.
Тази привлекателност не се поддава на разумни аргументи за спиране на пиенето. Алкохоликът насочва цялата енергиясредства и мисли за получаване на алкохол, независимо от реалната ситуация (наличието на пари в семейството, необходимостта да се ходи на работа и т.н.). Веднъж пиян, той е склонен да се напие до пълно опиянение, до безсъзнание. По правило алкохолиците не се хранят, губят рефлекса си за повръщане и затова всяко количество алкохол, което изпият, остава в тялото.
В тази връзка те говорят за повишена толерантност към алкохола. Но всъщност това е патологично състояние, когато тялото е загубило способността си да се бори с алкохолната интоксикация чрез повръщане и други защитни механизми.
В по-късните етапи на алкохолизма толерантността към алкохола внезапно намалява и при закоравелия алкохолик дори малки дози вино имат същия ефект като големите количества водка в миналото. Този етап на алкохолизъм се характеризира с тежък махмурлук след пиене на алкохол, лошо здраве, раздразнителност, злоба. По време на така нареченото преяждане, когато човек пие ежедневно, в продължение на много дни или дори седмици, патологичните явления са толкова изразени, че е необходима медицинска помощ за тяхното отстраняване.
Изследователят Мартиненко в своята работа "Личност и алкохолизъм" извежда най-разбираемата дефиниция на алкохолизма.
Алкохолизмът е патологично състояние, характеризиращо се с болезнено пристрастяване към употребата на алкохолни напитки и увреждане на тялото, причинено от хронична алкохолна интоксикация.
В Европа и Америка алкохолизмът е най-често срещаната форма на злоупотреба с вещества. Съществува пряка връзка между количеството абсолютен алкохол, консумиран на глава от населението годишно, и разпространението на алкохолизма в обществото. Така във Франция, страната с най-голямо количество консумиран абсолютен алкохол на глава от населението (18,6 литра годишно), броят на хората, страдащи отхроничен алкохолизъм има приблизително 4% от общото население на страната и 13% от мъжкото население (от 20 до 55 години). В Канада този брой доближава 1,6% от общото население. В България през 2005 г. разпространението на алкохолизъм е 1,7% (1650,1 случая на 100 000 души от населението).
Алкохолизмът е една от разновидностите на наркоманията. В основата на неговото развитие лежи психическата и физическата зависимост от алкохола.
Алкохолизмът може да се развие както под въздействието на външни, така и на вътрешни фактори.
Външните фактори включват особености на възпитанието и живота на човек, традициите на региона, стресови ситуации. Вътрешните фактори са представени от генетично предразположение към развитието на алкохолизъм. В момента наличието на такова предразположение не е под съмнение. Членовете на семейството на алкохолици имат риск от развитие на тази патология около 7 пъти по-висок от хората, чиито семейства не са имали алкохолици. В това отношение има два вида алкохолизъм:
Алкохолизмът тип I се развива под въздействието както на външни, така и на вътрешни (генетични фактори). Този тип заболяване се характеризира с ранно начало (млада или юношеска възраст), среща се само при мъже и протича тежко.
Алкохолизмът тип II се развива само поради генетичната предразположеност на човек към този вид заболяване и, за разлика от алкохолизма тип I, той започва по-късно и не е придружен от агресивно поведение и престъпни наклонности на пациентите. (Доналд Гуавин, Алкохолизъм, стр. 34)
Веднъж попаднал в тялото, етиловият алкохол стимулира освобождаването на ендогенни опиоидни вещества - група пептидни хормони, отговорни за формирането на чувство за удовлетворение и лекота. Холандски учени от МаастрихтУниверситет откри генетична мутация, която причинява склонност към алкохолизъм. Мутацията засяга гена, кодиращ структурата на мю-опиоидния рецептор на клетките, който реагира на бета-ендорфин (човешки опиоиден хормон, който контролира поведенческите реакции, свързани с чувството на удовлетворение) (2007). Този момент е основният в процеса на формиране на психическа зависимост от алкохола. В повечето случаи пиенето на алкохол преследва такива цели като: освобождаване от тъгата и избягване на належащи проблеми, улесняване на комуникацията с хората, придобиване на самочувствие.
С течение на времето етиловият алкохол се вгражда в метаболитните процеси на тялото, което определя физическата зависимост, чиято основна проява е синдромът на отнемане (синдром на махмурлук). (пак там, стр. 37).
Етиловият алкохол има изразен токсичен потенциал по отношение на различни органи и тъкани на тялото. Нарушенията, причинени от етанол в организма, се медиират, от една страна, от токсичния ефект на самия етилов алкохол върху живите клетки, а от друга страна, от отравящия ефект на продуктите от разпадането на алкохола в тялото. Етиловият алкохол се преработва (окислява) главно в черния дроб. Един от междинните продукти на неговото окисляване е ацеталдехидът, токсично вещество, което засяга различни органи и тъкани. Етиловият алкохол директно нарушава процесите на микроциркулация, повишава адхезията на кръвните клетки, което води до образуването на микротромби.
В патогенезата на психосоматичните разстройства важна роля играе и полиавитаминозата, която се развива в резултат на негативния ефект на алкохола върху стомашно-чревния тракт и черния дроб.
В по-късните стадии на алкохолизма се наблюдава инхибиране на хемопоетичната система с появата на анемия, както и инхибиране на функциятаимунната система, което причинява развитието на сериозни инфекциозни усложнения при хроничните алкохолици.
Хроничната консумация на алкохол формира картина на хронично отравяне с дисфункция на всички жизненоважни органи.
Най-простата налична класификация на алкохолизма, според количеството консумиран алкохол и наличието на признаци на хроничен алкохолизъм, включва следните групи хора: непиещи, умерено пиещи и тежко пиещи.
Тази класификация отразява и някои от еволюционните аспекти на алкохолизма като патология. С течение на времето консумацията на алкохол преминава от умерена към хронична злоупотреба, което от своя страна причинява т. нар. хроничен алкохолизъм - патологично състояние, характеризиращо се с тежка алкохолна зависимост и наличие на признаци на увреждане на вътрешните органи.
Хроничният алкохолизъм се характеризира с признаци на психични и соматични разстройства, причинени от хронична злоупотреба с алкохол. Най-ярките прояви на това състояние са промяна в чувствителността към алкохола, изчезването на защитните реакции на организма при консумация на голямо количество алкохол (например повръщане), патологично желание да бъдете в състояние на алкохолно опиянение и развитие на синдром на абстиненция след спиране на употребата на алкохолни напитки.