Физически основи на радиографията и флуорографията
Рентгенографията (англ. projection radiography, plain film radiography, roentgenography,) е изследване на вътрешната структура на обекти, които се проектират с помощта на рентгенови лъчи върху специален филм или хартия. Най-често терминът се отнася до медицинско неинвазивно изследване, основаващо се на получаване на сумарно проекционно статично(неподвижно) изображение на анатомичните структури на тялото чрез преминаване на рентгенови лъчи през тях и записване на степента на затихване на рентгеновите лъчи.
Принципи на експониране
За диагностична радиография е препоръчително да се правят снимки в поне две проекции. Това се дължи на факта, че радиографията е плоско изображение на триизмерен обект. И в резултат на това локализацията на открития патологичен фокус може да се установи само с помощта на 2 проекции.
Метод за получаване на изображение
Качеството на получения рентгенов образ се определя от 3 основни параметъра. Напрежението, приложено към рентгеновата тръба, силата на тока и времето на работа на тръбата. В зависимост от изследваните анатомични образувания и данните за теглото и размера на пациента, тези параметри могат да варират значително. Има осреднени стойности за различните органи и тъкани, но трябва да се има предвид, че действителните стойности ще се различават в зависимост от апарата, на който се извършва изследването, и пациента, който се изследва. За всяко устройство се съставя индивидуална таблица със стойности. Тези стойности не са абсолютни и се коригират с напредването на изследването. Качеството на направените снимки е до голяма степензависят от способността на рентгенолога да адаптира адекватно таблицата със средни стойности към конкретен пациент.
Най-често срещаният начин за запис на рентгеново изображение е да се фиксира върху чувствителен на рентгенови лъчи филм и след това да се прояви. В момента има и системи, които осигуряват цифров запис на данни. Поради високата цена и сложността на производството, този тип оборудване е малко по-ниско от аналоговото оборудване по отношение на разпространението.
Рентгеновият филм се поставя в специални устройства - касети (те казват - касетата е заредена). Касетата предпазва филма от видима светлина; последното, подобно на рентгеновите лъчи, има способността да редуцира металното сребро от AgBr. Касетите са направени от материал, който не пропуска светлина, но пропуска рентгенови лъчи. Вътре в касетите имаусилващи екрани,филмът се поставя между тях; при снимане върху филма попадат не само самите рентгенови лъчи, но и светлината от екраните (екраните са покрити с флуоресцентна сол, така че светят и усилват действието на рентгеновите лъчи). Това ви позволява да намалите радиационното натоварване на пациента с 10 пъти.
При снимане рентгеновите лъчи се насочват към центъра на снимания обект (центриране). След заснемане във фотолаборатория филмът се проявява в специални химикали и се фиксира (фиксира). Факт е, че върху онези части от филма, които не са били засегнати от рентгенови лъчи по време на заснемането или са били малко от тях, среброто не е възстановено и ако филмът не е поставен в разтвор на фиксатор (фиксатор), тогава при изследване на филма среброто се възстановява под въздействието на видима светлина. Целият филм ще стане черен и няма да се вижда изображение. При фиксиране (фиксиране)възстановеното AgBr от филма отива в разтвора на фиксатора, така че във фиксатора има много сребро и тези разтвори не се изливат, а се доставят в рентгеновите центрове.
Съвременен метод за фотообработка на медицински рентгенови филми е използването на ролкови процесори. В допълнение към несъмненото удобство при работа, процесорите осигуряват висока стабилност на процеса на обработка на снимки. Времето на пълен цикъл от момента на влизане на филма в машината за обработка до получаването на суха рентгенова снимка („от сухо до сухо“) не надвишава няколко минути.
Рентгеновите снимки са черно-бяло изображение - негатив. Черно - области с ниска плътност (бели дробове, газов мехур на стомаха). Бяло - с висока плътност (кости).
Флуорография- Същността на FOG е, че при нея първо се получава изображение на гръдния кош на флуоресцентен екран, а след това се прави снимка не на самия пациент, а на неговия образ на екрана.
Флуорографията дава намалено изображение на обекта. Има техники с малка рамка (напр. 24×24 mm или 35×35 mm) и техника с голяма рамка (напр. 70×70 mm или 100×100 mm). Последният по диагностични възможности се доближава до рентгенографията. FOG се използва запрофилактика на населението(откриват се скрити заболявания като рак и туберкулоза).
Разработени са както стационарни, така и мобилни флуорографски апарати.
В момента филмовата флуорография постепенно се заменя с цифрова. Цифровите методи позволяват да се опрости работата с изображението (изображението може да се показва на екрана на монитора, да се отпечата, да се предава по мрежата, да се съхранява в медицинска база данни и т.н.), да се намали облъчването на пациента и да се намалят разходите задопълнителни материали (филм, проявител на филм).
Има два общи метода за цифрова флуорография. Първата техника, подобно на конвенционалната флуорография, използва фотографиране на изображение на флуоресцентен екран, вместо рентгенов филм се използва само CCD матрица. Втората техника използва послойно напречно сканиране на гръдния кош с ветрилообразен рентгенов лъч с откриване на предаваното лъчение от линеен детектор (подобно на конвенционален скенер за хартиени документи, където линеен детектор се движи по лист хартия). Вторият метод позволява използването на много по-ниски дози радиация. Известен недостатък на втория метод е по-дългото време за получаване на изображение.
Сравнителни характеристики на дозовото натоварване в различни изследвания.
Конвенционалната филмова флуорограма на гръдния кош осигурява на пациента средна индивидуална доза на облъчване от 0,5 милисиверта (mSv) на процедура (цифрова флуорограма - 0,05 mSv), докато филмовата рентгенограма - 0,3 mSv на процедура (цифрова рентгенограма - 0,03 mSv), а компютърната томография на гръдните органи - 11 mSv на процедура [1]. Магнитно-резонансната томография не носи облъчване
1) Широка достъпност на метода и лекота на изследване.
2) Повечето изследвания не изискват специална подготовка на пациента.
3) Относително ниска цена на изследването.
4) Изображенията могат да се използват за консултация с друг специалист или в друга институция (за разлика от ултразвуковите изображения, където е необходимо повторно изследване, тъй като получените изображения зависят от оператора).
1) Статично изображение - сложността на оценката на функцията на даден орган.
2) Наличностйонизиращо лъчение, което може да има вредно въздействие върху пациента.
3) Информационното съдържание на класическата радиография е значително по-ниско от съвременните методи за медицинско изобразяване като CT, MRI и др. Конвенционалните рентгенови изображения отразяват проекционното наслояване на сложни анатомични структури, т.е. тяхната сумарна рентгенова сянка, за разлика от слоестите серии от изображения, получени чрез съвременни томографски методи.
4) Без използването на контрастни вещества радиографията не е достатъчно информативна, за да анализира промените в меките тъкани, които се различават малко по плътност (например при изследване на коремни органи).