Алтън" или "Евраз", когато България, Казахстан и Белобългария ще имат собствена валута, столицата на страната
Президентите на България, Казахстан и Беларус обсъдиха разработването на съвместен антикризисен план. Какви мерки трябва да помогнат за укрепване и развитие на икономиките на страните от ЕАИС? Как се отнасят партньорите на България към идеята за създаване на паричен съюз, предложена от Владимир Путин?
Петрол, рубла, геополитика и други рискове
Кризисните явления в световната икономика - ниска бизнес активност, спад в производството, нестабилност на стоковите пазари - оказват негативно влияние върху икономиките на страните от ОНД, каза Владимир Путин на неотдавнашна среща с президентите на Беларус и Казахстан в Астана. „През 2014 г. кумулативният ръст на БВП на страните от Британската общност възлиза на 0,9%, а тази година изобщо се очаква известен спад - с около 1,4%“, каза президентът на Руската федерация.
Трудно е да се прецени кое е нанесло повече щети на партньорите на България в ЕАЕС: спадът на цените на петрола, спадът на българската икономика или нарастването на геополитическото напрежение във връзка със ситуацията в Украйна. Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев смята спада в цените на петрола като основна причина за затрудненията, а Европейската банка за възстановяване и развитие посочва силната зависимост на страните от ЕАИС от българската икономика. Вярно е, че в анализа на ЕБВР първопричината все още е спадът на цените на петрола: заедно със западните санкции той изостри структурните проблеми на българската икономика, което от своя страна доведе до влошаване на икономическото състояние на зависимите партньори.
Как да се справим с криза
Една от приоритетните задачи е увеличаването на търговския оборот в ЕАЕС, смята Александър Лукашенко. През изминалата година обемът на търговията е намалял с почти 16%. За да се преодолеят негативните тенденции, е необходимо преди всичко,обръщат, премахват бариерите пред търговията и запълват вътрешния пазар със стоки от собствено производство. В същото време, както показва опитът, по време на рецесия простите ефекти от сливането на икономиките не дават положителна динамика. Необходима е по-съзнателна интеграция. Белобългарският лидер е за обща индустриална политика и общи мерки за развитие на износа. „Ако не се научим как да действаме като единна единица на външните пазари и да избегнем ненужната конкуренция на вътрешния пазар, ЕАЕС няма да просъществува дълго“, каза политическият анализатор Юрий Царик, председател на Надзорния съвет на Центъра за стратегически и външнополитически изследвания на Беларус.
До началото на 2016 г. ще бъде пуснат общ пазар на обществени поръчки под формата на електронна търговия. Благодарение на това бизнесмените ще могат да участват в електронната търговия и да сключват договори, без да напускат страната си. Електронният формат ще спомогне за намаляване на материалните разходи и ще премахне почвата за корупция, обяснява Нурлан Алдабергенов, член на Борда по конкуренция и антимонополно регулиране на ЕИО. В края на 2014 г. едва половината от обществените поръчки са били проведени в електронен формат, през тази година се планира те да нараснат до 60%, а догодина до 100%.
Развитието на други пазари ще отнеме повече време. Така енергийният пазар, според плановете, ще се появи през 2019 г. Взаимните енергийни доставки на страните от ЕАЕС ще намалят разходите на съюза за електроенергия. Пример е Северна Европа, където до 70% от електроенергията се продава и купува на една енергийна борса. В ЕАЕС тази възможност практически не се използва. От 1176 милиарда kWh взаимният обмен е само 89 милиарда, въпреки че цялата необходима инфраструктура е налице - тя е наследена от ЕАЕС от Съветския съюз.
Валутен съюз
Създаването на единна валута ще помогне за премахване на рисковете, свързани с колебанията в националните валути, каза Алексей Лихачов, първи заместник-ръководител на Министерството на икономическото развитие на България. „В едно затворено пространство, където се движат стоки, услуги, капитал, труд, наличието на различни валути изостря рисковете и всяко колебание на националните валути причинява абсолютно огромно изкривяване в търговията“, обяснява служителят.
Създаването на единен паричен съюз включва пълен преход във взаимните разплащания от традиционните долари и евро към национални валути и ще спомогне за тяхното укрепване и намаляване на зависимостта от долара и еврото, каза Александър Разуваев, директор на аналитичния отдел в Алпари. В същото време членовете на ЕАЕС вече няма да се нуждаят от услугите на западни финансови посредници, което е много важно на фона на западните заплахи за изключване на България от междубанковата платежна система SWIFT. Според експерта създаването на паричен съюз ще бъде от полза не само за България, но и за нейните партньори. „Белобългария може да получи правото да кредитира в Евразийската централна банка в рамките на определен лимит“, а Казахстан ще може да увеличи предлагането на своите стоки на българския пазар поради значително намаляване на тяхната цена и да използва българските експортни коридори за доставка на продукцията си в трети страни.
Единна валута: кога и как?
Експертите оценяват времето на паричния съюз по различни начини. Александър Разуваев например смята, че единна валута може да бъде въведена още през следващата година. Александър Кнобел, ръководител на лабораторията за международна търговия на института Гайдар, твърди, че това може да отнеме десетилетия, не само за да се гарантира стабилността на обменните курсове, но и за да се формира съответната политическа воля. ЕС за въвежданеевро отне 25 години, припомня експертът. Членовете на ЕАЕС може да се присъединят към валутния съюз не наведнъж, а поетапно, докато се създават общи парични институции, както някога се случи в Европейския съюз, смята Алексей Лихачов. Самата единна валута също ще се въвежда постепенно: първо при безналичните плащания, а едва след това в брой. В същото време традиционните рубли и тенге „ще вървят паралелно с новата валута“, обяснява Александър Разуваев.
Основното разногласие обаче не е във времето за въвеждане на единна валута, а в това какво ще бъде избрано като единна платежна единица и кой ще контролира единната парична политика, включително печатането на нова валута. 90% от икономиката на ЕАИС се пада на България, съвсем естествено е тя да получи контрол над единната валута, а същевременно и над собствената си икономика и икономиките на своите партньори, смята Александър Разуваев. Очевидно е обаче, че това едва ли ще устройва партньорите на България в ЕАЕС, които по никакъв начин не желаят да споделят суверенитета.
Според Юрий Солозобов, директор на международните проекти в Института за национална стратегия, си струва да се насърчава не рублата, а нова, специално създадена евразийска валута като единна платежна единица. Назарбаев предложи да го нарекат "Алтын", а Александър Лукашенко - "Евраз". Тя ще се превърне в своеобразен аналог на "преводната рубла", която навремето служеше като разплащателна единица в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). За разлика от националните валути, нова валута може да бъде обвързана с доставките на суровини от самото начало и тогава тя ще бъде нещо като аналог на „златния стандарт“ и други страни ще започнат да я използват.