Амниотичната течност Амниотичната течност или амниотичната течност е биологично
Амниотичната течност или амниотичната течност е биологично активната среда, която заобикаля плода. По време на бременността амниотичната течност изпълнява различни функции, като осигурява нормалното функциониране на системата майка-плацента-плод. Амниотичният сак се появява на 8-та седмица от бременността като производно на ембриобласта. В бъдеще, когато плодът расте и се развива, се получава прогресивно увеличаване на обема на амниотичната кухина поради натрупването на околоплодна течност в нея.
Амниотичната течност е главно филтрат от кръвната плазма на майката. При формирането му важна роля принадлежи и на тайната на амниотичния епител. В по-късните етапи на вътрематочно развитие бъбреците и белодробната тъкан на плода участват в производството на околоплодна течност.
Обемът на амниотичната течност зависи от продължителността на бременността. Увеличаването на обема е неравномерно. Така на 10 гестационна седмица обемът на амниотичната течност е средно 30 ml, на 13-14 седмици - 100 ml, на 18 седмици - 400 ml и т.н. Максималният обем се отбелязва на 37-38 седмица от бременността, средно 1000-1500 ml. До края на бременността количеството вода може да намалее до 800 ml. При продължителна бременност (41-42 седмици) се наблюдава намаляване на обема на околоплодната течност (по-малко от 800 ml).
Амниотичната течност се характеризира с висок обменен курс. При доносена бременност се обменят около 500 мл вода за 1 час. Пълна обмяна на околоплодната течност настъпва средно за 3 часа.По време на обмяната Vs на околоплодната течност преминава през плода, който поглъща приблизително 20 ml вода за 1 час.През третия триместър на бременността, в резултат на дихателните движения на плода, през белите дробове на ден дифундира 600-800 ml течност.
Преди24 седмици от бременността обменът на околоплодна течност също се извършва през кожата на плода, а по-късно, когато настъпи кератинизация на епидермиса, кожата на плода става почти непропусклива за течната среда.
Плодът не само абсорбира заобикалящата го течна среда, но и самият той е източникът на неговото формиране. Доказано е, че в края на бременността плодът отделя около 600-800 мл урина на ден. Феталната урина е важна съставна част на амниотичната течност.
Обмяната на амниотичната течност се осъществява чрез амниона и хориона. Заедно с това, важна роля в обмяната на водата принадлежи на така наречения параплацентарен път, т.е. през екстраплацентарната част на мембраните.
В началото на бременността амниотичната течност е безцветна прозрачна течност, която по-късно променя външния си вид и свойства. От прозрачен, той става неясен поради навлизането в него на отделените мастни жлези на кожата на плода, пухкави косми, люспи от десквамиран епител, капчици мазнина и някои други вещества. От химична гледна точка амниотичната течност е колоиден разтвор със сложен химичен състав. Киселинно-алкалният състав на амниотичната течност се променя по време на бременност. Трябва да се отбележи, че рН на амниотичната течност корелира с рН на феталната кръв.
Амниотичната течност съдържа кислород и CO2 в разтворена форма, те съдържат всички електролити, които присъстват в кръвта на майката и плода. В амниотичната течност са открити също протеини, липиди, въглехидрати, хормони, ензими, различни биологично активни вещества и витамини. От голямо диагностично значение е откриването на фосфолипиди в амниотичната течност, които са част от повърхностно активното вещество.
За физиологично протичаща доносена бременност е характернаоптималното съотношение между концентрацията на лецитин и сфингомиелин във вода е 2 (концентрацията на лецитин е 2 пъти по-висока от концентрацията на сфингомиелин). Това съотношение на тези химични агенти е типично за плод със зрели бели дробове. При тези условия те лесно се изправят по време на първото извънматочно дишане, като по този начин осигуряват образуването на белодробно дишане.
Важна диагностична стойност е и определянето на концентрацията ? -фетопротеин в амниотичната течност. Този протеин се произвежда в черния дроб на плода и след това, заедно с урината, навлиза в амниотичната течност. Високата концентрация на този протеин показва аномалии в развитието на плода, главно от нервната система.
Наред с това, определянето на съдържанието на креатинин в околоплодната течност, което отразява степента на зрялост на бъбреците на плода, има добре известна диагностична стойност.
В амниотичната течност има фактори, които влияят на системата за коагулация на кръвта. Те включват тромбопластин, фибринолизин и фактори X и XIII. Като цяло амниотичната течност има относително високи коагулационни свойства.
Амниотичната течност изпълнява и важна механична функция. Те създават условия за осъществяване на свободни движения на плода, защитават тялото на плода от неблагоприятни външни влияния, предпазват пъпната връв от компресия между тялото на плода и стените на матката. Пикочният мехур на плода допринася за физиологичния ход на първия етап на раждането.