Анализ на стихотворението ова - Смелост, Училищни съчинения

1941-1942 г. е времето, когато фашистките войски успешно и без особени загуби напредват през съветската земя. По-голямата част от цивилното население е евакуирано. А. Ахматова също е евакуирана в продължение на няколко години, а през 1941-42 г., когато животът на страната е застрашен, поетесата написва стихотворението "Кураж", което веднага печели национална слава.
Общият емоционален тон на стихотворението е войнствен и същевременно тържествен. Изборът на речник допринася за създаването на такъв тон: остарялата форма на думата „сега“ е „сега“, тя се повтаря повече от веднъж. Още първият ред ви настройва за тържественост и отговорност за съдбата на Родината. Зад фразата „знаем“ стоят поколения българи, отстояли земята.
Трикратното повторение на отрицателните конструкции „няма да оставя”, „не се страхувам”, „не горчи” дава самочувствие, дава значителна морална опора на българския народ, а на емоционалния тон придава твърдост, яснота, прямота, непреклонност.
Убедителността в правотата, в необходимостта от това, което се прави, се добавя от глаголи в бъдеще време: „ще спасим“, „ще спасим“, „ще дадем“, „ще носим“. Идеята на стихотворението е подчинена на метафоричните редове: „часът на храбростта удари”, „да лежа мъртъв под куршумите”, „да остана без дом”.
Синтактичната конструкция на фразите също съответства на емоционалния тон. Фразите са ясни и строги. В текста има препратки "Българска реч", "Българско слово". Това, разбира се, е символ на нацията. Това е българският народ, чийто живот е в опасност и основната задача в момента е запазването на българската народност,Български език за бъдещите поколения, за живота на България въобще. Последният ред се състои от едно възклицателно изречение „завинаги“. Сякаш слага край на увереността и убедеността във вярата в победата, в силата и мощта на българския дух.
Стихотворението звучи ясно и тържествено благодарение на мъжката рима. Ритмично текстът е изграден строго и ясно, тържествено, характерно за амфибраха. В стихотворението няма разлики в размера, което също подчертава строгостта и яснотата на стила. Изобилието от звучни "м", "н", "р" създава звуково впечатление за тържественост.
По този начин основните компоненти на поетиката съответстват на емоционалния тон, темата и идеята на стихотворението.