Стереотипът като проява на национални и културни особености - Чужд език
1.3. Стереотипът като проява на национални и културни характеристики
Феноменът „стереотип“ се разглежда не само в трудовете на психолози, но и в трудовете на лингвисти, социолози, етнографи, когнитивисти, етнопсихолингвисти (W. Lippman, Yu.
Терминът "стереотип" (гръцки stereos - твърд, typos - отпечатък) е въведен в научно обръщение от американския социолог У. Липман. Под стереотипа Липман разбира специална форма на възприемане на околния свят, която има определено влияние върху данните на нашите сетива, преди тези данни да достигнат до нашето съзнание. [Lippman W. 1950: 95]. Според Липман човек, опитвайки се да разбере света около себе си в цялата му непоследователност, създава „картина в главата си“ по отношение на онези явления, които не е наблюдавал директно. Човек има ясна представа за повечето неща още преди да ги е сблъскал директно в живота. Такива стереотипи се формират под влияние на културната среда на даден индивид. „В повечето случаи ние не първо виждаме и след това даваме дефиниция, ние първо определяме конкретно явление за себе си и след това го наблюдаваме. „[Lippman W. 1950: 81].
В.В. Красних разбира стереотипа като „структурата на умствено-езиков комплекс, образуван от инвариантен набор от валентни връзки, приписвани на дадена единица и представляващи концепцията за явлението зад тази единица“ [Красных 2001: 78].
Маслова В.А. разграничава стереотип на поведение - най-важният сред стереотипите, който може да се превърне в ритуал. Според нея „стереотипите имат много общо с традициите, митовете, ритуалите, но се различават от последните по това, че традициите иобичаите се характеризират със своята обективирана значимост, отвореност към другите, докато стереотипите остават на нивото на скрити нагласи, съществуващи сред „своите“ [Маслова 2001: 208].
В.А. Маслова също подчертава, че „формирането на етническо съзнание и култура като регулатори на човешкото поведение се основава както на вродени, така и на придобити фактори в процеса на социализация - културни стереотипи, които се усвояват от момента, в който човек започне да се идентифицира с определена етническа група, определена култура и да осъзнае себе си като техен елемент“ [пак там: 59].
По този начин формирането на стереотипи се основава на когнитивни процеси, а стереотипите изпълняват редица когнитивни функции: функцията за схематизиране и опростяване, функцията за формиране и съхраняване на групова идеология и други умствени функции.
В нашето изследване най-голям интерес представляват етническите стереотипи, които въплъщават идеи, присъщи на обикновеното съзнание за собствения и другите народи.
Н.В. Уфимцева разграничава етническите стереотипи и културните стереотипи: „етническите стереотипи са недостъпни за саморефлексия на „наивен“ член на етническа група и са факти на поведението и колективното несъзнавано, те не могат да бъдат специално преподавани, а културните стереотипи са достъпни за саморефлексия и са факти на поведението, индивидуалното несъзнателно съзнание, те вече могат да бъдат преподавани“ [Уфимцева 1 996: 140].
Етническите стереотипи не само обобщават определена информация, но и изразяват емоционално отношение към обекта. Това, което по отношение на своя народ се нарича разумна икономия, по отношение на другите може да се нарече алчност. Това, което се характеризира като постоянство в „себе си“, твърдостта на характера в „непознат“ се нарича инат.Един и същ психологически комплекс, в зависимост от отношението към неговия носител, може да се нарече и спонтанност, и безгрижие, и безотговорност [Речник на когнитивните термини 1997: 189].
Концепцията на Н.А. Ерофеев, който се основава на исторически материали. „Етническите идеи са като че ли резултат от придобита информация, резултат от нейната обработка и обобщено заключение от нея, те често засягат отношенията между нации, етнически групи и държави.“ [Ерофеев 1982: 11].
Един от централните проблеми, които възникват при изучаването на стереотипите, е доколко те са обективни и отразяващи. По този въпрос няма консенсус. Ако стереотипът се основава на реалността, тогава той трябва да бъде относително стабилен, но ако е напълно и напълно фалшив, тогава той трябва да се променя в зависимост от историческата, международната и дори вътрешнополитическата ситуация в дадена страна.
Има автостереотипи, които отразяват това, което хората мислят за себе си, и хетеростереотипи, които се отнасят до друг народ, към друг народ, и те просто са по-критични. Например това, което се счита за проява на благоразумие сред собствения народ, проява на алчност сред други хора. Хората възприемат етнокултурните стереотипи като модели, които трябва да бъдат изпълнени. Следователно стереотипите оказват доста силно влияние върху хората, стимулирайки у тях формирането на такива черти на характера, които са отразени в стереотипа.
„Специалистите по етническа психология, които изучават етнокултурните стереотипи, отбелязват, че нациите с високо ниво на икономическо развитие наблягат на такива качества като интелигентност, ефективност, предприемчивост, а нациите с по-изостанала икономика наблягат на добротата,сърдечност, гостоприемство” [Маслова 2001: 58]. Това може да се потвърди от изследването на С. Г. Тер-Минасова, според резултатите от което в английското общество са по-ценени професионализмът, трудолюбието, отговорността и др., а в българското – гостоприемството, общителността, справедливостта [Тер-Минасова 2000: 255].
Според E.Yu. Прохоров, стереотипът е суперфиксирано явление, което не се променя дори в лицето на реалния опит, който опровергава неговата истина. [Прохоров 1997: 124].
Според Maslova V.A. Важна роля във формирането на стереотипи играе честотата на появяване на определени обекти, явления в живота на хората, често изразяващи се в по-продължителни човешки контакти с тези обекти в сравнение с други, което води до стереотипизиране на такива обекти [Маслова 2001: 109].
Най-популярният източник на стереотипни представи за националните герои са така наречените междуетнически вицове, тоест вицове, изградени върху стереотипен сюжет: представители на различни нации, намиращи се в една и съща ситуация, реагират на нея по различен начин, в съответствие с онези черти на техния национален характер, които им се приписват в родината на шегата.
Анекдотът, като текст, създаден от хората и за хората, е отражение на стереотипите, които са се развили в определена езикова и културна среда.
След като анализирахме понятието „стереотип“ в различните науки, може да се отбележи, че всеки човек има индивидуален личен опит, специална форма на възприемане на околния свят, въз основа на която в главата му се създава така наречената „картина на света“, която включва обективна (инвариантна) част и субективна оценка на реалността от индивида. Стереотипът е неразделна часттази снимка.
Основната характеристика на стереотипите е тяхната културна детерминираност - представите на човека за света се формират под влияние на културната среда, в която живее. Стереотипите се споделят от повечето хора, но те могат да се променят в зависимост от историческата, международната и вътрешната политическа ситуация в дадена страна;