Английска статия
Членът не е самостоятелна част на речта. Това е функционална дума, която е дефиниция на съществително.
АЧленът не е самостоятелна част на речта. Това е функционална дума, която е дефиниция на съществително.
В английския има два члена - неопределен, a(an)и определителен(the), които стоят пред съществителното, а ако съществителното има определение, то пред него(a boy, a nice boy).
Неопределеният член идва от числителното„едно“ - „едно“и следователно се използва главно пред единствено число на броимо съществително.
Формата"a"се използва пред съществителни, които започват със съгласна:a man, a kite;формата"an"се използва пред гласна:an apple, an actor.
Използва се неопределен член:
1)в нарицателно изречение, т.е. когато съществителното представлява конкретно лице или нещо.
Това е мъж. Това е хубав човек.
2)Когато човек или предмет са все още непознати за събеседника и се споменават за първи път или се добавя някакво ново качество към споменаването.
Виждам едно момче. Виждам голямо момче. Черна котка е на рафта.
3)Обикновено неопределеният член се поставя след фразата there is, която по правило изразява идеята за неопределеност.
Има книга на масата.
На масата има (някаква) книга.
Неопределен член не се използва:
1)пред съществителни имена в множествено числокуче — кучета.
2)пред неброими съществителни катомляко, хляб, кафе.
3)преди името на ястието, ако нямадефиниции
Вечеряме в шест. Хо: Вечеряхме добре в шест.
4)преди собствените имена
Пит е хубаво момче.
5)ако има определение под формата на местоимение
Това е неговата писалка. Дай ми тази книга. Вземете химикал.
Определителният член“the”произлиза от демонстративното местоимение“that”—“that”и се използва както с броими съществителни в единствено и множествено число, така и с неизброими съществителни.
Определителният член показва, че думата, в която стои, е известна на събеседника и се отличава от класа на еднородни предмети или лица.
Използва се определителен член:
1)пред съществителни, които са уникални в света:слънцето, небето, времето, луната, северът, английският език.
2)които са единствените в тази ситуация:
Отворите прозореца. Затворете вратата. Елате до дъската. Подай ми солта.
3)пред съществителни, които са известни на събеседника, защото се споменават втори път:
Виждам момиче. Момичето има сини очи.
4)пред имената на реки, морета, океани, вестници, хотели, планини, кораби:
Темза, Утринната звезда, Метрополията, Черно море, Алпите, Олимпия.
5)преди имената на музикалните инструменти:
да свиря на пиано.
6)пред съществителни, които имат окончателна дума или изречение:
момчето, което срещнах момичето в синьо мястото където те видях.
Определителният член не се използва:
1)преди имената на държави, градове, собствени имена:
Не живее на улица Бейкър в Лондон.
САЩ, Обединеното кралство, Конго, Судан,Холандия, Strand (в Лондон), High Street, Хага (Хага), Украйна, Смит (г-н и г-жа Смит и семейството).
2)след притежателно съществително или притежателно местоимение:
книгите на момчето, моите книги.
3)със съществителни именаchurch (църква), market (пазар), колеж, училище, болница, работа, легло, ако се използват по предназначение:
ходим на училище (в колеж) да учим в леглото да спим в болницата като пациенти да работим като работници в църквата да се молим.
Отидох в училището, за да говоря с директора. Той се върна от болницата, където посети брат си.
4).със съществителното дом
Тя напусна дома. Той стигна до дома.
По правило статиите не се превеждат, но при превод на статии както от обществено-политически, литературен, така и от технически характер неопределеният член може да се преведе с числото„едно“ (което означава „някои“).
Прочетох го в едно списание.
Прочетох това в едно списание.
Един мъж ми каза за това.
Един (някой)мъж ми каза за това.
Определителният член може да се преведе с указателните местоимения това, тези, онова, онези, в зависимост от контекста.
В момента не можеше да ми каже за това.
По това време той не можеше да ми каже за това.
В този случай членът стои вместо указателното местоимение"това"и трябва да се преведе.