Англо-шотландски войни
При Александър III властта на династията Канмор достига своя връх, въпреки че в резултат на английските претенции за върховен суверенитет папският престол не дава на шотландската църква правото да коронова и помазва крале. Въпреки това, както често се случва, кралството е отслабено от династични проблеми. Александър умира през 1286 г. и неговата внучка Маргарет, тригодишната Дева на Норвегия, наследява короната. Едуард I смята този момент за благоприятен за укрепване на династията му.През 1289 г. е сключен мирът в Солсбъри, който предвижда бъдещия брак на Маргарет с неговия наследник (Едуард II). Според договора Шотландия трябваше да запази своите права и закони, но всъщност династичният съюз, който в крайна сметка се състоя едва през 1603 г., можеше да обедини двете страни още през 1289 г.
Въпреки това Маргарита умира на път за Шотландия през 1290 г. След смъртта й няколко кандидати предявяват претенциите си към трона наведнъж. Едуард I е поканен за съдия, който принуждава претендентите да признаят сюзеренитета му над Шотландия и провъзгласява Джон Балиол за крал (през 1292 г.). Балиол отдава почит на Едуард I и по този начин английската хегемония е установена на Британските острови. Въпреки това, по-нататъшната намеса на Едуард в делата на Шотландия и не на последно място насърчението, с което той подкрепя случаите на обжалване пред английските съдилища, не харесва много шотландци. Напрежението се подхранва от шотландските връзки с Филип IV, крал на Франция, който превзема Гаскония през 1294 г. В резултат на всичко това през 1296 г. Едуард I напада Шотландия. Кралят лично ръководи атака срещу Беруик и го превзема, убивайки няколко хиляди шотландци. След успешна кампания, в която шотландците бяха победени при Дънбар, Балиол се отказа от кралство Шотландия.под управлението на Едуард. Британският триумф обаче е кратък, тъй като през 1297 г. в Шотландия избухва въстание под ръководството на Уилям Уолъс, който разбива английската армия при Стърлинг. След това той опустоши Нортумбрия, илюстрирайки какво може да очаква Англия, ако продължи да враждува с Шотландия. По това време Едуард I беше във Фландрия, където воюваше с французите и техните съюзници. Напредъкът на континента обаче отново отслабва позициите на английската корона на Британските острови.
След като сключи примирие с Франция, през 1298 г. Едуард I тръгна на поход на север. В битката при Фолкърк шотландските копиеносци, които стояха като „таралеж“ (прототип на квадрат), успяха да отблъснат атаката на английската кавалерия, но бяха победени от стрелци. Последвалите кампании донесоха териториални придобивки на британците, но техните сили бяха на предела си и съпротивата не беше потисната, въпреки че през 1305 г. Уолъс беше заловен и екзекутиран. На следващата година въстанието е вдигнато от Робърт Брус, който е коронован на шотландския трон, а през 1307 г. Едуард I умира в Боро-он-Сендс на път за Шотландия.
Едуард II (1307-1327) не наследява нито военните таланти, нито амбицията на баща си, а намаляването на английския военен натиск позволява на Брус да се закрепи на шотландския трон. Той победи съперниците си в самата Шотландия и през 1309 г. свика парламент. През 1314 г. Брус превзема Единбург и гарнизонът на Стърлинг обещава да предаде града, ако не получи помощ. Спасителните английски войски под ръководството на Едуард II бяха победени при Банокбърн от шотландската армия поради добрия избор на позиция, която позволи на копиеносците да обърнат вражеската кавалерия в бягство. Британците злоупотребиха със своите стрелци. Едуард избяга и след предаването на Стърлинг английското управление беше поставено под въпрос в Ирландия,където братът на Робърт Брус, Едуард Брус, акостира през 1315 г. и в Северна Англия.
През 1318 Беруик пада, а през 1319 шотландците опустошават Йоркшир. Независимостта е възстановена с Декларацията от Арброт през 1320 г. Опитите на Англичаните да възстановят предишната си позиция са неуспешни и през 1328 г. с Договора от Нортхемптън и Единбург независимостта на Шотландия и кралското достойнство на Робърт Брус са официално признати от Англия. Укрепналата в резултат на тези постижения шотландска идентичност постави под въпрос не само културните връзки с Англия, но и дългогодишната връзка с Ирландия, която досега шотландците смятаха за своя първоначална родина.
Тези събития не сложиха край на войните за независимост. Договорът беше приет с възмущение в Англия, дори в северните графства, които пострадаха най-много от шотландските атаки. Вероятността от възобновяване на военните действия беше изключително висока. През 1332 г. Едуард Балиол предявява претенции за трона и се обявява за феод на Едуард III. Той беше изгонен от страната от поддръжниците на малкия син на Робърт Брус, Дейвид II (1329-1371), но на следващата година английските стрелци с лък под ръководството на Едуард III победиха шотландската армия при Холидън Хил и превзеха Беруик. През 1334 г. Едуард III издига Балиол на шотландския трон и получава Лотиан от него. Положението на Балиол обаче беше изключително несигурно; трябваше да избяга от страната. Англичаните отново правят поредица от кампании в Шотландия през 1335, 1336 и 1341 г., като превземат много области на страната, но Едуард III е принуден да насочи повечето ресурси към войната с Франция. Дейвид, подтикван от своите френски съюзници, атакува Англия през 1346 г., но е победен при Невил Крос при Дърам, заловен от англичаните и държан в плен до 1357 г. Едуард III отново нахлува в Шотландияпрез 1356 г., но още през 1357 г. той сключва мир с Шотландия.
Англия имаше много повече ресурси и сили от Шотландия и вероятно би била доста способна да завладее своя съсед на север, ако не беше принудена да прехвърли основните си ресурси във войната с Франция, чийто обхват напълно отразява името "Стогодишна война". Военните действия срещу Шотландия през 1296 г. се дължат до голяма степен на конфликта между Едуард I и Филип IV от Франция, в който шотландците също са въвлечени. Ако не бяха тези допълнителни усложнения, Едуард вероятно щеше да даде повече свобода на действие на Балиол и шотландците щяха да действат по-предпазливо. През 1330-те години Шотландия отново излиза на преден план, тъй като тази страна, подобно на Фландрия, става арена на борбата между Едуард III и Филип VI. През 1334-1341 г. Давид II е в изгнание под патронажа на Филип. Войната с Франция не попречи на кампаниите в Шотландия, които се състояха например през 1346 и 1356 г. Заслужава да се отбележи уязвимостта на шотландските икономически и административни центрове. През 1335 г. Едуард III лесно превзема Глазгоу и Пърт, а през 1336 г. североизточна Шотландия; през 1356 г. Хенри Ланкастър окупира Пърт, Елгин и Инвърнес.
Ако британците успеят да установят и поддържат постоянно военно присъствие в Шотландската низина, шотландското кралство ще бъде толкова отслабено, че ще престане да бъде опасен противник. Гражданските борби, които разкъсват шотландските благородници и които се оказват толкова полезни за англичаните, могат да бъдат използвани за установяване на авторитета на английския крал, който след това може да предяви по-успешни претенции за шотландската корона за себе си или за своето протеже. Въпреки това, епизодичният характер на военните действия, порадивторостепенната роля на Шотландия в английската военна политика от края на 1330-те години. и утежнено от естествените трудности при организирането на правилното снабдяване и доставка на провизии, доведе до недостатъчна подкрепа за заетите позиции. Благодарение на това шотландците грабнаха инициативата, разполагайки с отлично оръжие за борба срещу Англия. Когато англичаните нахлуха в Шотландия, шотландците можеха да избегнат битките, като тормозеха английската армия с незначителни атаки и прекъсваха линиите за доставки. Чрез подобна тактика, например, беше отблъсната атаката на Едуард срещу Лотиан през 1356 г. Освен това би било изключително скъпо да се поддържат многобройни английски гарнизони в Шотландия и тъй като самата Шотландия не разполагаше с такива средства, за да плати за собственото си завоевание, цялата тежест на разходите щеше да падне върху Англия. Напротив, една успешна война с Франция отчасти се изплати.