Анонимен монолог на московски лекар в The Village
В монолога му - предимствата на реформата, профанацията в извънболничната помощ, ненужните хоспитализации и ненужното харчене на болниците.
Говорейки за съкращенията, лекарят признава тяхната необходимост, но осъжда необмислеността: далеч не са останали най-ефективните специалисти. Според него младите лекари са особено склонни да напускат професията, а за някои възрастни реформата, напротив, се е превърнала в житейска трагедия.
Заплатите след реформата станаха по-ниски, средната за лекар в Москва, според героя, е 35-40 хиляди рубли с всички бонуси. В същото време разликата в доходите на обикновените лекари и ръководство е много голяма.
Говорейки за "левия" доход, лекарят го нарича "бизнес на работното място", подреден в съответствие с представите на всеки лекар "за доброто и злото". Според него свестните лекари не взимат подкупи, а само благодарност след лечение без етикети с цени. Други намекват, че без допълнително заплащане пациентът няма да получи качествена грижа или дори ще отложи предоставянето й, докато не бъде предложен подкуп.
В историята има епизод, свързан с използването на спешни служби като таксита чрез фалшиви повиквания - въздушни линейки в Кунашир и линейки в Москва.
Говорейки за образованието, лекарят го нарича една от положителните страни на българската медицина. По думите му българските лекари са ценени в чужбина и има пациенти, които идват да се оперират у нас от Запад. Героят нарича корупцията голям проблем в медицинското образование в България, заради който има много завършили лекари, но учили изключително срещу подкупи.
В същото време героят отбелязва „явната липса на стандарти“, което води до поразителна разлика в качеството на лечението не само в различни болници, но дори и в различни болници.отдели в една и съща институция.
Пациентът, според лекаря, има няколко възможности в българската здравна система. Първият е „да вкарваш и да умреш за всичко“, вторият е „да търсиш алтернативни начини“. По този начин героят нарича обжалване в частна клиника (ако има пари) и се опитва да „проникне в болница“, където работят най-квалифицираните лекари. Като пример за друг изход лекарят цитира случай на възрастна двойка, при която съпругът е развил гноен спондилодисцит, който не е бил диагностициран от спешните лекари и местния терапевт. В резултат на това съпругата на пациента го диагностицира чрез търсене в интернет, намери начини за лечение там и закупи необходимите антибиотици, а впоследствие се справи с дълбоката венозна тромбоза на крака с помощта на интернет. За шест месеца такова лечение тя успя да спаси съпруга си и се обърна към лекаря с въпроса къде да се подложи на рехабилитация.
Говорейки за действията на властите, лекарят предполага, че служителите „разчитат на болести, след които можете да се възстановите“, тоест те създават лечение за лечимите - онези случаи, след успешно лечение на които човек ще може да работи. Хората, за които нищо не се променя, са неизлечимо болни, нуждаещи се от палиативни грижи, онкоболни, нуждаещи се от болкоуспокояващи, детски инвалиди.
Лекарят оценява ситуацията в регионите като плачевна: парите са малко, работата е тежка. По думите му никой не иска да ходи да работи в отдалечени региони. „Няколко мои познати бяха жертви на проект за изпращане на лекари на отдалечени места“, казва той, забелязвайки, че мнозина са се съгласили на повдигането и по-късно са съжалили.
Лекарят обяснява медицинските причини за високата смъртност от инфаркт (инфарктът е основната причина за смъртността у нас и по света) с факта, чеслед пристъп грижите за пациентите са неправилни и рискът от втори пристъп не се намалява, както и ненавременни операции (стентиране на коронарните артерии).
По-голямата част от монолога на лекаря е посветена на клиничния преглед. Той отбелязва, че медицинските прегледи в България са формалност, както изискването на удостоверение за посещение на басейн, и в работата си не среща положителни резултати от медицински прегледи. Ако направите превантивна проверка задължителна, системата няма да издържи натоварването. Но дори и да има достатъчно ресурси за извършване на такива прегледи, ще са необходими значителни усилия за застъпничество, за да се гарантира, че пациентите преминават тези прегледи.