Антибиотична токсичност
Най-честата проява на токсичност набета-лактамните антибиотициса алергичните реакции (макар и не толкова чести, колкото се смята). Разпространението е приблизително 7-40/1000 курса на лечение с пеницилин. Има четири вида реакции.
Реакциите на незабавна свръхчувствителноствъзникват при взаимодействие с предварително формирани бета-лактам-специфични IgE антитела, свързани с мастоцитите или циркулиращите базофили. Реакция на цитотоксично антитяло възниква, когато бета-лактам-специфични IgM или IgG антитела (обикновено) се свързват с антиген, фиксиран към еритроцити или бъбречни интерстициални клетки, което води до комплемент-зависим клетъчен лизис.
Независима от комплемента токсичност(напр. левкопения, тромбоцитопения, хемолитична анемия, интерстициален нефрит) може да се появи поради свързване на клетъчните мембрани с неутрофили или макрофаги. Реакциите на имунния комплекс (Arthus) възникват, когато циркулиращите комплекси антиген-антитяло (IgG, IgM) фиксират комплемента и се отлагат в различни тъкани, причинявайки реакции, подобни на заболяването в серума, и вероятно предизвикана от лекарства треска.
Началото на тезиреакцииобикновено е 7-14 дни след началото на лечението, дори ако лекарството вече е спряно. Някои реакции, които не се вписват в тази класификация, включват пруритус, макулопапулозни реакции, еритема мултиформе, еритема нодозум, фоточувствителност и ексфолиативен дерматит.
Имунохимията на реакциите към пеницилине добре дефинирана. Пеницилинът се свързва с тъканните протеини, създавайки поливалентни хаптен-протеинови комплекси, необходими за индуцирането на имунни отговори. Най-често срещаната хаптенова форма на пеницилин in vivo епроизводно на пеницилоил, наречено основна детерминанта.
Ускорени (1-72 часа) и късниреакцииобикновено възникват в отговор на основната детерминанта. Поради метаболитната активност могат да се образуват малки количества от други малки детерминанти и да предизвикат различен отговор. Анафилактичните реакции обикновено се развиват в отговор на незначителни детерминанти.
Парентералното лечениепричинява повече зависими от дозата клинични алергични реакции. Най-сериозните реакции възникват при пациенти без анамнеза за алергия към пеницилин, просто защото алергията към пеницилин често се задава и съобщава от 5-20% от пациентите (много по-висока от истинската честота).
Пациентите с предишнареакцияса 4-6 пъти по-склонни да имат друга реакция в сравнение с общата популация; този риск обаче намалява с течение на времето, от 80-90% положителен кожен тест за реактивност след два месеца до 20% след десет години.
Рискът откръстосана чувствителностмежду пеницилини, карбапенеми и цефалоспорини е 5-10%, като е най-висок за цефалоспорини от първо поколение. Има малка кръстосана чувствителност с монобактами.