АНТИФАШИЗМЪТ КАТО ФОРМА НА ИНТЕГРАЦИЯ В СИСТЕМАТА, Международна асоциация на работниците
АНТИФАШИЗМЪТ КАТО ФОРМА НА ИНТЕГРАЦИЯ В СИСТЕМАТА
За да определим какви функции изпълнява фашизмът днес, е необходимо да разберем какви са реалностите, в които той се разгръща. И те, с цялата си очевидност, съвсем не са същите, каквито са били през 30-те години.
По този начин фашизмът се опитва да коригира обществото и да го дестабилизира, за да оправдае извънредните мерки от страна на държавата.
Антифашизмът днес има различни аспекти и изпълнява различни функции (независимо дали го иска или не):
Антифашизмът като естетическа дейност
Антифашизмът стана почти мода. Липсата на анализ, дискусия и критика е очевидна. Той не обобщава проблема, а се опитва да блокира най-очевидните му прояви (уличното фашистко насилие), в много случаи като ги възпроизвежда (антифашисткото улично насилие).
Около антифашизма се развива и възпроизвежда собствена групова естетика, която поради липса на съдържание се ръководи от голото и стерилно насилие.
Нещо повече, патетичният образ на „нацисткия убиец“ като фолклорна фигура на движението, който често копира действията и разсъжденията на своите предполагаеми врагове, очевидно продължава тенденцията към милитаризъм. И той може да надделее в цялото движение и да го оплете.
Антифашизмът като разсейване
Съсредоточаването на нашите усилия върху антифашистката борба като частична борба неизбежно ни отдалечава от централния момент на класовата борба: създаването на класово съзнание и класова самоорганизация. Антифашизмът отклонява волята към един от конкретните проблеми, които са следствие от общата ситуация. Особено когато се забърква в динамика „репресия-действие“, която е трудно да се избегне. Това принуждава движението да се фокусира върху отговора на агресията.от фашистки групи или репресивния апарат на държавата, когато антифашистите са подложени на репресии.
Антифашизмът като класово сътрудничество
Мотото "Всички срещу фашизма" може да служи като пример за тенденцията към класово сътрудничество. В много случаи е очевиден съюз (в рамките на общи платформи или по друг начин) с контрареволюционните сили на капиталистическата левица. Такъв „общ“ лозунг е приемлив за активисти от различни кръгове, от леви сътрудници на системата до десни либерали (не бива да се забравя, че Антена 3 се превърна в защитник на антифашизма) или опортюнистични групи (остатъци от ленинизма, които се борят с фашизма тук, но подкрепят съюзи между фашисти и „комунисти“ в бившия СССР).
Историята се повтаря със съвсем различен сценарий: развива се политиката на „антифашистките фронтове“, което предполага укрепване на капиталистическия модел под формата на парламентарна демокрация. Отново има връщане към сътрудничество с нашите класови врагове, жертвайки собствените си интереси в името на съвместната защита срещу на пръв поглед по-належащ и жесток враг - нацистите. (Това в момента се случва в Германия, въпреки че това не е единственият случай. Автономните групи стигат дотам, че търсят помощ от Социалдемократическата партия, развивайки един вид междукласово антифашистко единство).
В резултат на това, вместо да се борим ежедневно за революцията, ние ставаме съюзници на нейните врагове.
Антифашизмът като форма на укрепване на държавата
Антифашистките групи призовават за държавни и законови мерки за потискане на фашизма: приемане на закони срещу нацистките групи, засилване на полицейските мерки, увеличаване на присъдите затвор и т.н. (Този вид мерки са необходиминаскоро бюлетинът "No Pasaran", издаден от колектива "Al enemigo ni agua" в Барн. В случая с убийството на Гилем Агуло различни групи поискаха високи присъди затвор за убийците му и пълна присъда. Очевидно е имало и такива, които не са съгласни, например Антифашисткото събрание на Валенсия).
Използването на такива мерки едва ли ще ни бъде от полза, по-скоро напротив. Те засилват репресивната роля на държавата и укрепват нейната власт. Не спира да учудва и тревожи, че собствените ни редици са готови да дадат допълнително оръжие на най-известния ни враг - държавата. И как можем да се надяваме, че неговите закони могат да станат наше спасение срещу онези, които са негови съучастници - срещу нацистите?
Целта на тази статия не е да напада безразборно всички антифашистки групи. Не бива да се смята, че това движение е хомогенно и еднакво подложено на критика. И все пак е необходимо да започнем да критикуваме, анализираме и накрая да мислим реалистично.
Обобщаването на ситуацията, за да можем да действаме реално и да я променим, е задача на всички революционери. В противен случай рискуваме да попаднем (без да искаме) в ролята на съучастници или спътници на същата система, която ни потиска.
„Хаке Либертарио“ (орган на Иберийската федерация на либертарианската младеж), № 12