Антисемитизъм или русофобия
Дмитрий Естафиев: "Яростно хулиганство."
Тук ме троли един националист преди време. Той попита какво, според тях, е по-лошо от добрия човек: антисемитизъм или русофобия? Тогава отговорих, че всъщност антисемити и русофоби често са едни и същи хора. И тогава се замислих... Накратко, сега отговарям: антисемитизмът е по-лош.
Обяснявам позицията си.
Русофобията е смъртоносна психиатрична болест. Развитието му не може да се контролира. Стъпиш ли веднъж на този път, спирането е невъзможно. Случаите на ремисия не са статистически значими. Тя, русофобията, поглъща човек отвътре, изкривява и ума, и външния вид. Не аз забелязах колко ужасни са лицата на съвременните западни русофобски политици. Бжежински, принц Филип, Кисинджър (тук някои го държат за приятел на страната ни, добре, ще кажа така - най-дивия русофоб, животно, но умен). Маккейн е същият. Между другото, Маккейн е жалко. Бойният чичо, патриот на страната си, не лепна нито стотинка в ръцете си, но се разболя от русофобия и се превърна в ходещ мъртвец, колкото по-далече, толкова повече напомня на Шехтман. И кой от, например, американските политици запазва чертите на доброто възпитание в напреднала възраст? Точно така, баща на Буш и приятел Бил. Да, те са врагове на страната ни, в това няма съмнение. Но те не са русофоби. И сравнете Обама с тях.....Русофобията го изяде буквално пред очите ни. През последните 4-5 години той се превърна в изцеден лимон, дори бих казал „скелет на лимон“. И мисля, че не всичко е наред с психиката - той явно не е съвсем ориентиран в пространството.
Да,русофобията е смъртоносна болест. Но не е заразно. С болестта си русофобът като че ли казва на другите: „Аз съм идиот“. Съгласете се, русофобите са ни неприятни, но нищо не ни е наред от факта, че четем друг болен човекняма да се случи. Идиот - той е идиот. Какво да му взема.Антисемитизмът е друг въпрос. Той е заразен. Това също е фатално заболяване, но се предава чрез комуникация.
Накратко: русофобията е „при тях“, като ебола, а антисемитизмът е при нас, като дизентуха в детски оздравителен лагер.
Но позволете ми да обясня малко повече.
Антисемитът разпространява около себе си преди всичко бацили на малоценността. Антисемитизмът сам по себе си е признание за своята малоценност и публична демонстрация на комплексите за малоценност. Бедата е в това, че всеки от нас има комплекси и обиди, и то често - уви, това е реалност - и то ако не на национална основа, то с определена национална конотация.
И аз имам това. Имах приятел, който беше евреин по националност. Не, колеги, не съм от тези, които „не делят хората по националност“. Споделям. Най-малкото, за да не поздравите мюсюлманин за Великден и да не предложите свинско шишче на евреин в страната. Знаеш ли, понякога помага. Въпреки че като цяло конфесионалните различия са заличени и са знак на уважение и деликатност. Но да си нежен не е никак трудно. Ето, имах приятел евреин. И страшно много му завиждах по един непрофесионален въпрос. Няма значение коя. И си помисли: „Ето, какъв късметлия е той, евреин“. Мислех, че е истина. Въпреки това са запазени доста нормални отношения. И много години по-късно той ми призна, че точно по същото време ми завидя, и то смъртоносно, по един, но вече професионален въпрос. Зацвилиха, пиха и се разотидоха... Но не винаги става по един и същи начин...
Но антисемитът трови нашето не само комуникационно, но и оперативно пространство. Започваме да търсим навсякъде факти или това, което мислимфакти, които потвърждават това, което ни прошепна бацилът, който подхванахме от един антисемит. И нашето „жизнено пространство“ се превръща в ад. Адска завист, малоценност, свадливост. Забелязали ли сте, че хората, поразени от бацила на антисемитизма, са склонни да се карат? Не? Вижте нашите безброй токшоута и интернет форуми.
В този ад заселваме основния носител на заразата. Той става член на нашето "широко семейство" (това е толкова научен термин). Но никога няма да настаним русофоб в нашето „широко семейство“, нали? Защото е идиот, нали? И антисемитът е уреден. А понякога и с желание.
Ето защо антисемитът е много по-опасен за обществото ни от русофобът. Антисемитът иска да се промъкне в семейството ни, а след това и в душите ни. И какво, по дяволите, имаме нужда от него с недостатъци? Живеем постно без него в по-голямата си част. Защо иначе трябва да бъде "закачен" за "тюлен" с комплексите си за малоценност, прекомерното внимание към дължината на носа, желанието да проникне в тайните на чуждия просперитет и досадните приказки за "комитета на 300" и "световното задкулисие". И в самите обувки не се почистват от много години, а в графата "място на работа" е написано "професионален националист". Тоест професионален безработен, който проси милостиня, за да се бори срещу следващото поколение на „световното задкулисно“.
Антисемитът ни казва: вие сте също толкова недостатъчни, колкото и аз.
Антисемитът иска да спрем да виждаме хора около нас. Дали е така? В света на антисемитите, както и в света на националистите, няма хора. Има само снаряди, послушно изпълняващи волята на някакъв неизвестен контролен център. Нещо като биороботи... Антисемитът се стреми да сведе цялото човешко многообразие, което ни заобикаля, до няколко примитивни схеми, в които самият той, като правило, не много умен, плитък и недоброжелателен човек, ще се почувствасебе си удобно. Между другото, обратно към началото: антисемитът се чувства най-добре в компанията на русофоби. Надявам се разбирате защо?
Не, колеги, рептили и ционисти (или сега е едно и също?) е свещено нещо. Но за да се борим с тях, в нашата обща къща първо трябва да изметем. И боя. И спри да пиеш. И спри да хленчиш. Освен това все още трябва да видим кое е по-важно, да спрем да пием или да спрем да хленчим .... Правете по-добре, създавайте по-добре, рисувайте по-добре... И ние, скъпи, ще ви подкрепим. не се притеснявай Ние, българите, сме развили инстинкта за „своето” не по-зле от другите народи. Само че това “свое”, и истината, трябва да бъде “свое”. И да правим качествени интересни неща, а не да заглушаваме "рестото в джобовете" и да не се борим за българската култура, докато не я сведат до "бродирани ризи". И да, да не изисква бонуси и специално отношение само за националност. Как тогава се различавате от онзи „свят зад кулисите“, който „дърпа само„ своето “и който вие се карате? И кой, тя, това "задкулисие" трябва да тегли? "Не е техен"? Що за "задкулисие" е тя тогава? Разбрах какво казах...
За да си свой в България, трябва да си интересен! Интересно и честно. Така да бъде, не е толкова трудно. Вие правите, скъпи човече, така че "задкулисието" в лицето, като правило, на конкретен човек, разперва ръце и казва: "уау ...". О, не така. Той трябва да каже: "Да, да ...". И не хленчи, че е невъзможно. Може би. знам със сигурност.