Азербайджан 2012 Лахич
Нека си починем от Баку и да видим как живеят другите градове и села на Азербайджан. Днес ще ви разкажа за малкото планинско селце Лахич, което посетих по време на двудневно пътуване до Шеки. Всичко започна рано сутринта, когато стигнах до наетата кола с таксиметров шофьор, подписах за получаване и напуснах града рано сутринта. Тъй като не знаех как да напусна Баку, Фатик помоли същия таксиметров шофьор да ме придружи предварително с кола до магистралата, водеща на запад. Преди това, когато взех колата, наемателят ми откъсна още 10 маната за издаване на пълномощно - не е ясно защо съм му ги дал. Освен това след пътуването той се опита да измъкне още 10 маната, този път за автомивка, но аз му показах горивомера на таблото, който показваше още 10 литра и казах, че и без това не е лошо. Между другото, почти пълен резервоар получих нещо в района на 20 маната (800 ru)!
1. Пейзажите се променят бързо, докато се отдалечавате от Баку. Отначало беше някаква пустиня или степ в района на Гобустан (не, както се оказа, там, където са рисунките върху скалите, а друго). Тази полупустиня много ми напомня за Долината на смъртта в Калифорния.
В Азербайджан можете да шофирате по магистралите с 90-100 километра в час и, колкото и да е странно, никой не нарушава особено този режим. Най-вероятно заради вездесъщите радари, чието местоположение винаги се обозначава със специален знак с буквата i. За азербайджанците обаче няма непрекъсната маркировка. Но най-много ми харесаха местните полицаи на пистата. Излизам от бензиностанцията, която се намира на Т-образното кръстовище, но има собствен изход, но на пътя до главния има табела „Дайте път“, която няма нищо общо с изхода от бензиностанцията. Странно, ноняма следа от този знак. Именно за това, че не спрях зад невидим знак, полицаят ме забавя. - Документи, - казва. - Моля. - Защо не спря в подножието? - Няма знак. - Как не? Ето го. Е, мисля си, добре, той вижда, че не съм местен, колата е под наем. - Сега ще ви напиша глоба от 40 маната. -И защо колко? Имаме много по-малко глоби за това. Може би можем по някакъв начин да решим на място, в противен случай дори не знам къде да плащам глоби в Баку. - Няма проблем - Може би 5 маната ще ви допаднат? -15 - 8 - Хайде 8. Давам десет, полицаят внимателно дава ресто от 2 маната и ми пожелава приятно пътуване. И всичко това се случва по средата на пътя върху капака на патрулка. Така че нашите полицаи още почиват! 2.
3. По пътищата постоянно се виждат огромни стада добитък.
4. На всеки няколко километра има такива магазини за прясно месо
5. След изкачването и грандиозното спускане в района на Шемахи (да, същият Шемахи, откъдето идва кралицата на приказките. Сега това е незабележим град), пейзажът става по-планински и горист. Букови гори, тъмни със светли петна, като жираф, пълзят по пътя. В тези гори на всеки 500 метра се е сгушила приятна чайна или ресторант. На едно място пътят минава по билото, така че от двете му страни се открива гледка към планинските долини.
6. На върха на билото продават точно такова нещо. Не знам как се казва на азербайджански, ние го наричаме пастила.
7. Тук продават мед
11. След Шамахи планините най-накрая изчезват и пътят минава през низините. Сега повечето пътища са орехови алеи, по които понякога можете да срещнете хора с дълги пръти - те вземат ядки от тях направо по пътищата и ги продават.
12. ЧрезПо пътя за Шеки възнамерявах да завия в Лахич, центърът на производството на мед. Този град напоследък стана много популярен, така че всяка година все повече и повече туристи го посещават. Завоят за Лахич показва добре маркирана табела, така че е доста трудно да се пропусне. Отначало пътят е добър, добър нов асфалт и сенчести букови гори.
13. След моста обаче асфалтът изчезва и започва грундът или по-скоро каменният път.
14. Трасето се вие покрай скалите, така че отдясно има отвесна скала, а отляво скала и река.
16. На някои места скалата по някаква причина е директно ярко лилава.
18. След три булдозера и знака „Внимание, свлачища“ започва охраната - почти е невъзможно да се кара, а от време на време се натъкват стада овце, които наистина пречат на и без това проблемното движение - трябва да изчакате, докато овчарят изгони цялото стадо, защото пътят е толкова тесен, че две коли се разминават само от някои места.
20. Пейзажите са очарователни, но не трябва да се разсейвате от тях - пътят е твърде опасен
21. Самият Лакич по някакъв начин ми напомни за грузинския Сигнаги - всичко изглежда красиво и спретнато, но планините са навсякъде, но няма душа - някак всичко е възстановено твърде разкриващо.
22. Главната улица на селото се състои от долепени къщи, чиито порти са едновременно магазини и работилници.
25. Наистина атмосферни са само няколко от тях.
27. Тук има невероятно количество медни продукти и можете да си купите почти всичко!
32. Също така по-нататък, в района на моста, има 2 ковачници, където в мое присъствие ковачи изковаха пирони за подкови.
36. Той ми даде един карамфил като сувенир - по някаква причина най-много ценя тези „сувенири“.
41. Друга ковачница, собственикът на която ми каза, че в Лахич жителите говорят фарси, а не азербайджански, който е по-близо до туркменския език.
44. Обикновени и "планински" подкови
46. Народната музика крещеше за половината село!
47. А ето го и самият ковач - един от малкото истински ковачи тук, които правят наистина стойностни предмети, а не сувенири за туристи
49. Веднага купих няколко чаши билков чай и се върнах на магистралата - следващата точка от пътуването ми беше Ивановка - място, където се заселиха странни сектанти - молокани.
52. Обущар
59. Наближавайки Ивановка се появиха табели на български
62. Стигайки обаче точно тази Ивановка, разбрах, че не искам да стрелям по българи в Азербайджан - обърнах се и отидох в Шеки, за което ще ви разкажа следващия път