Баладата на Вийон за крадците
Един от любимите ми поети, отчаян скитник, гуляй и романтик от 15-ти век, Франсоа Вийон, създаде единадесет балади на езика на френските престъпници - coquillards. Досега дори в самата Франция тези текстове не са напълно преведени на „нормалния“ литературен език и не се разбират. Български преводачи неведнъж са се обръщали към тях, но, честно казано, без успех. Тези балади са преведени от Е. Касирова и Ю. Корнеев, но за съжаление те практически не познават българския криминален жаргон, а преводите им са изкуствени. Но да знаеш жаргон не означава просто да си запознат с речника на подземния свят. Езикът на „крадците“ е специална емоционална и експресивна система, трябва да се усети. Иначе нищо няма да излезе. Това ясно ни демонстрираха посочените по-горе преводачи (без да им се обиждаме, това не е тяхна вина, а нещастие). Вярно, прекрасният български преводач Евгений Витковски в статията си „Срещу ентропията“ се застъпи за Касирова и Корнеев, заявявайки:
„Елена Касирова се зае да преведе всичките единадесет балади; освен това, използвайки известен „синтетичен“ крадски жаргон, предизвикващ само усещането за „феня“, но всъщност включващ думи от различните му слоеве; Юрий Корнеев преведе изцяло само балади от изданието на Пиер Леве (и една от кодекса на Кристина Шведска, неизвестен на учените до средата на 19), той обаче използва само леко остарял крадски език на ХХ в. Рова, използвайки известния опит на Л. Гумильов и С. Снегов (за превод на научно-исторически текст в синтетичен крадски), създава единствената засега пълна и достатъчно убедителна за българския читател версия на транскрипцията на Вийоновите „кокилярови балади“.
Уви, всъщност Лев Николаевич Гумильов преведе откъс от историческия труд „ПаданеХоландия от Испания" КЪМ ИСТИНСКИЯ Български КРИМИНАЛЕН ЖАРГОН от 30-те и 50-те години, а не към "синтетичния"! Още като затворник той познаваше този жаргон много добре. Снегов, спомням си, не преведе класиката на блат (изобщо не обичаше жаргона), а само помести превода на Гумильов в книгата си "Езикът, който мрази". Във всеки случай блестящата ирония на Гумильов стана възможна прецизна сели, защото е изложил историческия текст на истински "сешоар"! Изкуственият език "под крадците" е просто окаян. Въпреки че нямам нищо против Касирова като преводач. Говорим за ПРИНЦИПА НА ПРЕВОДА. Опитах се да преместя моя стар познайник Вийон на съвременния български затворнически жаргон - да премине с кеф, смело, както той, според мен би го написал сам. Разбира се, това не е превод в правилния смисъл на думата, очевидно е, дори само защото читателят е изправен пред реалности, непознати за средновековна Франция, но за мен основното беше да предам енергията на стиха, неговата сочност, свобода. Надявам се, че Франсоа ще бъде доволен от моя превод. **********
Нашият Париж не е град, а малина, Една гадност - боклуци навсякъде/. Да не се кипва в гад: „Хайде, да вървим. ”, Да, те ще ме завлекат на ki / chu (по дяволите, а!), Те ще ме ритат на pa / печати. Какво показване на смелост, когато в лицето Ще опетнят цялата смелост? Калганът е по-скъп. Тогава ще ушият един нахален и ала- Уля! Дори и да се нараниш - но все пак Ще висиш в прахта, като сопол в ноздрата.
Нека корморанът бръмчи: "Вижте ни, казват - Такава стръмнина, че бъдете здрави!" Аз, братчета/, дори не бих спорил Търсете диария на носа, хрема на дупето - Не харесвам евтини zehero/v. Но ако са те покрили елените И на муцуната ти пише, Че повече от една земна пчела си оскубал/ - Гасете ги, кучета, и се махайте!Или Ще висиш в примка, като сопол в ноздрата.
И ако са ти вързани плавниците - Коси под голото /смукалото ми/! Карай ги, че не си на базара, Че не си изрязал/дали винт изобщо, Но те се дръпнаха от греха. А тия, дето търкат пиячката от тракера/ите, Мудаци ги наричам само - За боклуци / в, ние сме като листни въшки: Ще се стисне по-здраво възелът на ласото - Ще висиш в примката като сопол в ноздрата.
Нека испанският принц да бъде повече крадец от краля, С него ще разтърсите всеки kurkuly, Но ако някой проникне по-късно - Тогава хората на Париж се забавляват, Ще висиш в примка, като сопол в ноздрата.
Коментари: ПАРИЖОПСК - в оригинал Вийон дава жаргонното име на Париж на езика на френските престъпници - coquillards. Българските преводачи се опитаха да преведат това име на домашен жаргон. Е. Касирова нарича френската столица "Париж", Ю. Корнеев - "Пароар". Според мен нито едната, нито другата "дрънкалка" отговарят нито на "крадското" словотворчество, нито на "скитническата" смелост. От тях на една миля носи нещо "lokhovsky". "Парижопск" - това е самото нещо, това е нашият път! Не мога обаче да не дам друга версия на „почти парижката“ игра на думи - предложена ми от Черния Джордж: „Жопариж“. С удоволствие ще го използвам, но пречи докингът на "ш" и "ж" - "наШЖопариж". Освен това комичният "Париж" отдавна се е наложил в българския народен език (както и ироничните "Израйловка", "Йовщина", "ЛоднОн-на-Дон"). Така че нека спазим традицията.
МАЛИНА - тук е смесица от общонародното значение "малина" (сладък живот) и жаргонното "малина" (бордей).
ОБЛОМ - сериозна неприятност, крах на надежди.
БОКЛУК - множествено число (или по-скоро общ род) на "боклук" - служител на реда.
НЕВ PADLU - не е срамно, достойно, "според правилата".
КИПИШНУТ - да вдигна шум, да се възмущавам, да вдигна скандал.
КИЧА, кичман - затвор.
ДО ПАМАРОК - до безсъзнание; "Да победиш памарки" - да победиш до степен на смайване.
КАКВО ПОНТО - какъв е смисълът.
ХРАБОСТ - смелост, перчене, безразсъдство.
Зашийте нахален - нахално обвинете в неприлично действие (престъпление), което човек не е извършил.
АЛЯ-УЛЮ - междуметие, изразяващо много бързо извършване на действие: „издънката се обърна, а хаманът вече е - ала-улу!“ (т.е. портфейлът се е изпарил).
ПОНЕ НАРАНИ - дори пукни, дори си удари главата в стената и т.н.
Корморан - затворник, който обича да скандализира, да вдига шум, да се натъква на неприятности. Към тях се отнасят с презрение. Като цяло хулиганите, които не се радват на уважението на "честните клошари", се наричат толкова пренебрежително в света на Уркаган. "Бакланка" на жаргон се наричаше и чл.206 от стария Наказателен кодекс (СССР) - "Хулиганство".
ЖИВОТНИНА - сила, значимост, представителност.
ЕВТИН ЗЕХЕР - примитивен опит за впечатление, също - груб, глупав трик, хитрост.
ЛЕГАШ - полицай, полицай, служител на реда.
Щипка - откраднете от джоба си.
Шмел, бумбар - портфейл.
ГАСЕТЕ - изключете с удар, също - убийте.
КУЧЕ е груба обида.
ОТЧУПВАНЕ - бягам, крия се.
ВЪРЗАНИ ПЕРКИ - арест, усукване на ръцете.
MOW - преструвайте се, че се представяте за някого.
GOLIMY FUCKER - пълен издънка, пълен тъпанар, прав и лековерен лаик.
DRIVE - тук: лъжа.
НЯМА НА ПАЗАРА - без значение за случая.
ОТРЕЖЕТЕ ВИНТ - бягайте (често в смисъл - скрийте се от мястопрестъпления).
ДЪРПАЙ - бързо напусни, избягай.
ТРЪКНЕТЕ BUZU - скандал, натъкнете се на неприятности, спорете. Следак е следовател.
АРКАН е често срещана дума в криминалния жаргон. Това означава безизходица, когато си зависим. Най-често - при ареста на "ченгетата". "Хвърли ласо" просто означава - да арестуваш. „Карай на ласото“ - за да имаш влияние върху „уркагана“, върху затворника, лесно е да го контролираш, „да го държиш на каишка“. „Стиснете ласото“ - прикрепете към стената с помощта на доказателства и доказателства, изложете.
SPANISKY - принадлежащ към "пънкарите", тоест към професионалните престъпници. Думата "пънк" в езика на крадците няма негативен и унизителен оттенък, за разлика от езика на спазващите закона граждани.
ТЪРСЕНЕ - ограбвам или ограбвам.
КУРКУЛ - разговорно: алчен, скъперник, заможен човек.