Балкански възел
История на развитието на конфликта
Благодарение на международните събития от миналия век, Балканите сигурно си осигуриха характеристики като "балканския възел", "бурето с барут на Европа", "бурето с барут на Европа" и "уязвимото подбедрица на Европа". От тези имена може да се направи заключение за репутацията на този регион. Балканите бяха един от най-нестабилните европейски региони и остава такъв и сега, след края на ерата на биполярността. Именно Балканите стават люлка на Първата световна война и причина за влизането на българското царство в нея, което се оказва трагедия за нея. Това положение се създава между другото и поради грабителските "игри" на европейските сили върху противоречията между балканските страни. Кризата в Косово и въоръжената конфронтация в Македония са само отделни прояви на един и същ конфликт на Балканите. А действията на НАТО за „уреждане” на конфликта само наливат масло в огъня на балканския конфликт, който особено се изостри с разпадането на Югославия.
Актуалността на темата се определя от значението на Балканите в съвременните международни отношения. Процесите на Балканския полуостров са своеобразен "лакмус" на процесите, протичащи в Европа и в света. Ходът на съвременните процеси в Балканския регион отразява динамиката и особеностите на формирането на нов европейски ред, а също така разкрива нови тенденции в световната политика.
Балканският възел винаги е бил актуален за световната политика. Така се случи, че Балканите попаднаха в сферата на интересите на няколко европейски държави наведнъж и следователно сблъсъците на тези държави се състояха тук. Интересът към балканския въпрос се актуализира от общи проблеми, свързани с взаимоотношенията на съвременните геополитически сили и балканските държави, с взаимодействията и противопоставянето на балканските народи междусебе си, с последствията от политиките, провеждани от европейските страни в региона.
Балканският регион е изключително хетерогенен, по отношение на етническо разнообразие не може да се сравни с нито един европейски регион. Обединява държави от Гърция на юг до Словения, Унгария, България и Румъния на север. Държави като Гърция, Словения, България и Румъния се развиват успешно и се интегрират в европейските и евроатлантическите структури. Те са членове на ЕС и НАТО.
Междувременно други страни от бивша Югославия не се справят така гладко. Не са ясни нито перспективите им за развитие, нито ролята им в Европа. Именно тези държави, поради нерешените проблеми, съществуващи на тяхна територия, пазят зад Балканите репутацията на „бурето с барут на Европа”. Тази част от Балканите се нарича Западни Балкани. Терминът е повече политически, отколкото географски и е създаден, за да обозначава най-неравностойните страни в региона. Този регион е най-експлозивен. Страните от Западните Балкани включват Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония и Албания.
Географски Балканите са неразделна част от Европа. Затова желанието на балканските страни да се присъединят към Европейския съюз и реципрочното желание на ЕС да ги приеме и да поеме отговорност за съдбата на региона са съвсем естествени. Освен ООН, ЕС и НАТО в стабилизирането на ситуацията на Балканите участват много държави и международни организации.
Обект на изследването са страните от Балканите, особено Западните Балкани, където вероятността от конфликти е много висока, а самите тези конфликти, поради спецификата на региона, възможността за прерастване на всеки вътрешен конфликт в междудържавен, могат да доведат до въоръжена конфронтация в глобален мащаб, което вече се е случвало в историята на този регион.
Обект на изследване е Балканътвъзел на Европа, набор от национални, културни, социално-политически и военни конфликти, които съществуват на територията на балканските страни.
Хронологична рамка на творбата
Хронологичната рамка на труда обхваща периода от ІV в. сл. н. е., когато южните славяни се заселват на Балканите, до наше време. Тъй като периодът от време е много дълъг, ще разгледаме само основните етапи във формирането и промяната на конфликта. Мащабът на тази работа не позволява по-подробно изследване, но изследването на произхода и историята на конфликта ще позволи по-добро разбиране на неговата същност.
Целта на изследването е да идентифицира причините за възникването на конфликти на Балканите, продължаващата нестабилност в този регион и да идентифицира възможните ефективни начини за тяхното разрешаване.
Балканският въпрос представлява интерес за учени от различни области: историци, политолози, икономисти, геополитици. Всеки от тях, използвайки характерния за своята дисциплина подход, гледа на проблема от ъгъл, колко различен от останалите. Не броят журналистически статии по Източния въпрос, научни статии, глави от учебници. В това изследване основно разчитам на информацията, представена в учебниците по геополитика на Нартов и Дергачов. Хънтингтън също пише за геополитическата ситуация на Балканите в „Сблъсъкът на цивилизациите“, Бжежински в „Голямата шахматна дъска: американското господство и неговите геостратегически императиви“, а Виноградов – в статията „За историческите корени на „горещите точки“ на Балканите“. Това проучване се основава на горепосочените източници, както и на журналистически статии и материали.
История на развитието на конфликта
В много отношения Източният въпрос може да се определи като вековно съперничество между Запада и Изтока, две много различникултури и общества.
На ръба на три свята
Южнославянските народи живеят на Балканите от 4 век сл. н. е. Заселвайки се на сравнително малка територия, народите постоянно мигрират, границите на тяхното заселване не са стабилни. Това беше една от причините за спора. Но в онзи момент, когато Балканите се стремяха да създадат държавност, това не беше толкова важно. От Средновековието насам балканските народи се оказват между три световни цивилизации. Северната част, съвременните Словения и Хърватия, попадат под влиянието на Рим. Сърбите и черногорците попадат под влиянието на Византия и приемат православието. А част от Балканите (Босна и Херцеговина) през XIV век е заловен от Османската империя, а местното население приема исляма. Така Балканите се превръщат в своеобразна буферна зона между трите цивилизации, тоест зона, предназначена да предотвратява преките конфликти между тях. В същото време не всичко беше гладко между самите балкански страни. Следователно ролята, която Балканите играят в международните отношения, винаги трябва да се разглежда както в общоевропейски, така и в местен контекст.
Налице е социокултурно смесване на православния и ислямския свят, но в рамките на Османската империя не е налице създаване на балкано-ислямска културно-историческа общност на регионално ниво. Подвластни на Османската империя, балканските народи успяват да запазят самобитността на своето развитие и култура.Балканският остров е в състояние на латентно развитие. Османците не успяват да унищожат православната църква, около която се формират държавите на балканските народи, приели християнството още преди османското владичество. Османците унищожават само формалните признаци на славянската държавност, без да засягат дълбоките, основни основи на държаватаустройства. Изключение правят Босна, района на Косово и някои региони на Македония, където ислямизацията става все по-разпространена. Днес именно на тези територии най-често възникват конфликти.