Батман не е прожектор, но бисквитка трябва да се нарече
Награда фенфикция „Батман не е светлината на прожекторите, но трябва да се нарича бисквитка“
Момичето стои в кухнята в топъл пуловер и прави чай. Навън е много студено и вали сняг.
- Това е първият сняг, който виждам в този град. - усмихна се момичето, сядайки на дивана, пиейки чай.
При звука на лъжица, която бие по стените на чаша, едно куче дотича с надеждата, че тя ще получи нещо. От радост кучето скочи на коленете на стопанката си и започна да ближе лицето й, от което момичето едва не разля горещ чай.
- Елза! Спри да правиш това! Скъпа, моля те. - каза Диана смеейки се. - Ахахаха, мила, нищо няма да ти дам, просто те нахраних. - каза момичето, галейки дългата коса на кучето.
Животното реагира с разбиране, така че успокои емоциите си и Елза легна в краката на домакинята.
Момичето реши да отиде на страницата си във Вконтакте, за да се забавлява. Всъщност не исках да ходя никъде, така че Даяна просто започна да се свързва.
- Добре, ще направя бисквитки, иначе ще умра от скука. - гласи момичето, на което Елза радостно размаха опашка.
След час и половина готвене се роди шедьовър и Дий остана доволен от него. Шоколадът наистина е леко прегорял, но на кого му пука?
Като извади дробчетата в чиния, Диана ги остави да изстинат, докато реши да опресни страницата. Защо не, внезапно актуализации?
За нейна радост някой й пише и без колебание момичето натиска „Отговор“
Съобщенията дойдоха от красив мъж, когото момичето срещна, докато живееше в Шимкент. Обектът на несподелената любов на нейния приятел и най-добрият приятел на човек, за когото Дий дори не диша.
Никола. Красив, умен човек с добро чувство за хумор и като цяло неговоПлюсовете могат да бъдат изброени доста дълго време.
Н: Здравей Ди, отдавна не сме се виждали. Как си?) D: Здравей) Да, не е лошо, току-що извадих бисквитките от фурната. *хвърля снимка* N: БИСКВИТКИ *_* Дразниш ли ме? :s D: Е, какво си ти? Хей. Отиди при мен) Ще ядем бисквитки, аз ще представя Елза) Н: Оооо, как мога да откажа такова нещо? А коя е Елза? Дайте ми телефонен номер? 😏 D: Е, не знам за това, но съм сигурен, че ще стане. N: Ахахаха) Чакай, Батман ще дойде скоро :W D: Ти не си Батман :R N: Аз съм БАТМАН! D: АЛИС Е БАТМАН! H: Спри. Какво е Алис? D: Упорит? N: Не познавам никаква Алис. хаха
След като се погарат над Ник, Даяна отиде да се приведе в по-подходяща форма, защото ходенето с кок на главата, без тон и негримирано, освен това в мъжки пуловер, докато в къси панталони с Батман изобщо не се вписва в плановете за среща с гост.
След като се приведе в ред, момичето реши да не сменя бикините си и да не се интересува, че е като дете. Обличайки се нормално, момичето реши да свари чайника.
Минаха около двадесет минути и на вратата се звънна.
- Здравейте. – усмихна се тя на госта
- Здравейте. Батман е там. Никола се засмя.
- Хайде, ти не си Батман. Завъртяйки очи, тя влезе в коридора. - Хайде.
Като свали палтото си, момчето последва момичето.
- Чай, кафе, да потанцуваме? Дий се изкиска.
- А защо не си легнете веднага? - прехапа устни, каза човекът. - кафе.
- Със захар? - продължи момичето, застанало до кухненския плот, гръб към госта.
Мъжът бавно се приближи към момичето отзад. Даяна реши, че е твърде близо.
- С теб. - прошепна той някъде във врата, прегръщайки момичето през кръста.
- Ниик. - провлачи със същия шепот момичето, малко шокирано от толкова сериозни стъпкиот приятел.
Дъхът на момчето пареше приятно по кожата му. Всичко наоколо беше замръзнало.
"По дяволите, какво става?!" мина през двамата.
Те просто стояха там няколко минути, без да осъзнават какво правят.
Чайникът започна да кипи и сигналът ги накара и двамата да въздъхнат с облекчение.
- Значи със захарта? - с известна степен на смущение попита момичето.
- Не благодаря. Момчето се усмихна леко и се изчерви силно.
След като приготви кафе, момичето го сложи на масата, отивайки на балкона, където изпрати бисквитките да се охладят преди около час.
След като се върна, Диана едва не умря от смях.
Никълъс седна на пода до Елза и се опита да я вдигне.
- Млада жена! Е момиче! Как се казваш? - упорито повтаряше човекът, на което кучето само му подаде лапа и отведе муцуната му малко настрани.
- И виждам, че вече си срещнал Елза. - през смях каза Дий.
- Тя ме изгони. аз! - възмути се човекът. - Батман!
- Проклет зоофил. - каза момичето, избухвайки в силен смях.
- Не, добре, как можеш да изпратиш Батман? не разбра той.
- Няма начин. - потвърди момичето.
Но ти не си Батман. - каза Дий и продължи да се смее.
- КАКВО?! Никой не вярва в мен. - Никола беше престорено разстроен, потупвайки Елза по ушите.
- Ами обиди се. Даяна вдигна ръце.
- Каква си жена? тя се засмя.
- Млъкни и яж бисквитки! - каза Дий, поставяйки чиния близо до тази истерична жена.
- Така би и веднага. - изкиска се момчето, започвайки да яде дробчета със скоростта на светлината.
Двойката седеше в кухнята, говореше на различни теми, смееше се и обсъждаше обучението си. Ник нахрани Елза с черен дроб, за което Дий му се скара и когато човекът й се усмихна, момичето веднагаомекнал.
Какво чувства тя към него?
Изглежда, че срамът, който се случи преди около два часа, е изчерпан. Момичето беше доволно, че има такъв прекрасен приятел.
Приятел. Няма повече.
- Хей! Ник, да видим филм, става ли? – предложи Диана.
- О хайде. Go Batman, който Тим Бъртън режисира?
- Винаги съм искал да видя.
След като включиха филма, приятелите се настаниха удобно, а Ник взе и черния дроб със себе си.
- Е, как да не ям? Той се засмя, на което Дий също се засмя.
Филмът беше много забавен и двамата бяха привлечени в него, въпреки че Ник беше прегледал тази част от Батман вече няколко пъти.
За Диана филмът наистина се оказа много интересен, въпреки че в началото й беше скучно.
Двойката наблюдава до момента, в който Котката и Батман са в това. Кхм-кхм. Поза на пода.
Леко смутена, Даяна отмести поглед, но не за дълго. Никълъс нежно хвана момичето за брадичката и я обърна към себе си. В очите на момичето се прочете неразбиране, на което Ник само повдигна едната си вежда и рязко придърпа момичето към себе си.
Усетих езика му върху долната си устна. Ник я погали агресивно и след това плавно влезе в устата ми. Гъделичкайки горното небце, той правеше целувката все по-дълбока. Завъртях очи, неволно се случи, просто се задушавах от внезапната му атака на началото.
„Ще те накарам да стенеш“, прошепна той в ухото ми.
Но сега не това ме тревожеше, а тонът му. Обикновено нежният Ник рядко казваше толкова откровени неща. И сега. Бях шокиран, когато сините му очи внезапно потъмняха и станаха по-черни от бушуващото море.
Никълъс нямаше да се поколебае. Пръстите му се плъзнаха по зелената риза, с която бях на училище. Закачливо започнахаразкопчайте бутоните един по един, сякаш е някаква игра на скорост. И загиващите нереално бързо се поддадоха. Когато приключиха, настъпи пауза, която се проточи малко.
- Е, къде отиде целият ни плам? – попитах провокативно.
Откъде взех толкова арогантност? Просто няма да се занимавам с това. И така страстта се изпълва с вълни, така че аз правя бурята още по-силна. Ник, след думите ми, сякаш дойде на себе си от забравата и се наведе към мен, целувайки ме отново.
И тогава меки и грижовни целувки покриха ключиците, брадичката и. Още една дълбока целувка, изгаряща така.
Усещам меките му устни, те нежно сбръчкват моите и се предават под напора на непреодолимото. Дланите, също горещи, с дълги пръсти стискат кръста, оставяйки синини по него.
И по някаква причина не ме боли, напротив, приятно ми е. Садомазохизъм? Може би. По-вероятно.
— Ще те накарам да стенеш — повтори момчето и издиша горещо в ухото ми.
Усещам как се усмихва доволно, усещам как потръпнах. И след това щракнете. Незабелязано ръцете му дръпнаха закопчалката на корсажа й. А онзи, като изоставен от всички и станал ненужен, пада върху бежов килим.
Неволно затварям очи, осъзнавайки, че се срамувам. Механично ръцете ми се протягат да покрият голотата ми, но Ник ги поставя зад главата ми навреме и ги хваща с ръка. Псувам тихичко, осъзнавайки, че ме зяпат нагло.
И след това отново това чувство. Проблясък на всички усещания и емоции и ето ни отново целувки.
Не мога да не издам силен стон, докато Ник прокарва мокра следа по корема ми.
Напрягам се с цялото си тяло, осъзнавайки, че сега ще стена още по-силно и по-често.
Когато свърши, ние се строполихме на дивана един до друг, изтощени.
Какво, по дяволите, беше това?
Осъзнавайки цялата ситуация, едва не скочих, но Никълъс ме дръпна към себе си.
- А, къде сме? Той се засмя, усмихвайки се вулгарно.
- И. Ем. ааа мамка му заеквайки, измърморих.
- Хубави бикини имаш. - засмя се той, променяйки темата. - От къде го купи? Искам също.
- Млъкни. - казах аз грубо.
- Хей, добре, те са с Батман, готино е. - усмихна се момчето.
- О Моля те. И въобще черните дробчета са ви изгорели!
- Какво каза?! – попитах, на което той ми изплези език. - А добре? Това е, аз не играя така!
- Добре, стига толкова. той прекъсна възклицанията ми. - Легнете с мен. — попита Ник.
Мина известно време. Двойката лежеше на дивана в пълна тишина, прегърнати. Филмът свърши, разбира се. И тук.
Ди, исках да попитам. - каза момчето.
- Ммм? - протегна се момичето, надигайки се от гърдите му.
- А коя е Алис?
Последствията ще бъдат по-късно, но сега всичко е наред. Този ден беше най-красивият от всички, които Диана прекара в Алмати.