Базалт-композитен пробив в Якутия
Как развитието на "базалтовата" АСЕЗ в Якутия ще донесе дивиденти на България на световния пазар
- Егор Петрович, миналата седмица Гражданската камара проведе „нулеви“ четения на проектозакона за приоритетните райони за развитие (TOR). Разкажете ни как мина, какви са впечатленията ви?
- На тези изслушвания беше изразена гледната точка на част от бизнес общността на Приморие, която е обединена в движението "Подкрепа за България". Невъзможно е да се съгласим с изказаните тези. По-скоро не чух градивна критика в тези тези - колегите по-скоро обсъждаха общите принципи на подхода към развитието на Далечния изток. Изразих позицията на друго обществено движение - Деловая България, което категорично подкрепя законопроекта на AEG като специализиран нормативен акт, предназначен да реши много специфичен икономически проблем. Ръководството на страната си постави за цел създаването на мрежа от специализирани територии с напреднало икономическо развитие, в които ще бъдат създадени благоприятни условия за нересурсови отрасли. И настоящият законопроект явно отговаря на тази логика, той е добре обмислен, последователно очертава механизмите за прилагане на законовите разпоредби.
- Вие представлявате конкретна АСИЗ „Базалт – Нови технологии“, една от четиринадесетте избрани от българското Министерство на развитието на Далечния изток за изпълнение през 2015-2020 г. В същото време имате действащо предприятие за производство на изделия от базалтов композит. Каква е логиката на създаването на ТОП около съществуващо предприятие?
– Аз съм инициатор за създаването на производствено предприятие в областта на базалто-композитни материали. За 5 години създадохме център за компетентност в Якутск, поставихме такъвпредприятие, второто е в инвестиционна фаза. Това не е лесна история, защото разчитайки на нашите компетенции, ние поставяме основата на нов високотехнологичен сегмент от българската индустрия на композитни материали, конструкции и изделия от тях.
Нашите продукти намират широко приложение в строителството както в Далечния изток на България, така и в чужбина. Сериозен интерес към нас проявяват чуждестранни партньори. Нашият продукт е много конкурентен по качество, но не можем да дадем конкурентна цена, така че търсенето на продукти да стане наистина масово. Тук се отразява целият спектър - това е и натискът от данъци и такси, и "скъпите" труднодостъпни кредити, и високите тарифи за транспорт и електроенергия.
- Според АСЕЗ "Базалт - нови технологии" са обявени 3 милиарда рубли бюджетни инвестиции срещу 17 милиарда частни. Знаете ли вече кой ще инвестира?
– Работим по вариант за привличане на инвестиции от РФПИ (Български фонд за преки инвестиции), който може да привлече сериозни инвеститори от ОАЕ, Република Корея и Китай.
- Очаквате ли чуждестранни жители в ASEZ?
— Може би ще го направят. Но в същото време разбираме, че в нашия случай говорим за високотехнологично производство, базирано на местно ноу-хау. За технологиите, разработени в недрата на военно-промишления комплекс и разсекретени съвсем наскоро, още през новото хилядолетие. За редица стокови позиции нямаме аналози в света, което означава, че трябва внимателно да подбираме чуждестранни жители, за да постигнем реално разширяване и развитие на нашия потенциал с тяхна помощ. Изключваме масовата инвазия на китайски и корейски компании. Що се отнася до основните технически работници, ние разчитаме на местен персонал и участието на квалифицирани специалистиот българските региони.
– Какво прави технологията уникална?
- Тезата за приоритетното развитие на териториите от ръководството на страната беше заявена в контекста на общата експортна ориентация на икономиката на Далечния изток. Как виждате експортния потенциал за себе си?
- Ако можем да предложим адекватна цена на крайния потребител, ще имаме стабилно търсене. Защото като качество, технически характеристики и свойства нашите продукти са много атрактивни. Вземете например арматурата. Един тон базалтова композитна арматура замества 8 тона стоманена арматура. Поради специфичното тегло, ние можем да натоварим напълно транспортните контейнери с него, тоест дори е по-изгодно да транспортираме нашите продукти от стоманените. Ако благодарение на режима на ASEZ успеем да намалим цената на крайната себестойност на продуктите, включително доставката, с 10 процента (а предвид целите за ASEZ, обявени от Министерството на развитието на Далечния изток, това според нашите изчисления е съвсем реалистично), ще получим гарантиран износ. Нашите продукти ще бъдат по-евтини като цена и по-добри като качество от стоманената арматура в Южна Корея или Дубай.
- Споменахте целите, поставени от Министерството на развитието на Далечния изток. В допълнение към данъчните стимули, агенцията обявява много атрактивни условия за инфраструктура - това е 6,9 цента за киловатчас (около половината от текущата тарифа за промишлените потребители в Якутия) и 440 долара за TEU (което е почти 4 пъти по-малко от текущите разходи за транспорт). От тази гледна точка предложеният от вас ТОП е може би най-уязвимият от целия представен списък - днес основната площадка на предприятието се намира в транспортно и енергийно изолирана територия.
– Да, но такъв подход не е много изгоден за енергетиците – те губят потребители. Ако всички сайтове на ASEZ ще иматавтономно производство, това ще се отрази негативно на състоянието на индустрията, която между другото също се поддържа от държавата.
- Говоря само за конкретен проект, имаме малък дял, той не прави времето за Yakutskenergo и RAO ES of East. Дори като вземем планираната ASEZ като цяло, където ще има няколко дузини жители, това ще бъде само няколко десетки мегавата. Решението за това как да се постигнат целите за цената на електроенергията обаче ще бъде взето от операторите на ASEZs. Но конкретно в нашия случай, купуването на електричество от Yakutskenergo, субсидирането на цялата разлика и по този начин индиректно подпомагане на доставчика от последна инстанция от средствата, отпуснати за развитието на ASEZ, смятам за разточително.
- Какви следващи стъпки очаквате от федералното правителство в посока на ASEZs? Какво ще стане, когато законът бъде приет?
- Днес българското министерство на развитието на Далечния изток е избрало предварително четиринадесет PDA обекта от почти 400 анализирани обекта. Само онзи ден вицепремиерът Юрий Трутнев обяви, че през 2015-2017 г. реално ще бъдат създадени само пет от тях. Наистина се надяваме, че предложеният от нас ТОП базалт - нови технологии в Якутия ще бъде включен в този списък. Ако да, можем да покажем много бърз резултат, тъй като имаме всички необходими компетенции, изчисления и „опакована“ инвестиционна стратегия. В противен случай рискуваме да загубим тази индустрия в зародиш, нашите специалисти просто ще бъдат изкупени от чужди или други заинтересовани компании.