Бедуин, Бибра
Автор: Палмин Лиодор Иванович
(Преводът е посветен на В. М. Лавров).
Като бърза лодка по синьото вълнение
Плъзгайки се, бягайки от родния бряг,
И лебедът се втурва над вълната,
С треперещо весло, галейки гърдите на морето, -
Така бедуинът лети от планината с коня си
В пустинята безгранична свобода,
И кракът на коня съска във вълните от пясък,
Като закалена стомана, потопена във вода.
Моят кон вече плува сред бездните сухи
И с гърдите си като делфин ги разсича.
Всички летим по-бързо като стрела...
Пътеката изчезва зад коня...
По-високо, по-високо.... прах зад мен
Изправя се като въртящ се стълб.
Като облак черен кон сред степните ливади,
Звездата блести от челото му като дневна светлина,
Ураган играе с вълниста грива,
И полетът на белите крака, като светкавица, блести.
Белокраки мой кон, лети!
Гори и планини, махнете се от пътя!
Напразно палмата зелена,
Обаждане към вашия хладен подслон:
Втурнах се на кон,
И сега тя ме преследва
В дълбините на оазиса остана далече
И, шумолейки листата, се замислих дълбоко.
Стражът на пустинята е ням, тук са дивите гранитни скали;
Със зловеща мисъл той ме гледа,
Копитата повтарят последните удари,
И зад мен се чува фатална закана:
„Къде, лудо, отлетя!
Там от пладне горят стрели
Няма да намерите нищо, което да ви помогне,
Никакви знаци не те чакат там,
Нито палмово зелена красота,
Една шатра там е рай,
Там само скалите са сухи,
Да, има номадски звезди в небето ...."
Заплахите са напразни!
Изчезвам с двойна скорост.
Гледам и редица мрачни скали
Вечедалеч, далеч зад мен.
Те бягат обратно в тълпа,
Един се крие зад друг.
Ето едно хвърчило, съблазнено от фатална заплаха,
Сигурен съм, че ездачът стана негова плячка,
И разперва криле в преследване, над мен
Зловещият черен кръг, който описа три пъти
И изграчи: „Надушвам труповете ви!
И вонята, и ездача, колко си тъп!
Пътят тук търси луд ездач,
И вонята на трева в сухата пустиня...
Трудът ви днес ще бъде напразен:
Който стигне до тук е мой!
Тук, по пътя, само вихрушка броди,
Отнасяйки се в пясъците на степите,
И тази поляна не е за коне:
Само остър клюн намира храна тук,
Тук гният само трупове,
Тук бродят само хвърчила..."
Стиснал черните си нокти, той погледна злобно,
И три пъти се гледахме очи в очи.
Кой е срамежлив? Не аз, а хвърчило! И високо
Ето той лети зад мен далеч в небето,
Тук висеше във въздуха като едва видимо петно....
Махай се вече от врабчето.... там черна муха -
И се удави напълно в синьото пространство ....
Белокраки мой кон, лети!
Далеч, камъни, хвърчила, махнете се от пътя!
Там един облак в небето се втурна към слънцето
И ме гони с бяло крило...
Както летя в степта, така и в синьото небе
Тя мечтаеше гордо да лети.
И сега тя висеше над върбата
Със своята фатална заплаха:
„Къде бърза, луд!
Там жаждата ще изгори гърдите му,
Там палещата топлина се излива безгранично
И дъждът няма да опръска главата.
Потокът, мърморейки, не напоява
Тази безплодна пустиня
И вятърът поглъща росата,
Грабвайки алчно в движение .... "
Напразни заплахи! Летя по-бързо!
И облакът пълзи все по-надолу над мен,
Всяка минута е по-трудна и по-слаба,
И пада в безпомощност върху скалата.
С презрение отвръщам на горд поглед, -
И сега тя вече е далеч в небето ....
Знам какво се крие в сърдитата й пазва!...
Тук тя стана лилава и, освобождавайки отровата,
Цялата жлъчка на завистта напоена, ядосана
И почерняла като труп, от срам се скри в планината...
Белокраки мой кон, лети!
Махайте се, облаци, хвърчила, махнете се от пътя!
Сега се огледах наоколо:
Само степта и небето без край
Безгранично пространство за разпространение.
И за мен пратеник няма!
Омагьосвайте природата на съня,
Тук няма и следа от човешки крак,
Елементите спокойно спят,
Като животни в тишината на гората,
Че не се страхуват от човек,
Не съм го виждал от векове.
Но Господи! Аз съм в пясъците на безжизнена страна
Не е първият!… В далечината проблясва тълпа от хора….
Седи ли в засада и чака плячка?
И конете, и всички те са ужасна белота! ...
Втурвам се към тях - те стоят .... Викам им - отговор няма,
И във всеки разпознавам изсъхнал скелет!...
Скелети на камила с кости на ездачи ....
Това е стара каравана, от дълбините на пясъците
Разкъсана от вихри, в лъчите на дневната светлина.
И сега, от кухините на очите им,
От челюстите на техните изсъхнали,
Въртящ се, пясъкът тече като поток,
Шумен със заплаха пред мен:
„Къде, луд бедуин!
Там ураганът царува сам! ... "
далеч! Летя напред със стрела!
Белокраки мой кон, лети!
Скелети, вихрушки, махнете се от пътя!
Ето див ураган, пълен с могъща сила,
Свободен син на степите, дойде и в далечината
Спря бягането мисред пясъчните вълни
И той си подсвирна лудо, въртейки се в недоумение:
„Кой от вихрушките е там, братко мой,
Нима моето владение умира толкова смело?
А самият той е толкова незначителен и толкова ниско лети..."
Той изръмжа свирепо, тропайки с крак...
И цяла Арабия наоколо трепереше,
Но като видях, че изобщо не се уплаших,
Той се изсипа върху мен като планина от пясък,
Той започна като дракон да ме разкъсва с ноктите си,
Валил с мощни крила,
Изгорени с огнен дъх,
Погребвайки се в пясъчните недра,
Откъсна от земята, победи земята,
Заспиващи планини от прах....
Но не отстъпих в битката
С разхлабените си вълни,
Пясъчен квартал разквартиран
И гризе неистово със зъби....
От ръцете ми искаше да се издигне в небето,
Да, не! ... Не е избягал! .... Напразни усилия!
И сега, като дъжд от пясък от скалите, се изля
И той падна в краката ми, като труп, свивайки крилата си ....
Каква сладка почивка! Вдигнах очи към звездите.
И звездите са всички блестящи очи
Те ме гледат сам от небесните висини,
И освен това няма кой да ги огрее с лъчи!
Колко свободно диша гърдите, изпълнени с радост!
В него се разлива блаженство, вълнува ме цялата,
Сякаш в цяла Арабия мога
Океанът от въздух сега трябва да изпие до дъното!...
Колко е сладко да потопиш безграничното око в простора
Толкова далеч и толкова дълбоко!
И прекъсва по-нататък, по-нататък поглед
За необятни хоризонти!…
Как разтворих широко ръце!
Сякаш небето е цялото на запад от изток
прегърнах... и мечтата се извисява, лека, ярка,
По-високо до небето и като пчела,
Какво, като потопи жилото, излива цялата сила,
Такс мисъл душата отлита в необятността!...