Белгород, Звонкристална топка - без формат
Българският волейболен отбор за мъже завърши трети на Мемориала на Вагнер.
След поражението на отбора ни от французите в продължителен петсетов двубой, юбилейният приятелски XV Мемориал Хуберт Вагнер трябваше да завърши с битка с поляците. В същото време състезателните тънкости наредиха, че всъщност това е финалът на турнира. Когато Франция неочаквано загуби от Канада в три мача в последния игров ден, това отвори пътя към върха на подиума за конкурентите. Така конфронтацията между Полша и България на площадката на 15 000-местната Tauron Arena в Краков определи победителя в състезанието.
Напоследък, както се случи, нямахме особени проблеми с поляците на тяхна територия. Две поредни години в Световната лига българите се справяха уверено с бяло-червените. Но е невъзможно да се сравняват предишните победи над действащите световни шампиони и отчетната битка, която се проведе в присъствието на значителен брой, както винаги, жестоко болни и много красиво пеещи песни и подкрепящи любимия отбор на публиката, тъй като Фердинандо Де Джорджи реши да тества резервистите. Като цяло домакините играха с втория ни състав, без да използват почти нито един от лидерите. Същият Бартош Курек не влезе в игра, Фабиан Джизга се появи за кратко само във втората част, а двама голмайстори - Михал Кубяк и Давид Конарски - изобщо не бяха обявени за този мач, те наблюдаваха събитията отстрани.
Естествено, подходът на Сергей Шляпников се оказа различен, което доведе до влизането в стартовия състав на всички най-силни волейболисти в момента, следователно „базата“ имаше за цел веднага да накара противника да разбере претенциите му. И въпросът, повтарям, не е желанието определено да вземете трофей, направен под формата на голяма кристална топка,и да провери в битка онези, които определено ще отидат в същия Краков само след няколко дни. Изглеждаше, че не би трябвало да има проблеми, че нашият отбор ще се справи със задачата уверено и спокойно и ще получи игрова практика, като в същото време ще вземе приятни награди за победителите в Москва. Но коварната спортна съдба отреди друго. Това е меко казано и неутрално. Всъщност българските играчи предадоха мача на съперниците си, демонстрирайки беззъбост, породена от известно самодоволство след преодоляването на определен етап. Това е нежелателно, безразсъдно и дори опасно. В официални битки всеки противник ще накаже с удоволствие за такова нещо.
Още от първите минути видяхме очакваната комбинация - сетер Сергей Гранкин, диагоналът Максим Михайлов, блокьорите Иляс Куркаев и Артьом Волвич, играчите Александър Маркин и Дмитрий Волков, либерото Роман Мартинюк. В началото всичко вървеше много добре, някои може да кажат, че беше страхотно. На сервис на Гранкин домакините стигнаха до 0:4 и техният наставник взе принудителна почивка. Сетьорът напусна предната линия само след грешка. А след аса на Волков на таблото светнаха страхотни цифри - 1:6. Но това не означаваше, че поляците се примириха с такава тъжна съдба. Много скоро те се възползваха от няколко наши пропуска, намалиха изоставането, а в края на първия технически таймаут изобщо се доближиха - 7:8. Това някак си разклати българите, които, сякаш дошли на себе си, взеха контрола над играта в свои ръце. Изискваната ефективност на блока се появи (5 точки на сет), хладен терен полетя (6 аса) и броят на грешките беше сведен до минимум. Както винаги приемът куцаше, но най-много смущаваше атаката, особено от четвърта зона. Почти станаосновното бедствие за българския национален отбор в мача. Какво да кажа, когато от тримата участващи играчи никой не успя да достигне 50%? Съдете сами - цифрите за ефективността на тяхната атака са объркващи: Волков - 43%, Юрий Бережко - 29%, Маркин - 15%. Но в първия сет това все още не се отрази на резултата, защото взеха съперника с още един.
Ас завърши Куркаев, Михайлов постави блок, след което същият Куркаев организира "покритие" - и противниците стигнаха до втората задължителна пауза с резултат 11:16. Като че ли българите просто започнаха да подхождат по-отговорно и концентрирано към въпроса, но, разбира се, двата компонента, споменати по-горе, повлияха в по-голяма степен. Когато Михайлов вкара "шут" от предната линия, а Фердинандо Де Джорджи прекара втората почивка при резултат 12:18, стана ясно много. Грешките на поляците не им позволиха да наложат битка и да организират преследване. В крайна сметка видяхме двойна смяна с пускането на Максим Жигалов и Александър Бутко. Между другото, диагоналът, който умее да сервира добре, успя да се отличи, като пусна ас на паркета - 15:23. Резултатът от началния игрови сегмент обобщи Волков - 16:25.
Нещо подобно видяхме във втория мач, когато преди техническия тайм-аут съперниците бяха равностойни, а след това грешките на домакините започнаха да оказват влияние върху развитието на събитията. Михайлов се разписа в атака - 7:9, след което Артур Шалпук сгреши - 9:12. С такъв хендикап отборите стигнаха до следващата планирана почивка - 13:16. Тогава дойде решителният пробив. Разликата започна да расте, в този процес Волков беше заменен от Бережко, а когато Маркин отбеляза в атака (17:22), Сергей Шляпников отново направи двойна смяна. В крайна сметка Куркаев блесна, вкарвайки с първото темпо и завършвайки ас. Бартоломей Лемански завърши сета с грешка при сервис - 19:25. Всичко изглежда доста прилично, но рецепцията все още беше куца,въпреки че атаката се подобри малко, но решаващият фактор все още беше слабата игра на Полша, а не силата на нашия отбор. Това е проблемът, който повлия на последващото развитие на събитията. Само грешките на бяло-червените ни донесоха десет точки. Това говори много.
Последва най-интересното и важно. Третият сет започнаха Бережко вместо Маркин и Алексей Остапенко, който замени Волвич. Тогава започнаха проблемите и те бяха свързани не толкова с разместванията, колкото с два други фактора: поляците започнаха да действат по-добре, тъй като Фердинандо де Джорджи реши да пренастрои втория състав, правейки го почти трети, но много боеспособен, и второ, българите забавиха и без това не най-бързата инерция, което се отрази в много показатели. Още в началото имаше възможност да се съберат за среща, когато асът Гжегож Ломача освети таблото за 4:0. Вярно, вълнението и фитила бяха достатъчни първо да съкрати разликата, след това да изпревари съперника, а след това и да поведе - 6:7 след блок Бережко, което принуди италианския наставник нетърпеливо да вземе тайм аут. Бяха загубени четири поредни точки, а след това, след подновяването на срещата, и петата, когато пайпът бе завършен от Волков - 6:8.
Какво друго ни трябваше? Просто не губете концентрация, не мислете, че е толкова лесно и просто, без напрежение, без ревност и дори охлаждане, можете да победите такъв противник. Очаквано и естествено имаше и грешки, понякога необясними. Куркаев прави аут в първото темпо, след което Шалпук изпълнява повторението, Маркин веднага излиза вместо Бережко, но в същото време прави грешки в атаката на Вълците, не влизайки в корта - 12:10. Логично последва таймаут, който се отрази краткотрайно. Гостите успяха да си върнат минимална преднина с усилията на Волков на блока. Но след второто задължително прекъсване всичко е окончателноувехнал. Куркаев отново греши, след което в плейофа Лемански се различава, като атакува с първо темпо, а Сергей Шляпников е принуден да прекара втория си тайм-аут при резултат 18:16. Наставникът призова подопечните да дадат прием. И това е разбираемо, защото този компонент се превърна в бич, който бичува българския състав – 29%. Не минава през никакви порти. Ясно е, че атаката също падна драстично - 32% от ефективността. Ужасни цифри. Всичко това доведе до загуба. Дори преследването се провали. Лемански блокира Маркин, а нашият отговор беше двойна смяна, когато разликата вече беше критична - 19:16. Да, българите се отпуснаха рано, но играта на полските резервисти заслужава уважение. Ас сложи Шалпук, а Лукаш Качмарек в блокада обобщи резултата от отвратителната за нас игра - 25:20.
И те не послушаха. Това е всичко. Волков удря извън границите точно там! Не оставаше нищо друго, освен да се надяваме на Жигалов и неговия луд сервис. Всъщност освобождаването на Максим почти се превърна в повратна точка. Един човек почти постави всички съперници в ступор. Първо диагоналът вкара в атака - 21:17. След това направи ас - 21:18. Последва почивка от Фердинандо Де Джорджи, който явно се почувства застрашен. Не помогна. Поляците сбъркаха, а след това Жигалов отново остави топката на пода - 21:20. Пет поредни загубени точки принудиха италианския треньор да прекара втори таймаут. Но това беше последното хубаво нещо за нас. Домакините успяха да се оттеглят, а след това и да доведат до победа, която донесе Качмарек – 25:22.
За радост на публиката, по законите на жанра, съдбата на трофея и титлата се реши в съкратен сет. Да, тайбрекът се смята от мнозина за волейболна лотария, но със сигурност не е поредица от 11-метрови удари след мача във футбола. Българите се съпротивляваха, при което Бутко остана да подава до 5:5. Тогавабяло-червените започнаха да създават определящ резерв. Ас бе допълнен от Александър Шливка (колко сте чували за този играч?), извеждайки партньорите си напред - 7:5. Тайм-аутът, взет от нашия щаб, не помогна да се събудим. Волков нанесе удар и размени отборите - 8:5. Българите просто пропуснаха всичките си шансове много по-рано, защото беше твърде късно да променят нещо. Излизането на Жигалов от сервиране не ни донесе успех, тъй като поляците умело го отстраниха. Домакините вече не можеха да бъдат спрени, още повече, че самите ние не направихме малките подвизи, които бяха толкова необходими в тази ситуация. Не беше възможно да наваксаме съперниците, както се очакваше. Точката постави Шалпук – 15:12 в партията и 3:2 в мача.
Сергей ГРАНКИН, капитан на националния отбор на България: - Толкова труден мач се получи за нас. Основният проблем и в бъдеще ще се опитаме да го решим е, че престанахме да се справяме с рецепцията. Веднага започнаха проблеми и в атака, и на терена, и в блока. След втория мач се закачихме и затова загубихме мача.
Сергей ШЛЯПНИКОВ, старши треньор на националния отбор на България: – Искам да поздравя отбора на Полша за добрата игра, колега. Изиграхме два мача добре, след това повярвахме в победата рано, концентрацията намаля и започнаха ненужни грешки, които доведоха до такъв резултат.
След резултатите от турнира бе определен символният му отбор, в който бяха и българите. Най-добър сетер: Бенджамин Тогнутти (Франция). Най-добър диагонал: Давид Конарски. Първи най-добър блокировач: Бартоломей Лемански (и двамата от Полша). Втори най-добър блокировач: Иляс Куркаев. Първият най-добър финиширал: Дмитрий Волков (и двамата от България). Втори най-добър завършил: Стивън Маршал (Канада) Най-добро либеро: Женя Гребенников (Франция). Най-полезен играч (MVP) на турнира: Максим Михайлов (България).