Бездействието понякога е по-лошо от грешките - от - Информационен новинарски сайт
На фона на безпрецедентно изостряне на руско-турските отношения, балансиращи на ръба на войната, след като турските ВВС свалиха български бомбардировач, ситуацията вътре в самата България се утежнява. Северен Кавказ отново се превръща в едно от основните огнища на напрежение.
Докато българските власти и федералните медии се правят, че в този регион не се случва нищо страшно, събитията там се развиват по свой собствен сценарий. Разбира се, реална картина на случващото се може да се получи само на място. В тази връзка на редовното заседание на московския политически клуб „Росбалт“, посветено на влиянието на нарастващото международно напрежение върху ситуацията в Северен Кавказ, бяха поканени експерти, които познават добре този регион и които наскоро са били там.
Съдейки по масива информация от полето, изнесена по време на дискусията, федералното правителство много закъснява с реакцията си на плетеница от проблеми, създадени отчасти от самото него, отчасти от действията или бездействието на местните лидери.
Като начало отбелязваме, че днес Дагестан се превръща в един от центровете на нарастващо напрежение в Северен Кавказ. Случи се така, че именно в тази република през последните две седмици почти неочаквано възникнаха три остри конфликтни ситуации.
Първият е проблемът с шофьорите на камиони. И не само от Дагестан, но и от други републики на Северен Кавказ. И така, говорейки на среща на политическия клуб, специалният кореспондент на Новая газета Ирина Гордиенко каза, че е разговаряла там с шофьори от Чечня. Както знаете, проблемът с шофьорите на камиони, възникнал заради действията на федералното правителство, което им наложи непосилни допълнителни такси, е от общобългарски характер. Действия на водачи на тежкотоварни автомобили срещу въвежданетонови такси, обхванати над две дузини български области. Но за Северен Кавказ този проблем е особено остър, като се има предвид много високото ниво на безработица в региона.
Според Гордиенко, въпреки високото ниво на официална безработица, значителна част от жителите на Дагестан се препитават с превоз на стоки. Естествено много от тях са купили скъпи камиони на кредит, които изплащат само с подобни пътувания. За да оцени по-точно мащаба на проблема, Гордиенко даде пример с голямото дагестанско село Губден, където на 15 000 души има 2000 тежкотоварни превозни средства.
Според очевидец обстановката е напрегната до краен предел, хората нямат намерение да се оттеглят - защото просто няма къде. Местната полиция се опитва да провокира стачкуващите, късат им номерата от колите, но шофьорите се държат и засега не се поддават на провокации, отбеляза Гордиенко
Изобщо цялата тази история с "Платон" е ярък пример за това как на практика се потвърждава теоретичната позиция, според която чиновникът смята държавата за своя частна собственост, а частния си интерес представя за държавен.
Връзката между първите две събития – насилственото превземане на салафитската джамия на улица Которова в Махачкала и „Ислямска държава“ обаче е пряка. Представители на терористичната ИД вече излязоха със специално изявление по този повод, в което призовават „истински вярващите“ мюсюлмани от Северен Кавказ за момента да се разтворят в общата маса и да ударят, когато никой не го очаква от тях, както беше в Париж. „Това е първият резултат от конфликта около салафитската джамия в Махачкала“, заяви член на политическия клуб, директор на Севернокавказкия проект на МеждународнияКризисна група Екатерина Сокирянская.
И Сокирянская, и Гордиенко, които са видели с очите си реакцията на мюсюлманската младеж на ситуацията около джамията, я наричат „рейдерско превземане“, но признават, че все още не е ясно кому е било нужно. Те вярват, че определено не федералните. Мълчи и ръководителят на Република Дагестан Рамазан Абдулатипов. Има мнение, че това изземване е от полза за местните сили за сигурност, но това все още не обяснява нищо на никого.
Хората бяха обидени не само от факта, че местният имам беше отстранен от службата си, но и от обидната форма, в която това беше направено - грубо, без да се вземе предвид мнението на енориашите и активистите на джамията, докато свещените книги бяха разпръснати по пода ... Както каза един от събеседниците на Сокирянская в Махачкала, с когото тя обсъжда тази тема, "в Кавказ могат да бъдат убит за три неща: за земя, за жена и за накърнено достойнство."
Експертът смята, че "никой няма да забрави това, това е истинска провокация". За да направите това, „не познавате Кавказ“, казва тя.
Що се отнася до идеологическата борба срещу влиянието на ИД в българския Северен Кавказ, в нея, според Сокирянская, ключова роля могат да играят свидетелствата на хората, които са се върнали или биха искали да се върнат от Сирия, тъй като много от тях са изключително разочаровани от това, което са видели там. „Онези, които отидоха там с някакви романтични идеи за „халифата“, неминуемо са разочаровани“, отбеляза експертът. Потенциалът им обаче не може да бъде реализиран сега поради провежданата в България политика, която на практика поставя всички „завърнали се“ извън закона.
На свой ред Михаил Рощин, старши научен сътрудник в Центъра за изследване на Централна Азия, Кавказ и Уралско-Поволжския регион на Института по ориенталистика на Руската академия на науките, говорейки на среща на политическия клуб, нарече такивапрактиката "нож с две остриета".
От една страна, според него най-радикалните ислямисти заминават за Сирия, а поне в Северен Кавказ такива вече няма. В този смисъл той е съгласен, че определени български структури са имали интерес от политиката за насърчаване на "изселването" на радикали от България.
От друга страна той припомни, че "Ислямска държава" е глобален проект. От което можем да заключим, че няма да е възможно да го победим само с такива методи.