БИОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ПРИЧИНЕНАТА ПАСТЕРЕЛОЗА
БИОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ПАСТЕРЕЛОЗАТА
Азербайджански изследователски ветеринарен институт
Редица от най-важните теоретични въпроси и практически проблеми на пастьорелозата на селскостопанските животни са успешно решени с усилията на много учени [2,3,5,6].
Някои учени още през 1898 г., когато изучават щамове Pasteurella, установяват, че има известни различия между отделните колонии. Например, имаше щамове подвижни и неподвижни, монотрихични и политрихични, с капсули и без капсули, както и щамове, които се различаваха по биохимични свойства. Обобщавайки своите изследвания, те групираха всички яйцевидни къси пръчки от причинители на хеморагична септицемия, независимо от техните свойства, в групата на бактериите на хеморагичната септицемия. Но такова необосновано решение не намери признание сред други учени [6,7].
По-късно редица изследователи, изучавайки 21 щама Pasteurella, стигат до извода, че е невъзможно да се групират бактериите само според патогенността и патологичните промени, които причиняват [6,7].
Бактерията не втечнява желатина (някои щамове, изолирани от M.K. Ganiev, втечняват желатина). Върху агар образува малки прозрачни колонии с гладки ръбове; по-късно стават белезникави и прерастват в агар. В месния бульон отначало се наблюдава равномерно помътняване, по-късно средата става бистра с образуване на лигава утайка. Не се наблюдава растеж при естествено кисели картофи. Pasteurella не променя цвета си върху ендо-агар; млякото не коагулира върху агара на Drygalsky [1,4].
Едно от важните свойства е образуването на индоло. Pasteurella ферментира декстроза, левулоза, захароза и манитол с образуването на киселина.
Допълнителни изследвания на учените бяхаустановено е, че пастьорелите са неподвижни, следователно нямат флагели, не образуват спори, развиват се в присъствието на кислород.
М. К. Ганиев, след като проучи културните свойства на 223 щама Pasteurella, изолирани от здрави, възстановени, мъртви и болни животни (говеда, биволи), ги раздели на 4 вида.
Първият вид, върху агар, даде нежни колонии, под формата на капки роса, а в бульона - леко помътняване.
Вторият тип - върху агар се образуват непрекъснати мукозни флуоресцентни колонии, а в бульона - забележима мътност.
Третият тип - върху агар дава непрекъснат белезникаво-сив, сух растеж, в бульона се образува малко груба утайка.
Четвъртият тип се състои от щамове, които дават непрекъснат белезникаво-сив и набръчкан растеж върху агар, а в бульона - силно помътняване с груба неразтворима утайка под формата на бучки.
Авторът отбелязва, че образуването на париетален пръстен в бульона, както и филм, в по-голяма или по-малка степен се извършва сред щамове от четирите типа и следователно тези характеристики на растеж са от второстепенно значение. Изследователят установи, че някои щамове променят желатина, кръвната среда и млякото. Въпреки това, повечето от щамовете растат върху тези среди без характерни характеристики.
М. К. Ганиев, причислявайки щамовете на Pasteurella към един или друг тип, даде решаваща роля на степента на нежност на растежа на MPA и MPB и не взе предвид вирулентността на културите, тъй като вирулентните щамове се срещат и в четирите типа. Авирулентните щамове в неговите експерименти върху хранителни среди дават по-груб растеж [1,4].
I.A.Danshev даде бактериологична характеристика на 342 щама Pasteurella, изолирани от умрели от пастьорелоза коне, говеда, биволи, свине, овце и птици. Той отбелязва, че Пастьоризолирани от различни животински видове са морфологично идентични и че наличието на пръчковидна и нишковидна Pasteurella не е установено от него. Авторът разграничава два основни типа пастьорела – флуоресцентна и нефлуоресцентна. Изследваните от него щамове обаче не се различават по стабилността на този признак [2,3].
Различни изследователи диференцират пастерела според биохимичните свойства [3,6].
В. С. Рягузов разделя пастера на три групи. Първата група ферментира лактоза, малтоза, глюкоза, захароза, манитол и не произвежда индол. Щамове от втората група ферментираха глюкоза, захароза и манитол; не ферментира лактоза и малтоза, произвежда индол. Третата група не е ферментирала нито една от дадените захари. Първите две групи авторът нарича активни, а третата – неактивни.
I. A. Danshev отбелязва, че нито един щам Pasteurella, изолиран от различни животински видове, не коагулира мляко и не предизвиква хидролиза на нишесте. Всички изолирани от него Pasteurella са типични производители на индол и само някои прясно изолирани щамове не произвеждат индол.
От 342 щама, изследвани от I.A. Danshev, 159 ферментирали арабиноза, 239 - ксилоза, 332 - левулоза, 286 - галактоза, 338 - захароза, 29 - инозитол, 52 - глицерол, 318 - манитол, 129 - дулцит, 168 - сорбитол. Едновременно с това всички щамове редуцират нитратите до нитрити.
В групата на типичните щамове той включва микроби, които усвояват арабиноза, ксилоза и дулцитол, но не разграждат лактозата и малтозата [2].
Атипичната група Pasteurella се характеризира с тенденция към окисляване на лактоза и малтоза.
М. К. Ганиев смята, че биохимичната активност на Pasteurella зависи от тяхната вирулентност и въз основа на това Dell Pasteurella се разделя на три групи. В своите изследвания най-активенщамовете са тези, изолирани от животни, умрели от пастьорелоза, последвани от култури, получени от прясно болни животни, и накрая, щамовете, изолирани от здрави животни, са причислени към третата група.
Щамове, които разграждат рамноза, малтоза, галактоза, захароза, левулоза, манитол и нямат ефект върху лактозата, освобождавайки индол, ученият приписва на средноактивните щамове.
Неактивни щамове - постоянно ферментират глюкоза, захароза, левулоза, галактоза, манитол, не разграждат лактоза, рамноза, малтоза и не произвеждат индол.
Наред с биохимичните изследвания той изучава и серологична диагностика. Авторът установи, че реакцията на аглутинация не се оправдава за откриване на пастьорелоза сред здрави животни, но при възстановени животни тази реакция може да се приложи.
Тип G (гранулиран) - върху агар расте под формата на най-малките, прозрачни, нефлуоресцентни колонии, а върху бульона дава просветление със загуба на люспеста или гранулирана област.
Според други данни, при засяване на стари бульонни култури от пастьорела за птици е отбелязано наличието на колонии, които не са характерни за този микроорганизъм. Подробно изследване на тези колонии показа, че има отделяне от първоначално хомогенната и вирулентна култура на авирулентния вариант, който се различава морфологично от оригиналния, т.е. авирулентните варианти са по-големи в сравнение с оригиналния щам.
Във връзка с дисоциацията Уебстър разделя причинителите на пастьорелозата на три типа в зависимост от техния растеж и вирулентност. И така, тип D е много вирулентен и вегетира слабо, тип M е по-малко вирулентен и доста адаптиран към вегетативно съществуване, тип W е авирулентен и напълно неизискващ впо отношение на хранителните среди [5,6,7].
Както се вижда от горния материал. За всички видове Pasteurella са отбелязани явления на микробна дисоциация, които заслужават внимание в много отношения.
По този начин по въпроса за морфологичните, културните и биохимичните характеристики на животните Pasteurella, включително овцете, има противоречиви мнения на отделни изследователи. Имайки предвид това, изолираните от нас култури Pasteurella от биволи бяха подложени на бактериологични изследвания за изследване на морфологичните, културните и биохимичните свойства.
Материали и методи на изследване. В работата е използван референтен щам, получен от ВНИИ за експериментална ветеринарна медицина, епизоотични щамове на Pasteurella, изолирани от органи на умрели от пастьорелоза биволи. Видовата принадлежност на патогена се определя въз основа на изследването на морфологичните, културните и биохимичните свойства, както и резултатите от инфекцията на лабораторни животни в съответствие с общоприетия метод на бактериологично изследване.
Култивирането на Pasteurella извършихме върху MPA и MPB с pH 7,2-7,6.
Резултати от изследването и тяхното обсъждане. Изолираните култури на Pasteurella са неподвижни, не образуват спори и капсули и нямат флагели. Всички те бяха с форма на коко, а в повечето случаи с овална форма и почти всички бяха разположени по двойки. При оцветяване на петна от вътрешните органи на мъртви животни по метода на Романовски-Гимза, Pasteurella оцветява биполярно.
Нашите данни са в съответствие с мнението на други микробиолози, които смятат, че биполярното оцветяване е най-специфичното свойство на Pasteurella.
Въпреки че в практическата работа обикновено се наблюдава биполярно оцветяване в препарати от вътрешни организаразени животни и почти не се наблюдава в културите на Pasteurella. От друга страна, това свойство е характерно не само за бактериите от тази група, тъй като бактериите от Escherichia coli често се оцветяват по същия начин.
Следователно от практическа гледна точка е важно само цветът на полюса да не може и не трябва да служи като основа за разделянето и диференциацията на Pasteurella. Въпреки това, това специфично оцветяване е характерна черта на бактериите Pasteurella.
Културите на Pasteurella върху BCH дават растеж под формата на равномерен mu-ti, който по-късно потъва на дъното на епруветката, образувайки белезникаво-сив лигав седимент, докато бульонът придобива предишната си прозрачност. Някои култури образуват различни видове тънки филми върху повърхността на бульона. При слабо разклащане утайката под формата на пигтейли се издига, а при силно разклащане дава равномерна мътност по цялата повърхност на бульона.
Върху MPA културите от патогени на пастьорелоза дават едва забележими, прозрачни росни колонии, отделно разпръснати по цялата повърхност. Въпреки това, някои култури върху агар образуват изолирани колонии под формата на синкаво лигаво покритие. Краищата на такива колонии понякога са неравномерни. Въпреки това, някои култури дадоха непрозрачни, леко големи дори колонии.
Оптималната температура за култивиране на Pasteurella върху хранителни среди, в нашите изследвания, е 37-380C.
Повечето култури Pasteurella запазват своята вирулентност в продължение на няколко месеца по време на повторно засяване.
7 култури Pasteurella от 19 изследвани от нас коагулират млякото на втория и третия ден. Други култури не са коагулирали млякото.
За да установим биохимичната активност на пастьорелозните култури, извършихме посеви върху цветен ред.Вирулентните култури на Pasteurella са по-биохимично активни от слабо вирулентните култури.
Трябва да се отбележи, че 7 представителя на силно вирулентни култури на Pasteurella са променили инулин, 8 ферментирало мляко и 5 са изолирали индол и нито една от слабо вирулентните култури не е причинила подобни промени.
Изводи. При изследване на културните и морфологични свойства на Pasteurella, изолирана от биволски телета от различни възрасти, беше установено следното:
1. Pasteurella, изолирана от биволски телета на различна възраст, са морфологично идентични. Пръчковидни, нишковидни и жгутикови форми на Pasteurella не са установени от нас.
2. Силно вирулентните култури на Pasteurella са по-активни от слабо вирулентните култури.
3. В култури, изолирани от биволски телета на различна възраст, биохимичната активност не е постоянна.
Литература. 1. Ахмедов Ч.А. Пастьорелоза на селскостопански животни. J. Аграрна наука на Азербайджан, Баку, 2004 (4-6), стр. 108-112. 2. Вербицки М.Ш. и имунология, 1983, № 3, стр. 44-51. 3. Гути-на В.Н. Очерци по история на физиологията на микроорганизмите, М. "Наука", 1988, 199 с. 4. Ширинов Ф.Б., Рахимова Г.А., Сафарова А.А. Полутечна формула ваксина срещу пастьорелоза при говеда и биволи. J. Аграрна наука на Азербайджан, Баку, 2003 (1-3), стр. 128-133. 5. Barrington A.M.et al//J.Dairy Sci, 1997. 6. Pasteur L. Memoire sur la fermentation a lcooligue//Jbid.P. 51-121. 7. Sasaki Metal//J. Dairu Sci, 1976, P. 89-112.
БИОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА АКТИВАТОРА PASTELLORIS
Азербайджански научноизследователски институт по ветеринарна медицина Баку, Азербайджан
При изучаване на културни и морфологични свойства на pasterelloris mul-tocida, разпределени при бикове на различна възраст, се установява следното:
- pasterlloris multocida,отделени от бикове на различна възраст, морфологично идентични. Пръчковидна бактерия, нишковидни и флагелни форми пастер-лозис не са установени от нас.
- силно вирулентните култури пастерлоза са по-активни в сравнение със слабо вирулентните форми.
- при култури, отделени от бикове с различна възраст, биохимичната активност не се проявява.