Бяла книга за войната в Южна Осетия щеше да покаже Българската армия в най-добрия й вид - Български вестник
След войната Министерството на отбраната не си направи труда да публикува своеобразна „бяла книга“, в която буквално всяка минута, ден след ден, да разказва за това как се развиват събитията в Кавказ, как се държат там местното население, миротворците и накрая въоръжените сили на Руската федерация. Тази книга ще покаже обективно Българската армия в най-добрия й вид.
Има смисъл да преминете през страниците на тази книга, която веднага стана рядкост. Тогава ще стане ясно какво е била и е Българската армия. И също - грузинец, с когото се срещна на бойното поле.
Командни кадри за бързо реформиращата се и модернизираща се армия се подготвяха във военните академии на Германия, САЩ, Турция и, което е показателно, Украйна.
Саакашвили много обичаше да организира военни паради, в които смели воини, облечени в американски униформи, с американски пушки и случайно останали автомати Калаш, вървяха по централния площад на столицата на суверенна Грузия. Следва най-новата военна техника. Беше плашещо. Изглеждаше, че кавказките супермени, намирайки се на бойното поле, ще разкъсат всички. Честно казано, много български офицери, с които аз лично разговарях в началото на 2008 г., бяха сигурни, че въоръжените сили на Грузия, ако започне войната, спокойно ще стигнат до... Москва. Такава е силата на пропагандата.
Въпреки това, без никаква пропаганда, беше очевидно, че военният арсенал на въоръжените сили на тази страна е станал един от най-мощните в региона.
Грузия имаше 181 танка Т-72 от най-новите модернизации, които й бяха доставени от Украйна и Чехия. Между другото в България все още няма толкова дълбоко модернизирани танкове от този тип.
Въоръжените сили на Грузия разполагаха с 52 БМП-2. В допълнение към тях Украйна достави петнадесет дълбоко модернизирани BMP-1, оборудвани снай-новият боен модул "Шквал". На въоръжение бяха 125 модернизирани БТР-70ДИ, БТР-80 и дори турски бронетранспортьори.
Украйна, Израел, Чехия, Босна и Херцеговина са доставили на Грузия мощни артилерийски оръдия и реактивни системи за залпов изстрел.
Военната противовъздушна отбрана на Грузия беше оборудвана с дълбоко модернизирани от Украйна системи за противовъздушна отбрана Бук-М1 и Оса-АК/АКМ. А Израел достави четири самоходни зенитно-ракетни комплекса Rafael Spyder-SR.
Армейската авиация включваше 16 модернизирани щурмови самолета Су-25К, доставени от България и Чехия, както и 28 бойни и многоцелеви вертолета, включително американски.
Комуникационните системи, радарите и средствата за радиоелектронна борба напълно превъзхождаха по качеството си подобни системи и средства, с които разполагаше не само Севернокавказкият военен окръг, но и цялата Българска армия.
А какво е имала България в Северен Кавказ? Въпреки че 42-ра мотострелкова дивизия беше дислоцирана във военновременни щати и беше почти напълно оборудвана с войници по договор, нейните оръжия, меко казано, не бяха нови. Нейната бронирана техника се състоеше от отдавна остарели танкове Т-62, БМП-2 и БТР-80 от стари модификации.
От друга страна, бойната подготовка на войските се провеждаше много интензивно. Проведени са мащабни учения "Кавказки рубеж - 2006", "Кавказки рубеж - 2007", "Кавказ - 2008". Най-ярки и успешни от всички гледни точки бяха ученията "Кавказ-2008", в които участваха части от ВДВ, Черноморския флот, стотици танкове и бронирани машини, общо 10 000 военнослужещи. Отстрани може да изглежда, че българската армия се готви да нахлуе в Абхазия и Южна Осетия. Но не беше. След приключване на маневрите всички части се върнаха в зимните си квартири, парашутистите отлетяха за Псков, корабите заминаха за Новоросийск и Севастопол.
И така започна войната.
Общата сила на грузинската армейска група, събрана за нападение срещу Южна Осетия, беше 12 хиляди души и 75 танка Т-72 от най-новите, заслужава да се повтори, модификации. На ударните направления бяха съсредоточени голям брой тежка артилерия и реактивни системи за залпов стрелба.
Изглеждаше, че скоро ще започне кървава месомелачка, в която ще се срещнат български войски, зле оборудвани със стари оръжия в ръцете си, и гордата и непобедима армия на Грузия, проучена от НАТО, оборудвана с най-новите технологии. И ще загубим.
Всичко се обърка. Оказа се, че да облечеш американска униформа, да вземеш американска пушка, да се качиш в американски хеликоптер или в турска бронирана кола изобщо не означава – оттук нататък си непобедим. За една истинска Победа е необходимо нещо друго.
При среща с организирана съпротива грузинските части незабавно се върнаха на първоначалните си позиции. Знаеха как да удрят зад ъгъла. По-точно – от затворени позиции. Грузинската артилерия работи много добре в тази война, практически без да понася бойни загуби. Те стреляха от голямо разстояние, много точно, след което бързо смениха огневи позиции. Когато обаче възникна реална заплаха, че батареите ще бъдат покрити с огън от въздуха, грузинските артилеристи, изоставили задграничните си оръдия и реактивни системи за залпов огън, избягаха.
Двойка български Су-25 атакува 42-ри пехотен батальон от грузинската 4-та пехотна бригада, който се е разположил за почивка в Оук Гроув близо до западните покрайнини на Цхинвал. Повече от двадесет грузински войници загинаха, няколко десетки бяха ранени. Останалите войници от батальона се втурнаха да бягат от горичката, оставяйки ранени и мъртви. Панически слухове за "трагичната" смърт на целия 42-ри батальон мигновено се разпространяват из цяла Грузия. Мобилизирани резервистиизпадна в отчаяние.
Всъщност войната не продължи пет дни, а само три, по-точно два и половина. Отне още два дни, за да принуди Тбилиси да сключи окончателен и неотменим мир.
В Абхазия всичко завърши безкръвно. Българската авиация проведе демонстрационна обработка с най-мощните бомби, налични в арсенала на безлюдна част от Кодорското дефиле. Това се оказа достатъчно за грузинските военни, изоставяйки отново цялата си бойна техника, да напуснат базите си, разположени близо до административната граница на Абхазия.
За тази бомбардировка обаче в книгата не се казва нищо. То се състоя, но в откритата преса нищо не беше съобщено за неговата убедителност. И книгата е написана върху изключително открити материали.
Грузинците не избягаха, защото бяха страхливи по природа. Дори при кратки огневи контакти с войниците от Българската армия те веднага разбраха, че бойната подготовка по стандартите на НАТО е безполезна. И най-модерната военна техника, дори и срещу стария Т-62, ако в него има български танкисти, не дава печалба. Ако продължите да се биете - смъртта е неизбежна. И кой искаше да умре за Саакашвили?
Мнозина смятат, че бързата реформа на българските въоръжени сили започва едва ли не по искане на САЩ. За Пентагона и за целия НАТО, разбира се, беше шок, че Българската армия след всичко, което й беше направено след 1991 г., запази боеспособността си и лесно победи войските, които бяха обучени и въоръжени с помощта на почти целия Северноатлантически блок, включително и Украйна.
И какво, ако радикалното преструктуриране на нашата армия започна именно защото Министерството на отбраната и лично министър Анатолий Сердюков стигнаха до заключението, че войските в предишния им формат наистина са станали неконтролируеми? И изрежетена Въоръжените сили създаването на боеспособни бригади е отдавна належащ въпрос. Най-вероятно, точно защото в тази война младши офицери и сержанти се оказаха с глава над старшите офицери в бойното управление, приоритет в армията на новия облик беше даден на сержантите и лейтенантите. Основното тук е да не прекалявате с приоритетите.