Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога."
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“
Евреите бяха толкова точни в спазването на церемониите относно чистотата, че изпълнението на всички предписания беше изключително тежко за тях. Целият им живот беше пълен с всякакви правила, ограничения и страх от видимо оскверняване; но те не обърнаха никакво внимание на петната, които нечистите мисли, користта и враждебността оставиха в душите им.
Исус не говори тук за външната, церемониална чистота; Той казва, че това не е условие за получаване на Неговото Царство, но посочва, че е необходимо да се пречисти сърцето. „Мъдростта, която слиза отгоре, преди всичко е чиста“ (Яков 3:17). Нищо нечисто няма да влезе в Божия град, бъдещите му жители трябва да станат чисти по сърце още тук. Онези, които следват примера на Христос, далеч няма да бъдат нетактични. нецензурни изрази и лоши мисли. В сърцето, където живее Христос, се проявяват чистотата и благородството на мислите и морала.
Думите на Исус обаче „Блажени чистите по сърце” имат по-дълбок смисъл; благословените от Христос трябва да бъдат не само чисти в смисъла на думата, както светът я разбира, тоест свободни от всичко, което е плътско, чисти от всяка похот, но и верни в най-съкровените намерения на душата, свободни от гордост и себелюбие, смирени и безкористни, като деца.
Само равните могат да бъдат достойни един за друг. Ако животът ни не се основава на саможертвена любов, която е в същото време основата на Божия характер, ние няма да можем да познаем Бога. Сърцето, измамено от Сатана, си представя Бог като някакъв вид тиранин и безмилостно същество. Любящият Създател е обвиняван за егоистичната природа на човека и дявола. „Мислихте ли за това. Аз съм като теб” (Пс. 49:21). ИнсталиранЗаповедите се разглеждат от него като израз на деспотичен, отмъстителен характер. По същия начин гледат и на Библията – тази съкровищница на даровете на Неговата благодат. Блясъкът на неговите истини, високи до небето и преминаващи във вечността, остава без внимание. За повечето хора Христос е „като издънка от суха земя“ и те не намират в Него нито форма, нито величие, което да ги привлича (Исая 53:2). Когато Исус, Бог, изявен в плът, живееше сред хората, книжниците и фарисеите казаха за Него: „Ти си самарянин и демон има в теб“ (Йоан 8:48). Дори учениците, заслепени от своя егоизъм, не направиха никакво усилие да разберат Христос, който дойде при тях, за да им разкрие любовта на Отец. Следователно Исус беше сам сред хората; само в небето Той беше напълно разбран.
Когато Исус дойде в слава, нечестивите няма да издържат погледа Му; светлината на Неговото появяване, която е живот за онези, които Го обичат, ще стане смърт за онези, които отхвърлят Христос. Неговото идване ще бъде за тях „вид страшно очакване на съд и огнена ярост” (Евреи 10:27). Те ще викат при Неговото появяване, молейки го да ги скрие от присъствието на Този, който е умрял за техния откуп.
Съвсем различен е случаят с онези, чиито сърца са били пречистени от обитаващия Свети Дух; те са се променили много, защото са познали Бог. Господ показа славата Си на Мойсей, когато той се криеше в клисурата; любовта и величието на Бог ще ни бъдат разкрити, ако сме скрити в Исус Христос.
Дори сега, чрез вяра, ние Го виждаме: в нашите ежедневни преживявания ние опознаваме Неговата милост, Неговата доброта и съчувствие към нас. Ние опознаваме характера на Отец чрез Неговия Единороден Син; Светият Дух разкрива на нашите умове и сърца истината за Бог и Неговия Изпратен. Чистите по сърце влизат в нова връзка с Бог като техен Спасител и, познавайки чистотата и красотата на Неговия характер, се стремят да отразяват Неговия образ в себе си. Те Го познават катоБаща, който иска да прегърне своя каещ се син и сърцата им са изпълнени с неописуема радост и благодарност.
Чистите по сърце ще познаят своя Създател в делата на ръцете Му, в красотата на природата и цялата вселена; те четат още по-ясно за откровението на Неговата милост и благодат в Свещеното Писание. Истините, скрити от мъдрите и разумните, се разкриват на простите. Красиви, облагородяващи истини, непризнати от мъдрите на този свят, постоянно се разкриват на онези, които с детинско доверие се стремят да познаят Божията воля и да я изпълнят. Познавайки истината, ние ставаме партньори в божествената природа.
Вече тук, на земята, чистите по сърце живеят като че ли в постоянно присъствие на Бога и в бъдещия вечен живот те ще видят Бога лице в лице, както Адам, когато общуваше с Бога в райската градина, разговаряйки с Него. „Сега виждаме като че ли през тъмно стъкло, предполагаемо, тогава лице в лице“ (1 Кор. 13:12).