България не иска европейска ПРО, НАТО не може, ракетна
България се опитва да разбие доста илюзорното единство на страните от НАТО по въпроса за европейската ПРО, каза за BFM.ru Павел Баев, военен експерт от Осло.
На срещата на върха на НАТО в Чикаго бе обявено, че е постигната "междинната готовност" на системата за противоракетна отбрана в Европа. В същото време лидерите на страните членки на Северноатлантическия алианс дадоха политически гаранции, че ЕроПРО не е насочено срещу България и изразиха съжаление от многократните изявления на българското ръководство за възможни ответни мерки по отношение на ПРО. Москва от своя страна настоява не за политически, а за юридически гаранции.
Практически "междинна готовност" означава, че американски военни кораби, въоръжени с ракети-прехващачи, ще бъдат разположени в Средиземно море, а радарна инсталация ще започне да работи в Турция.
Очаквано, новината от Чикаго предизвика доста нервна реакция в Москва, за което може да се съди по изказването на генералния секретар на ОДКБ Николай Бордюжа. Той нарече създаването на елементи на ПРО „нарушаване на съществуващия паритет“ и „негативна тенденция“.
Категоричните изказвания на официални лица от двете страни контрастират с по-предпазливите оценки на експертите, много от които изразяват съмнения както в чисто „антибългарския“ характер на ЕвроПРО, така и в ефективността на създаваната система. Павел Баев, професор в Международния институт за изследване на мира в Осло, смята, че и двете страни в този конфликт преследват изключително политически цели, които не са пряко свързани с реалните планове на НАТО. Както се казва в интервю за BFM.ru, проблемът е „чисто раздут“ от българска страна, а що се отнася до НАТО, това е опит да се предложи на страните от алианса нещо новообединителен проект, след като стана ясно, че Афганистан не може да служи като такъв проект.
Пълна мъгла и илюзии
- Значението на това, което се разгръща, е силно преувеличено, това не е етап. И въпросът дали в Европа ще има поне някаква смислена, работеща и ефективна ПРО ще остане открит още дълго време. Техническите възможности, които съществуват, са чисто символични. Може да е възможно да се открият ракети с наличните средства, особено ракети, летящи от иранска посока - радарът в Турция ще помогне за това, но реалното прихващане е чисто проблематично предположение. Всъщност техническите възможности на съществуващите системи не осигуряват дори 10% прихващане, да не говорим за факта, че за много европейци Иран е чисто абстрактна заплаха. Защо Иран ще се радва да изстреля ракети – и то такива, които няма, с ядрени бойни глави, които също все още не съществуват – по посока на Европа? Нито заплахата, нито техническите възможности съществуват. Следователно да се каже, че имаме „етап“, че първият камък е положен, че сме на прав път – това са все опити да се създаде единство, да се представи някаква програма, която да е важна за НАТО на нов етап, да обедини съюзниците, да осмисли дейността на алианса, докато всъщност този въпрос е пълен с мъгла и илюзии.
България настоява за правни гаранции, че европейската система за ПРО няма да бъде насочена срещу България, НАТО отказва да даде такива гаранции. Какъв е истинският смисъл на такъв спор? Може би това е начин българското ръководство да "спаси лицето" с оглед на неизбежността от създаване на система? В такъв случай защо ръководството на НАТО отказва да дадеподобни гаранции?
— Въпросът за правните гаранции се поставя не пред НАТО, а пред САЩ. НАТО не може да приеме правно обвързващи документи. Що се отнася до Съединените щати, единственият възможен начин да се появят правно обвързващи документи е чрез ратификация от Сената. Това не са президентски укази, не лични обещания и Сенатът никога няма да одобри подобни документи.
Ратификацията в Сената е доста трудно нещо, те не са успели да ратифицират UNCLOS от много години, въпреки че повечето [сенатори] са съгласни с това. Този спор е чиста казуистика. Защото ако при един напълно немислим сценарий се стигне до ядрен сблъсък, тогава никой няма нужда от правни гаранции. И смисълът на целия този сблъсък е чисто политически, дипломатически конфликт. Не ни харесва - искаме да изразим отношението си към него.
Две мнения в една глава
България смята това начинание като цяло за напълно безперспективно и същевременно защитава две противоположни гледни точки: че нашите стратегически сили са в състояние да преодолеят всяка система за противоракетна отбрана и че разполагаме собствена система за въздушно-космическа отбрана. Тоест ние даваме и симетричен, и асиметричен отговор едновременно, а дипломацията е прикритие на всички тези стратегически настройки.
Има ли възможност България реално да се противопостави на обсъжданите на „междинен етап“ планове за разполагане на елементи на ПРО в Европа, включително елементи с морско базиране?
Засега тези планове имат такива контури, че няма на какво особено да се съпротивлявате. Радарът в Турция по никакъв начин не заплашва България. И морските системи за прихващане, които са на онези прословути разрушители и крайцери, разположени в южните европейски морета, същоБългария не е заплашена по никакъв начин и няма какво да се отговори.
Що се отнася до бъдещите перспективи - разполагането на някои наземни системи в Полша - възможно е разполагането на "Искандери" с ядрени бойни глави в Калининградска област. Дали това ще е отговор поне на нещо е напълно неразбираемо, защото говорим за ситуации, за планиране на сценарии, които са напълно извън всякакъв здрав разум. Няма нужда да отговаряме на този въпрос, защото стратегическите сили, с които разполага България, не могат да бъдат прихванати в обозримо бъдеще - с изключение на бомбардировачите, които са най-слабият компонент от нашата стратегическа триада, с тях евентуалните ни противници все някак ще се справят, така да се каже. А с балистичните ракети в каква посока не ги пускаш няма проблем.
Стратегическите сили, с които разполагат и Америка, и България, са способни многократно да унищожат и двете държави, и въобще целия живот на планетата. Тази ситуация продължава доста дълго време, трудно е да се прецени колко е ужасна, защото вече е натрупан известен опит в притежаването на тези оръжия, минаха няколко ядрени кризи, когато пръстите вече се протягаха към всички тези бутони. След това дойде известно осъзнаване, че значението на всички тези оръжия е чисто символично. За това значение те не се нуждаят от толкова много, те могат безопасно да бъдат намалени. Тези оръжия не са и не могат да бъдат застрашени от обезоръжаващи удари. Тоест в известен смисъл не е вредно да ги има, но споровете около цялата тази ПРО от българска страна са чисто раздухани и преувеличени, а от страна на НАТО това е опит да се стигне до някакъв обединителен проект след Афганистан.
В Афганистан НАТО защитава България и нейните съюзници
Естествено, Афганистан не е такъв проект, това е много болезнено поражение, чиито последици за съюза все още не са напълно оценени. В тази ситуация е необходимо да се измисли нещо, което да устройва всички европейци. Всъщност това не устройва всички, защото няма заплаха, която да бъде отблъсната от Иран. Заплахите от България, които мнозина в Европа усещат, не могат да бъдат отблъснати от това. Никой не иска особено да плаща за това, технически средства също не се предвиждат в близко бъдеще. Целият този обединяващ момент, който се опитват да създадат, е чиста илюзия, това не е Афганистан, който наистина беше истинска война.
- В българските медии срещата на върха на НАТО в Чикаго се възприема единствено от гледна точка на популяризиране на плана за ПРО, въпреки че основната тема в дневния ред е Афганистан, както и трудните отношения между САЩ и Пакистан, които не позволяват ефективно снабдяване на контингента на НАТО в Афганистан.
— Европейската противоракетна отбрана е много по-важна за нас. Но ние нямаме възможност да повлияем на развитието на тази ситуация. Това, че България се съгласи да помогне на НАТО с изтеглянето на войските, цялата инфраструктура на тази интервенция от Афганистан, е сериозна, градивна стъпка в сътрудничеството с алианса, много полезна стъпка. Всъщност, макар многократно да критикува начина, по който НАТО проведе операцията си в Афганистан, България винаги е заемала много конструктивна позиция, осъзнавайки, че НАТО, особено САЩ, вършат много полезна работа там.
Невъзможно е да се предвиди как ще се развие ситуацията там. Това, че заминават оттам, не е много полезно за България, но нищо не може да се направи. Вече се сблъскахме с това: да имаме огромно огнище на нестабилност в този регион, което най-вероятно ще придобие ново измерение следизтеглянето на войските, защото е много трудно да се очаква Афганистан да се стабилизира по някакъв чудотворен начин. България е твърде силно обвързана с осигуряването на сигурността на Централна Азия както с договори, така и с присъствието на войските си там, за да се правим, че това е далеч от нас и не ни касае. Казахстан, основният съюзник на България, е особено нервен от това.