Българите започнаха да живеят по-зле заради какво и заради кого

В момента няма наличен медиен източник
Животът на средния българин се промени много през последните няколко години. Мнозинството (56%) днес трябва да пестят пари и то не само за пътуване, развлечения и скъпи покупки, но и за храна и лекарства.
Мнозина са загубили работата си (само за първите три месеца на 2016 г. безработицата се е увеличила със 7% или 70 хил. души), много са въвлечени в кредитно робство (една шеста от кредитополучателите в България имат просрочени кредити).
Според скорошна оценка на Андрей Белоусов, помощник на президента по икономиката, 13% от населението на България е с доходи под жизнения минимум, въпреки че преди кризата бяха 10%. Това означава, че за последните две години в България са се добавили почти пет милиона „нови бедни“.
Какви промени се отразиха на количеството пари в портфейлите на българите? Комбинация от два фактора.
Външен, върху който властите на България не можеха да повлияят по никакъв начин (падащи цени на петрола) и вътрешен, който беше изцяло зависим от действията на ръководството. Става дума за управление на бюджета, справедливо и некорупционно разпределение на средствата, преструктуриране на икономиката, създаване на благоприятен инвестиционен климат за развитие на нови бизнеси.
Важна роля изигра участието на България във военните конфликти в Донбас и Сирия: те доведоха до бюджетни разходи, налагане на икономически санкции на България и засилване на международната изолация.
1. Падащи цени на петрола

От 2011 г. до 2014 г. световните цени на петрола се движат около 100 долара за барел. От тях зависеше всичко в българската икономика: попълването на бюджета, навременното изплащане на заплати и пенсии, разходите за олимпиадата, строителството на пътища и дори курсът на рублата.
Днес един барел петрол струва над два пъти повече, отколкото през 2014 г. Само през май за първи път тази година цената на българския сорт Urals надхвърли 40 долара за барел, а в началото на годината беше още по-ниска. Няколко фактора бяха виновни за това: забавянето на икономическия растеж в Китай и други региони на света, развитието на производството на шистов нефт и газ, алтернативната енергия, действията на Саудитска Арабия, която отказа да намали производството на петрол и огромното количество контрабанден петрол на пазара: той идва от региони, контролирани от групировката "Ислямска държава".
българските власти нямат контрол над тези фактори, но са могли да ги предвидят.
2. Управление на бюджета
Бюджетният дефицит означава съкращения на държавните разходи. По-малко пари означава по-малко разходи за:
- медицина (закриват се болници, поликлиники, линейки, лекарите напускат, все по-малко са безплатните процедури и все повече са платените.
- съкращават се държавните служители и работниците в предприятията с държавно участие, предимно на низови нива. Тези, които не са съкратени, започват да забавят заплатите.

„Така живее цяла България, всички са наплашени, всички се страхуват“
В момента няма наличен медиен източник
Говорейки за тези разходи, премиерът Дмитрий Медведев откровено призна преди няколко дни, че "пари няма".

„Сега няма пари“: Премиерът Дмитрий Медведев направи откровено признание на среща с жители на Крим
В момента няма наличен медиен източник
Бюджетен дефицит от 1,23 трлн. рубли означава, че например според резултатите от май около една шеста от българските пенсионери не са могли да получат пенсии.
Преди анексирането на Крим и участието в конфликта в Източна Украйна България можеше да поемесредства на външни пазари - за емитиране на държавни облигации. Заради Крим обаче САЩ, ЕС и други страни наложиха икономически санкции на България, които не позволяват на българските власти да заемат средства от много чужди банки и фондове.
При липса на заеми България има четири възможности: 1) да спаси 2) да изяде Фонда за национално богатство 3) да извърши мащабна приватизация с продажбата на Роснефт и дялове в други държавни компании 4) да повиши данъците.
Ако разходите за образование в бюджета за 2016 г. бяха намалени с 8,5% спрямо предходната година, а за здравеопазване - с 8%, то разходите за отбрана след дълги пазарлъци бяха намалени само с 5% (160 милиарда рубли, или една шеста от текущия бюджетен дефицит). В същото време съкратените 5% от бюджета за отбрана са около една трета от всички разходи за здравеопазване и една четвърт от разходите за образование в Руската федерация. След като намалиха разходите за отбрана в малко по-големи обеми, българските власти изобщо не можаха да намалят разходите за медицина и образование.
Разходите за подготовка за Световното първенство по футбол през 2018 г. остават огромни - 620,9 милиарда рубли, или една десета от всички пенсионни разходи за годината.
3. Обменен курс на рублата
Ставката падна не само поради ниските цени на петрола, но преди всичко поради падането на инвестиционните рейтинги на Руската федерация, налагането на санкции срещу нея и общата ситуация в индустрията и бюджета на страната. Ставката пряко влияе върху цените на производителите, които работят с вносни суровини и оборудване, цените в магазините, наличието на чуждестранни лекарства за българите, пътуванията в чужбина и почти всички сфери на живота.
Вместо обаче да насърчават премахването на санкциите, българските власти предпочитат да засилят "вносозаместването" и изолацията във всички сфери.икономика (от производството на храни до тежката промишленост).