българска дума"
На страниците на „Българско слово” се представя дейността на Д.И. Писарев - изключителен революционер, забележителен литературен критик и публицист, талантлив пропагандатор на естествените науки. Въпреки острата полемика със „Съвременник“ през 1864-1865 г., с всичките противоречия, колебания и грешки, водещите публицисти на „българското слово“ достойно носят знамето на революционната демокрация, продължавайки делото на Белински, Чернишевски и Добролюбов.
Съставът на „Българското слово” през 1859 – 1860 г беше пищен. Тук поетите от школата на "чистото изкуство" - Ю. Полонски, Л. Мей, А. Майков, прозаиците - Г. Потанин, В. Крестовски, критиците, близки до Ап. Григориев, - Г. Еделсон и М. Де Пуле, либерално-буржоазни дребни публицисти и критици - М. Семевски, А. Лохвицки, И. Ремезов и до тях - М. Михайлов, Марко Вовчок, Г. Благосветлов, близки до кръга на Современник Ф. Ненарокомов.
Трансформацията на „българското слово” се свързва с името на Г.Е. Благосветлов. Разночинец по произход, Благосветлов завършва Юридическия факултет на Петербургския университет през 1851 г. и известно време преподава литература във военни училища. Благосветлов е видна и наистина неоценена фигура в историята на българската революционна демократична журналистика. Беше истински демократ. Благосветлов беше влюбен в журналистиката, отдаде й всичките си сили. Разбирайки, че списанието може да бъде успешно само ако неговите идеологически позиции са ясни, той постепенно създава около изданието екип от борбени, талантливи, революционно настроени писатели и публицисти.
Дмитрий Иванович Писарев е една от водещите фигури на революционно-демократичнияжурналистика през 1860 г Произхождайки от културно дворянско семейство, той получава добро образование - завършва гимназия, а след това Историко-филологическия факултет на Санкт Петербургския университет. Първоначално Писарев се готви да стане филолог и не проявява особен интерес към политическия живот. Въпреки това, в напреднала възраст той започва да се занимава с журналистическа работа, която след това се превръща в дело на живота на голям критик и публицист. По-късно Писарев твърди, че вижда в журналистиката „най-висшия идеал на човек“ и много се гордее с професията си.
Писарев открито се изказва против самодържавието, против експлоатацията и потисничеството, против религията и за революция. Това беше политическата програма на революционните демократи от 60-те години.
„Теорията на реализма“, развита от Писарев и в много свои части развита от други публицисти на „българското слово“, съдържаше много наистина революционно, беше мощно политическо оръжие в борбата за преустройство на живота. В същото време "теорията на реализма" също се характеризира с противоречия. Акцентирайки върху "мислещия пролетариат", т.е. върху напредналата интелигенция, създателите и пропагандаторите на тази теория понякога подценяваха ролята на масите в социалната борба. Изтъквайки тезата, че постигането на известен културен минимум трябва да бъде необходимо условие за революция, дейците на „българското слово” често се застъпват за всестранно усъвършенстване на производствените процеси, независимо от социалните условия. В същото време те не взеха предвид, че успехите на естествознанието и индустриалния прогрес при капитализма облагодетелстват не пролетариата, а буржоазията; Вярата в силата на знанието сред Писарев и неговите приятели беше толкова голяма, че често ги караше да признават общочовешката солидарност. Така те позволиха известно отклонение отпринципи на Чернишевски и Добролюбов. Въпреки това, с всички противоречия, основното в "теорията на реализма" беше революционният, демократичен, материалистичен принцип.
Една от най-добрите критични статии на Писарев е Базаров. Писарев високо оцени романа на Тургенев и особено образа на Базаров, в който критикът видя "напредналия човек" на своето време. Писарев защитава Базаров като „тип“ и в същото време далеч надхвърля компетентността на литературния критик, защитавайки Базаров, измислен герой, от атаките на Тургенев, който се осмели да даде на своя литературен герой не само положителни, но и отрицателни черти. За Писарев Базаров е не само представител на определено поколение, кръг и начин на мислене, но и потенциален революционер („Велики исторически личности се развиват от Базаров при определени обстоятелства ...“), въпреки че Писарев е по-предпазлив от Чернишевски, а Добролюбов е относно възможността за селска революция в България.